Едмънд Б. Форд — британски екологичен генетик, пионер на екологичната генетика
Едмънд Б. Форд — британски екологичен генетик и пионер на екологичната генетика; изследва естествения подбор, генетиката на популациите и биологията на пеперудите.
Едмънд Бриско Форд FRS (23 април 1901 г. - 2 януари 1988 г.) е британски екологичен генетик. Той е лидер сред британските биолози, които изследват ролята на естествения подбор в природата. Още като ученик Форд се интересува от Lepidoptera - групата насекоми, която включва пеперуди и молци. Започва да изучава генетиката на природните популации и създава областта на екологичната генетика. През 1954 г. Форд е награден с медала "Дарвин" на Кралското дружество. По-късно, през 1968 г., му е присъдена наградата "Калинга" на ЮНЕСКО за популяризиране на науката.
Научен принос
Едмънд Б. Форд е един от основателите на екологичната генетика като самостоятелна научна дисциплина. Той популяризира идеята, че генетичната изменчивост трябва да се изучава в естествени условия, не само в лабораторията, и доказва, че естественият подбор действа видимо върху честотите на гените в популациите. Чрез систематични полеви проучвания и кръстосани опити Форд демонстрира, че множество видими полиморфизми (различни форми в рамките на един вид) имат генетична основа и се поддържат от адаптивни механизми.
Методи и емпирични проучвания
- Използва продължителни и количествени полеви наблюдения, честотно преброяване и анализ на промени във фено- и генотипните честоти.
- Комбинира лабораторни кръстосвания с полеви експерименти, за да определи наследствеността и селективните коефициенти.
- Работи предимно с Lepidoptera (пеперуди и молци), но приложимостта на подходите му е широка и за други групи организми.
Примери и влияние
Един от добре познатите примери, свързани с научния контекст, в който е работил Форд, е изследването на индустриалния меланизъм при пеперудите — феноменът, при който тъмните (меланистични) форми на видове стават по-чести в индустриализирани райони. Форд и неговите съвременници показват как промени в средата водят до промяна в селективните налягания и съответно — в честотите на алелите.
Публикации, обучение и признание
Форд публикува редица статии и обобщаващи трудове, които дефинират методите и принципите на екологичната генетика. Той е признат с важни отличия (включително медала "Дарвин" и наградата "Калинга"), а идеите му оказват силно влияние върху развоя на популационната генетика, модерната еволюционна синтеза и по-късните изследвания в областта на консервационната биология и екологията.
Наследство
Подходът на Форд — стриктно съчетаване на генетични данни с екологични наблюдения — остава централна идея в съвременните изследвания, включително при използване на молекулярни и геномни методи за проследяване на адаптация и изменчивост в естествени популации. Неговата работа подпомага разбирането за това как промените в околната среда влияят върху генетичната структура на видовете и защо опазването на разнообразието е важно за устойчивостта на екосистемите.
Кариера
Специализирал в областта на генетиката, през 1939 г. той е назначен за преподавател по генетика в Оксфордския университет, а през 1952-1969 г. е директор на Лабораторията по генетика и професор по екологична генетика през 1963-1969 г. Форд е един от първите учени, които са избрани за член на колежа "All Souls" от XVII век насам.
Форд има дългогодишни работни взаимоотношения с Р.А. Фишър. По времето, когато Форд е разработил официалното си определение за генетичен полиморфизъм, Фишър е свикнал с високите стойности на селекцията в природата. Най-силно впечатление му направил фактът, че полиморфизмът крие мощни селективни сили (Форд дал за пример човешките кръвни групи). Подобно на Фишер, той продължава дебата за естествения подбор срещу генетичния дрейф със Sewall Wright, който според Форд набляга твърде много на генетичния дрейф. В резултат на работата на Форд, както и на своята собствена, Добжански променя акцента в третото издание на известния си текст от дрейф към селекция.
Форд прогнозира, че полиморфизмите на човешките кръвни групи могат да се запазят в популацията, като осигуряват известна защита срещу болести. Шест години след това предсказание е установено, че това е така, и освен това хетерозиготното предимство е категорично установено чрез изследване на кръстоски AB x AB. Неговият magnum opus е "Екологична генетика", който има четири издания и е много влиятелен. Той полага голяма част от основите на последващите изследвания в тази област и е поканен като консултант да помогне за създаването на подобни изследователски групи в няколко други страни.
Сред многобройните публикации на Форд може би най-успешна е първата книга от поредицата New Naturalist - "Пеперуди". През 1955 г. Форд написва и "Молци" от същата поредица, като е един от малцината автори на повече от една книга от поредицата.
Екологична генетика
Е.Б. Форд работи дълги години върху генетичния полиморфизъм. Полиморфизмът в природните популации е често срещан; ключовата характеристика е съвместното съществуване на две или повече прекъснати форми на даден вид в някакъв вид равновесие. Докато съотношението на всяка от формите е по-високо от скоростта на мутациите, причината трябва да е селекцията. Още през 1930 г. Фишер е обсъждал ситуация, при която при алели в един локус хетерозиготът е по-жизнеспособен от двата хомозигота. Това е типичен генетичен механизъм за предизвикване на този вид полиморфизъм. Работата включва синтез на теренни изследвания, таксономия и лабораторна генетика.
Callimorpha dominula morpha typica с разперени крила. Полиморфизмът при този вид е изследван от Форд в продължение на много години. Червените с черни задни крила, разкривени в полет, предупреждават за отровния му вкус. Предните крила са криптични, като в покой покриват задните. Тук молецът, който е върху човешка ръка, си почива, но е нащрек, и е приплъзнал предните крила напред, за да покаже предупредителната светкавица.
обискирам