Евелина

Фон

Евелина всъщност е продължение. Преди това имаше друга книга, която така и не излезе от печат. Тя беше продължение на една завършена книга, озаглавена "Историята на Каролина Евелин". На 15-ия си рожден ден през юни или около него Франсис Бърни изгаря всичките си писания. Сред произведенията, които изгорила, имало и завършено художествено произведение, озаглавено "Историята на Каролина Евелин". Това се случва четири месеца преди сватбата на г-н Бърни и г-жа Алън, новата мащеха на Бърни. Не е ясно защо го е изгорила. Вероятно е обаче да го е направила, защото госпожа Алън не е харесвала написаното от нея. Въпреки това историята за Евелина все още била в ума ѝ и тя започнала да я пише тайно. Когато стигнала до третия том, се почувствала виновна. Казала на баща си, че пише книга, но не обяснила повече, и го попитала дали може да я отпечата. Д-р Бърни се засмял и казал "да".

Евелина излиза на бял свят през януари 1778 г. Тя веднага става популярна. Почти всички хвалят книгата. Д-р Бърни не знае кой е авторът до юни, когато сестрата на Бърни му казва. Той я прочел със "страх и трепет", но я харесал. По-късно дошъл и похвалил Франсис, че е написала толкова добре. Бърни била толкова щастлива, че се "хвърлила" в прегръдките му и избухнала в сълзи.

Резюме

Първи том

Романът започва с писмо от лейди Хауърд до нейния приятел, преподобния Артър Виларс. В писмото лейди Хауърд съобщава, че мадам Дювал (бабата на Евелина) ще посети Англия, за да види отново внучката си Евелина. В отговора си преподобният Виларс ѝ разказва за историята на Евелина. Преди 18 години госпожа Дювал е била много ядосана на дъщеря си Каролина, майката на Евелина, когато тя е избягала със сър Джон Белмонт. След като се оженили, сър Джон Белмонт изгорил документите за брака и казал, че това е все едно, че никога не са се женили. Нещастна, тя се връща при преподобния Виларс, който я е отгледал, както сега отглежда Евелина. Там тя ражда Евелина и умира. Преподобният Виларс се страхува, че госпожа Дювал може да накара Евелина да умре позорно като майка си Каролина.

Преподобният Виларс иска да държи Евелина далеч от госпожа Дювал, затова ѝ позволява да посети дома на лейди Хауърд. Докато тя е там, те получават новина, че зетят на лейди Хауърд, капитан Мирван, се връща в Англия. Евелина иска да види какъв е Лондон и моли преподобния Виларс да ѝ позволи да отиде там. За съжаление преподобният се съгласява.

В Лондон хората са привлечени от красотата на Евелина и нейното съмнително раждане. Евелина, която е интелигентна, но много неопитна, не познава правилата на лондонското общество от XVIII век. Поради това тя прави много грешки. Тя се влюбва в лорд Орвил, красив, скромен и учтив мъж. Друг мъж, сър Клемент Уилоуби, е влюбен в Евелина, но нейното раждане и неговият характер го карат да се опита да флиртува с нея, вместо да пожелае да се ожени за нея. Евелина е объркана и смутена от поведението му, но не знае как да го спре.

В Лондон Евелина е много изненадана да се запознае с баба си и някои от братовчедите си Брантънови. Тя е смутена от тяхното нелюбезно поведение и смята, че лорд Орвил никога няма да я обикне. Мирваните се връщат в страната, като вземат със себе си и Евелина.

И Евелина, и преподобният са недоволни от желанието на госпожа Дювал да съди сър Джон Белмонт. Вместо това лейди Хауърд пише на сър Джон Белмонт и му разказва за Евелина. Евелина чака отговора със страх.

Втори том

Сър Клермон Уилоуби идва в дома на лейди Хауърд, без да бъде поканен. Той и капитан Мирван се преобличат като разбойници, за да изиграят шега на госпожа Дювал, която капитан Мирван мрази. Те ѝ казват, че приятелят ѝ г-н Дюбоа е в затвора. Изплашена, тя отива да провери дали това е вярно заедно с Евелина. Докато капитан Мирван хвърля госпожа Дювал в един ров и я връзва, сър Клемент Уилоуби разговаря насаме с Евелина. Евелина много съжалява за госпожа Дювал и се опитва да накара капитан Мирван да спре с триковете си, но той само се ядосва. Сър Клермон Уилоуби предлага да се махне от дома на лейди Хауърд и си тръгва, за да удовлетвори Евелина.

Малко след като той си тръгва, лейди Хауърд получава писмо от сър Джон Белмонт. Той пише, че вече отглежда дъщерята на Каролина и че тя ще наследи парите му. Евелина е много объркана, а госпожа Дювал е вбесена. Тя посещава преподобния Вилар и казва, че трябва да заведе Евелина, за да съди сър Джон Белмонт. Преподобният отказва. Тогава тя заплашва, че ако Евелина не живее с нея в Лондон, няма да ѝ даде парите си, когато умре. "За мен, признавам си, тази заплаха изглеждаше маловажна", пише преподобната, "но... моята дифузност (страх, срамежливост, съмнение) за правото, което имам да я лиша (отнема) от толкова голямо състояние... ме накара да изслушам предложението ѝ". Той казва на Евелина да бъде внимателна и "...не само да прецени, но и... да действа за себе си". Евелина се връща с госпожа Дювал в Лондон.

Евелина живее със семейство Брангтън и е много нещастна. Госпожа Дювал е много ядосана, че е била измамена от капитан Мирван, когато намира господин Дюбоа в дома на Брангтън. В къщата на Брангтънови тя среща един много беден, меланхоличен шотландски поет, господин Макартни, и го вижда с пушки в ръце да казва: "О, Боже!" - "Прости ми!". Мислейки, че той се опитва да се самоубие, тя го спира и вика: "О, господине! смилете се над себе си!". По-късно научава, че той е планирал да ограбва хора, като ги плаши с оръжията си за пари, защото Брантънови са го заплашили, че ще го вкарат в затвора, ако не плати пари, за да остане в къщата им. Той се е влюбил в една дама, но бащата на дамата толкова се е ядосал, че са се скарали и бащата се е разболял. Когато разказал това на майка си, тя му казала, че бащата на дамата всъщност е неговият баща, който отдавна ги е напуснал - така че дамата, която обичал, всъщност била негова сестра! Евелина му дава собствените си пари и се сприятелява с него.

Тя обаче е много тъжна с Брантънови. Веднъж те посещават Мерибоун, градина за удоволствия. Там Евелина е нападната от пиян моряк и е спасена от проститутки. Докато е с проститутките, тя отново среща лорд Орвил. Тя е много изненадана, когато той идва да я посети в немодерната част на Лондон и отново е любезен с нея. По-късно Брантънови използват името на Евелина, за да се возят в каретата на лорд Орвил, като дори счупват стъклото ѝ. Ужасена, Евелина пише писмо до лорд Орвил, в което казва, че съжалява за постъпката на Бранхитонови и че те са използвали името ѝ, без дори да ѝ кажат. Тя е шокирана, когато получава оскърбителен отговор от лорд Орвил. "О... как съм била измамена в този човек!" Скоро след това тя се връща при преподобния Виларс. Там тя се разболява тежко. Притеснен, преподобният я изпраща в Бристол Хотвелс, ваканционно селище в Клифтън Хил, при "изключително умната" си съседка, госпожа Селуин.