Ерол Уолтън Бароу, полицай, съветник на кралицата (21 януари 1920 г. – 1 юни 1987 г.), е виден карибски и барбадоски политик и държавник. Той остава една от централните фигури в политическия живот на Барбадос през втората половина на XX век и е широко признат за личности, която формира модерната държавност на острова.

Бароу заема високи постове в управлението на страната в няколко периода. Той е министър-председател на Барбадос — първоначално като ръководител на правителството в периода преди и след прехода към пълна независимост: служи като премиер от 4 декември 1961 г. до 30 ноември 1966 г. (в качеството си на председател на правителството при британския статут) и след това става официално първият държавен ръководител след самостоятелността. По-конкретно, той е министър-председател на Барбадос от 30 ноември 1966 г. до 8 септември 1976 г., а по-късно се завръща на поста и от 29 май 1986 г. до смъртта си на 1 юни 1987 г. В различни периоди той два пъти е бил ръководител на правителството на Барбадос и като такъв е носил както титлата „премиер“, така и официалната длъжност министър-председател на страната.

Бароу е считан за един от главните архитекти на независимостта на Барбадос и заради това получава широка народна признателност. Неговите политически инициативи поставят основите на социалните и икономическите политики на младата държава: разширяване на образованието (включително мерки за по-широк достъп до средно образование), развитие на здравни и социални програми, стимулиране на икономическата диверсификация и укрепване на държавните институции. За приноса му към създаването и утвърждаването на самостоятелна барбадоска държава мнозина го наричат "баща набарбадоската нация" и го почитат като национален герой.

Политическото влияние на Бароу е доминиращо в продължение на десетилетия: от 1961 г. до смъртта му на 1 юни 1987 г. той практически оформя посоката на развитието на страната, като през по-голямата част от този период е ръководител на правителството на страната. Освен политическата си дейност, Бароу е известен като организатор — основава Демократическата лейбъристка партия (Democratic Labour Party) и остава неин ключов лидер, което му позволява да реализира редица структурни промени в държавната политика и обществения живот.

Роден е в семейство на политически и граждански активисти в енорията Сейнт Луси, Барбадос. Преди да се отдаде на политиката, той има военна служба по време на Втората световна война и придобива опит извън острова, което допринася за неговата визия за модернизация и международни връзки. В родината си той е известен и с прозвището „Дийпър Бароу“ заради обширната и дългогодишна работа в полза на държава Барбадос и цялата нация. След смъртта му наследството му остава видимо в институциите, политическата традиция и обществената памет на страната.