Първоначално значките на корпусите по време на Гражданската война в САЩ са носени от войниците от армията на Съюза на върха на фуражната им шапка, от лявата страна на шапката или над левия джоб на гърдите. Идеята е предложена от генерал-майор Филип Керни. По време на една битка той порицава офицери, които се оказва, че не са под негово командване. За да предотврати това да се повтори, той заповядал на мъжете в своята дивизия да пришият на шапките си квадрат от червен плат с размер 2 инча (51 мм). Тази идея е възприета от генерал-майор Джоузеф Хукър, след като той поема командването на армията на Потомак. Това било направено, за да може всеки войник да бъде разпознат от разстояние.


 

Развитие и официализация на системата

Идеята на Керни бързо се разпространява и през 1863 г. е систематизирана и разширена в армията на Потомак. Главният щаб на генерал-майор Джоузеф Хукър възлага на своя началник на щаба, генерал-майор Даниъл Батърфийлд (Daniel Butterfield), да стандартизира и опрости значките. Батърфийлд проектира отделни форми за всеки корпус и въведе цветова схема, която обозначавала дивизиите вътре в корпуса.

Форми и цветове

Форми: Всеки корпус получава своя характерна форма — проста геометрична или символична фигура (например кръг, ромб, звезда, трилистна детелина и др.), която позволявала бърза разпознаваемост.

Цветове: Цветовете са използвани за разграничаване на дивизиите в рамките на корпуса. Най-често срещаната схема беше: червено за първа дивизия, бяло за втора дивизия и синьо за трета дивизия. Когато корпусът имаше повече от три дивизии, се използваха и други цветове (например зелено за четвърта, жълто в някои случаи за пета и т.н.). Схемата не винаги е била стриктно спазвана и са съществували локални вариации.

Употреба и значение

Значките служели за няколко практически цели:

  • разпознаване на войниците и подразделенията на бойното поле, което улеснявало командването и намалявало случаите на объркване;
  • показване на принадлежност и изграждане на морал и корпусна гордост (esprit de corps);
  • използване при сортиране на ранени или убити след битка — значките помагали за бързото идентифициране на частите;
  • снабдяване на офицери с визуални знаци за приемане на отличие или отговорности към правилния командир.

Материали и начин на носене

Значките са изработвани от различни материали — плат, кожа, картон, а понякога и от метал. Често са ги шили директно на фуражните шапки (kepi), на горната част на шапката, над левия джоб на гърдите или на яки и ръкави. Много значки са били изработвани от самите войници или предоставяни от търговци (sutlers), по-късно се срещат и метални варианти за униформи и за паметни значки.

Различия между Съюза и Конфедерацията

Докато в армията на Съюза системата става сравнително официална и широко разпространена, в Конфедерацията няма еднаква стандартизация и значките не достигат същото ниво на официална употреба. Някои конфедеративни части използват отличителни знаци и символи, но те са по-разнообразни и по-малко систематизирани в сравнение с армията на Съюза.

Наследство

Корпусните значки от Гражданската война остават важен елемент от военната история и култура. Те не само улеснявали службата по време на войната, но и допринасяли за формиране на военна идентичност. Идеята за отличителни емблеми продължава да влияе върху по-късните системи за разпознаване на части — например върху нашивките и знаците за принадлежност в по-модерните армии.

Кратко резюме: От малък червен квадрат, предложен от генерал Филип Керни, до формализирана система от форми и цветове, въведена под ръководството на Хукър и Батърфийлд, значките на корпусите в Гражданската война са се превърнали в ефективен инструмент за разпознаване, организация и изграждане на морал сред войниците.