Ернесто Сабато: аржентински писател, физик и разследвач на военни престъпления

Ернесто Сабато — аржентински писател и физик, носител на престижни награди, автор на влиятелни романи и разследвач на военни престъпления; живот, творчество и обществено наследство.

Ернесто Сабато (24 юни 1911 г. - 30 април 2011 г.) е аржентински писател, художник и физик. Той е носител на някои от най-важните награди за творчество на испански език и е влиятелен в литературния свят на Латинска Америка. Освен литературната и художествената си дейност, Сабато остава известен и с ролята си в разследването на военни престъпления в Аржентина през 80-те години на XX век. Той участва в работата на Националната комисия по въпросите на изчезването на хора (CONADEP), която проучва съдбата на близо 30 000 души, изчезнали по време на военното управление от 1976 до 1983 г., и подпомага съставянето на доклада „Nunca Más“ (Никога повече).

Ранни години и образование

Роден е в Рохас, провинция Буенос Айрес, на 24 юни 1911 г. Той е десетият от единадесетте деца в семейството на Франческо Сабато и Джована Мария Ферари, италиански имигранти от Калабрия. През 1929 г. започва да учи в Националния университет в Ла Плата, където изучава физика и математика. По време на студентските си години става член на комунистическа младежка група и следва за кратко в Международната школа „Ленин“ в Москва. Опитът там и възходът на сталинизма го отблъскват и той се завръща в Аржентина. Завършва докторантура по физика и през 1939 г. прави научна работа в Масачузетския технологичен институт, но след завръщането си през 1940 г. решава да остави академичната кариера и да посвети живота си на литературата и изкуството.

Литературна и художествена кариера

Първите публикации на Сабато са статии и рецензии — първата му статия в списание е публикувана през 1941 г., а през 1942 г. той започва да превежда и да пише рецензии за книги. През 1945 г. издава първата си книга – сборник от есета, в които разисква морални и философски проблеми, свързани с развитието на науката и технологиите.

Неговата проза бързо привлича внимание с експресивен стил, психологическа дълбочина и екзистенциални теми. Най-известните му романи са:

• El túnel (1948) — в български превод „Тунелът“; психологически трилър, който е преведен на десетки езици и утвърждава Сабато като белетрист.
• Sobre héroes y tumbas (1961) — „За герои и гробове“, считан за неговата шедьовърна творба; съдържа прочутия фрагмент „Informe sobre ciegos“ („Доклад за слепите“), който разглежда теми като отчуждението, историческата травма и националната идентичност.
• Abaddón el exterminador (познат и като Ангелът на мрака) — голям апокалиптичен роман, често разглеждан като завършек на трилогията от творчески търсения; книгата получава международно признание и е посочена във Франция като най-добрата чуждестранна книга за 1976 г.

В творчеството си Сабато съчетава философски разсъждения, силна емоционалност и изследване на човешката психика. Често темите му включват моралната отговорност на индивида, отрицанието на тоталитаризма, конфликта между науката и отблъскването й от човешките ценности, както и елементи на мистицизъм и символизъм. Освен прозата, той работи активно и като художник — рисува илюстрации и картини, които отразяват същите екзистенциални мотиви.

Гражданска активност и разследване на военните престъпления

След възстановяването на демокрацията в Аржентина Сабато играе активна роля в обществените дискусии за отговорност и памет. Той е поканен да участва в Националната комисия по въпросите на изчезването на хора (CONADEP), създадена през 1983 г., и допринася за документирането на случаите на изчезнали и насилие по време на военната диктатура. Работата на комисията довежда до публикуването на доклада „Nunca Más“, който става ключов документ при международното осъждане на репресиите и при съдебните процеси срещу виновните.

Награди и признание

За творчеството си Сабато получава множество национални и международни отличия. Сред най-значимите са големи литературни награди на испанския свят. Признанието му идва не само от художествените среди, но и от широка обществена подкрепа за ролята му в отстояването на правата на човека и историческата памет.

Последни години и наследство

Ернесто Сабато остава активен в интелектуалния живот на Аржентина до дълбока старост. Умира в Сантос Лугарес на 30 април 2011 г. от бронхит, на 99 години. Неговото литературно и гражданско наследство продължава да влияе върху писатели, изследователи и защитници на човешките права в Латинска Америка и по света — както чрез романите и есетата му, така и чрез приноса му към общественото осъзнаване на политическите престъпления от епохата на военните режими.

Въпроси и отговори

В: Кой беше Ернесто Сабато?

Въпрос: С какво се е занимавал Сабато като член на Националната комисия по въпросите на изчезването на хора?

В: Къде и кога е роден Сабато?

В: Какво е учил в университета?

В: Къде отива, след като завършва докторантурата си?

В: Кога започва да пише книги?

Търсене по буква