Фазата на Земята, фазата на Тера, земната фаза или просто фазата на Земята е формата на пряко осветената от Слънцето част на Земята, гледана от Луната (или от друго извънземно място). От Луната фазите на Земята се променят постепенно и циклично за период от около един месец, тъй като орбиталните позиции на Луната около Земята и на Земята около Слънцето се променят.

Причини за фазите

Фазите на Земята, видими от Луната, се дължат на относителното положение на трите тела — Слънце, Земя и Луна. Частта от Земята, осветена от Слънцето, изглежда различно откъм Луната в зависимост от ъгъла между направленията Слънце–Земя и Земя–Луна. Когато Луната обикаля около Земята, този ъгъл се изменя и съответно видимата осветена част на Земята (нейната фаза) расте и намалява.

Имена и ред на фазите (по аналог с фазите на Луната)

Фазите на Земята, както се виждат от повърхността на Луната, са обратни на фазите на Луната, видими от Земята — когато от Земята виждаме пълна Луна, от Луната Земята е „нова“ (т.е. тъмна), и обратно. Основните етапи са:

  • Пълна Земя — цялата видима страна на Земята е осветена (еквивалент на новолуние за Луната, наблюдавана от Земята).
  • Нарастваща сърповидна Земя (waxing crescent) — малка осветена „сърповидна“ част, растяща с времето.
  • Първа четвърт — половината от видимата земна диск е осветена (еквивалент на първа четвърт на Луната от Земята).
  • Нарастваща изпъкнала Земя (waxing gibbous) — повече от половината диск е осветен, преди да стане пълна.
  • Нова Земя (от лунна гледна точка) — видимата страна е в сянка; това съответства на пълната Луна, видяна от Земята.
  • Намаляваща изпъкнала Земя (waning gibbous), последна четвърт и намаляваща сърповидна Земя — фазите след пълнолунието, когато осветената част намалява.

Продължителност и цикъл

Една пълна смяна на фазите (цикълът от една „нова“ до следваща „нова“ Земя, гледано от Луната) съответства на синодичния месец и е приблизително 29,53 дни. Връзката между фазите на Земята и фазите на Луната е обратна: новолуние на Луната = пълна Земя от Луната; пълнолуние на Луната = „нова“ Земя от Луната.

Как изглежда Земята от Луната

  • Земята изглежда значително по‑голяма от Луната, когато я наблюдаваме от Земята — нейният ъглов размер от Луната е приблизително 1,9°, т.е. около 3,7–4 пъти по‑голям от ъгловия размер на Луната, наблюдаван от Земята.
  • Поради по‑голямата площ и относително висока албедо (отразяваща способност) на облаците и океаните, Земята свети много по‑ярко от Луната.
  • От централните части на видимата страна на Луната Земният диск обикновено не изгрява и не залязва — той остава почти на едно място на небето, но се върти бавно (показвайки променящи се облачни и континентални структури) и „люлее“ леко заради лунната либрация.

Допълнителни явления и наблюдения

  • Земна светлина (earthshine) — когато Земята е почти пълна (т.е. от Луната тя отразява много светлина), тази отражена светлина осветява тъмната част на Луната и от Земята можем да видим т.нар. „земна светлина“ — бледо сияние по тъмната част на лунния диск. Това явление е най‑видимо при тънък лунен серп (малка осветена част на Луната от гледна точка на Земята).
  • Климатични и атмосферни детайли — от Луната при различни фази могат да се забележат светлите облачни системи, сезонни промени и ярки мълниеносни събития; фазите променят какви области на Земята са осветени и как се виждат тези детайли.
  • Практическо значение — за бъдещи лунни наблюдатели и мисии знанието за фазите на Земята е важно за планиране на осветление, енергия (соларно осветление) и наблюдения на Земята от лунна повърхност или орбита около Луната.

Кратко резюме

Фазите на Земята, видими от Луната, са резултат от променящите се относителни позиции на Слънцето, Земята и Луната. Те са огледално обратни на фазите на Луната, видими от Земята, следват период от около 29,53 дни и обуславят явления като земната светлина. При наблюдение от лунната повърхност Земята изглежда голяма, ярка и динамична — постоянно променящ се диск в лунното небе.