Генерал на армиите Джон Джоузеф "Блек Джак" Пършинг (13 септември 1860 г. - 15 юли 1948 г.) е генерал от армията на Съединените щати. Ръководи Американските експедиционни сили през Първата световна война. Пършинг е единственият човек, който е повишен приживе в най-високия ранг, заеман някога в армията на САЩ. Рангът е известен като генерал на армиите. (с указ на Конгреса със задна дата, приет през 1976 г., Джордж Вашингтон е повишен в същото звание, но с по-висок стаж). Пършинг притежава първия офицерски служебен номер на Съединените щати (О-1). Той е смятан за наставник от поколението американски генерали, които ръководят армията на Съединените щати в Европа по време на Втората световна война. Сред тях са Джордж К. Маршал, Дуайт Д. Айзенхауер, Омар Н. Брадли и Джордж С. Патън.

Ранни години и образование

Джон Пършинг е роден на 13 септември 1860 г. в малко населено място в щата Мисури. Завършва Военноморската академия Уест Пойнт (United States Military Academy) и започва военната си служба като офицер в кавалерията. Ранните му години в армията включват служба в районите на Запада и участие в кампании срещу индиански племена, което оформя неговия професионален опит и подход към командването.

Рана военна кариера

Пършинг служи в различни подразделения на кавалерията и има епизоди на служба с 10-ти кавалерийски полк, известен като "Buffalo Soldiers". В края на XIX и началото на XX век участва в конфликти, свързани с разширяването на американското влияние — сред тях са и събитията около Испанско-американската война и по-късните операции във Филипините. Придобитият опит в развиването на мобилни и самостоятелни части допринася за репутацията му на организатор и стратег.

Мексиканската експедиция

През 1916–1917 г. Пършинг командва т.нар. Мексиканска експедиция (Punitive Expedition), предприека по заповед на САЩ за преследване на Панcho Villa след неговите набези в Ню Мексико. Експедицията навлиза в територията на Мексико и демонстрира логистични и оперативни трудности при преследване на мобилни партизански сили, но дава и ценен опит за организиране на по-големи полеви операции.

Командване през Първата световна война

След влизането на САЩ във войната през 1917 г. Пършинг е назначен за главнокомандващ на Американските експедиционни сили в Европа (AEF). Той настоява американските части да действат като самостоятелна иконофрагментна сила под американско командване, вместо да бъдат разпределяни по единици към британски и френски армии. Под негово ръководство AEF се разраства, преминава през интензивна подготовка и играе ключова роля в последните настъпления на Западния фронт, особено в офанзивата в Мьоз-Аргон (Meuse–Argonne), която допринася за компрометиране на германската бойна мощ и довежда до примирието през ноември 1918 г.

Следвоенна служба и наследство

През 1919 г. Джон Пършинг е повишен в званието генерал на армиите, което го поставя сред най-висшите военни фигури в историята на САЩ. След войната продължава да служи на високи постове и има принос в реорганизацията и подготовката на армията през междувоенния период; по-късно заема и поста началник на Генералния щаб на армията. Автор е на мемоарите си относно войната, а за службата си получава множество национални и чуждестранни отличия. Пършинг умира на 15 юли 1948 г. и е погребан в Арлингтънското национално гробище.

Влияние и признание

Пършинг остава в историята като строг, методичен и изискващ командир, който поставя акцент върху дисциплината, обучението и логистиката. Неговите решения по време на Първата световна война и подходът към създаването на самостоятелна американска полева армия оказват силно влияние върху поколения американски офицери. Много от висшите американски военни лидери през Втората световна война посочват Пършинг като свой учител и вдъхновение.