Американски експедиционни сили (АЕФ) в Първата световна война — история и роля

АЕФ в Първата световна война — история, под командването на Джон Дж Пършинг, участие във Франция 1917–1918 и ключовата септемврийска офанзива, анализ на ролята и влияние

Американските експедиционни сили (АЕФ) са въоръжените сили на САЩ, изпратени в Европа под командването на генерал Джон Дж. Пършинг през 1917 г., за да помогнат в борбата срещу Първата световна война.Първоначално АЕФ се сражават във Франция заедно с френските и британските съюзнически сили. Войната започва през август 1914 г., а AEF пристигат през април 1917 г., последната година от войната. Те се сражават срещу Германската империя. Първоначално AEF се сражава в подкрепа на френските и британските части, които се сражават от началото на войната. През септември 1918 г. AEF започва първата си голяма офанзива като самостоятелна армия.

Командване и организация

Командир на АЕФ е генерал Джон Дж. Пършинг, който настоява американските части да действат като самостоятелен корпус/армия под американско командване, а не да бъдат поетапно вграждани в чужди дивизии. Под негово ръководство АЕФ включват части от Армията и Морската пехота, авиация (Army Air Service) и съпътстващи обслужващи и логистични подразделения. Мобилизацията и подготовката започват в тренировъчни лагери в САЩ и по-късно в специално изградени лагери във Франция, близо до зоната на бойните действия.

Бърз растеж и логистика

Първоначалните контингенти, изпратени през пролетта и лятото на 1917, са сравнително малки, но през 1918 г. потокът на войници, снабдяване и военна техника нараства бързо. Основните френски пристанища и транспортни възли, използвани за разполагане и за снабдяване на АЕФ, включват места като Brest, Saint‑Nazaire и други. Създадени са конвои и железопътни връзки за бързото преместване към фронта и към тренировъчните зони.

Основни операции и битки

• Битката при Кантиньо (Cantigny) — май 1918 г.: първата по-голяма офанзива, извършена от американските части, която показва нарастващия боен потенциал на АЕФ.
• Битка при Белоуд Ууд (Belleau Wood) — юни 1918 г.: епична битка, в която морската пехота на САЩ печели широка репутация за жестокост и решителност.
• Операциите при Шенон (Château-Thierry) и други сражения през лятото на 1918 г.: американските части действат заедно с френски и британски сили, отблъсквайки германските настъпления.
• Атака при Сен-Мийел (Saint-Mihiel) — 12–15 септември 1918 г.: първата голяма самостоятелна офанзива, водена изцяло от АЕФ и завършила с успех при координация с авиация и артилерия.
• Мьоз-Аргон (Meuse‑Argonne) — 26 септември – 11 ноември 1918 г.: най-голямата и решаваща офанзива, в която участват големи американски сили и която е от ключово значение за пробиването на германската линия и за настъплението към примирието.

Численост и загуби

През периода 1917–1918 г. към Европа са изпратени значителни американски контингенти; към края на войната в активна служба в Европа са били над един милион войници, а общият брой американци, изпратени в Европа по време на войната, е в порядъка на около два милиона. Загубите за САЩ в Първата световна война са значителни: общо около 116 000 американски военнослужещи умират (включително около 53 000 при бойни действия и голям брой от грипната пандемия от 1918 г.), а десетки хиляди са ранени.

Значение и принос

Включването на АЕФ в конфликта има няколко важни последствия:

• военният принос на свежи и добре снабдени американски части укрепва съюзническите сили в критичен момент през 1918 г.;
• психологическият ефект от идването на масивни американски сили увеличава морала на съюзниците и деморалзира противника;
• организационните и логистичните постижения на САЩ ускоряват координацията между съюзническите армии и показват нови методи за комбинирани операции (авиация, артилерия, пехота и мобилност);
• политическият фактор — присъствието на американски войски дава тежест на позициите на САЩ в следвоенните преговори и в оформянето на мирния ред.

Демобилизация и наследство

След примирието на 11 ноември 1918 г. започва бавен процес на демобилизация и връщане на войниците обратно в САЩ. Части от АЕФ участват в окупационни действия в ограничен обем. Опитът на АЕФ през Първата световна война формира основата на модернизацията на американската армия, оказва силно влияние върху военната култура и паметта в САЩ и остава важен пример за управлението и използването на експедиционни сили в големи конфликти.

Кратко обобщение: АЕФ, под командването на генерал Пършинг, преобразяват американското военно присъствие в Европа от експедиционна подкрепа в решаваща, самостоятелна бойна сила, чиито действия през 1918 г. допринасят съществено за крайния изход на Първата световна война.

Въпроси и отговори

В: Какво представляват американските експедиционни сили?

В: През коя година AEF пристигат в Европа?

В: Срещу кого се сражават AEF?

В: Самостоятелно ли се сражаваха AEF в Европа?

В: Кой е бил командирът на AEF?

В: Кога AEF започва първата си голяма офанзива като независима армия?

В: Каква беше целта на AEF в Европа?

Търсене по буква