Линията Дюран е гранична линия между Афганистан и Британска Индия, прокарана по договорно споразумение от края на 19 век. Официалното споразумение, известно като "Договорът на Дюран" (Durand Agreement), е подписано през 1893 г. между Мортимър Дюранд — тогавашен заместник-министър (или държавен секретар) на външните работи на Британска Индия — и афганистанския амир Абдур Рахман Хан. По-късно последователни афганистански владетели потвърждават границата, а в член 5 от Англо-афганистанския договор от 1919 г., с който Афганистан възвръща своята независимост, е посочено, че Афганистан приема сключените по-рано гранични споразумения с Британска Индия. След разпадането на Британската империя и създаването на Пакистан през 1947 г., линията Дюран остава гранична демаркация между Пакистан и Афганистан според позицията на правителството на Пакистан и повечето международни държави.
География и население
Линията Дюран пресича предимно планински и племенни територии и разделя етническите пущуни и част от белудите, които живеят от двете ѝ страни. По трасето ѝ има малки населени пунктове, племенни пасища и важни проходи; в някои участъци границата не следва ясно очертани природни бариери, а се базира на договорени линии, прокарани в края на XIX в. Това разделяне има дълготрайни социални и икономически последици за местните общности, които традиционно поддържат тесни връзки от двете страни на линията.
Спор и правен статус
Правният и политическият статус на линията Дюран е оспорван. Позицията на правителствата в Кабул традиционно е била, че линията е наложена от колониална власт и не разпознава легитимността ѝ като окончателна международна граница в различни периоди след 1947 г.; афганистански политически и племенни лидери често са настоявали за право на самоопределение на пущунските племена, разделени от тази граница. От друга страна, Пакистан третира линията Дюран като международна граница и я администрира като такава.
Международно поведение по въпроса е разнообразно: много държави и международни организации третират линията като де факто международна граница при дипломатически и административни отношения с Пакистан, докато афганистански държавни и политически субекти продължават да поставят въпроса за нейния легитимен характер в международни и двустранни контакти.
Съвременни мерки и контрол
През втората половина на 20. и началото на 21. в. растящите проблеми с тероризма, въоръжените конфликти и нелегалната миграция подтикнаха Пакистан към затягане на контрола по границата. Това включва изграждане на ограда/парапет, охранителни постове, засилен граничен контрол и паспорти/визови процедури за преминаване. Най-важните контролно-пропускателни пунктове между двете държави са места като Торкам и Чаман, които имат голямо значение за търговията и движението на хора.
Въздействие и бъдеще
Линията Дюран остава значим фактор за сигурността, етническите отношения и регионалната политика в южна Азия. Нейният статут продължава да бъде част от по-широки дискусии за регионална стабилност, правата на малцинствата и отношенията между Пакистан и Афганистан. Решенията по тези въпроси зависят от дипломатически преговори, регионални динамики и вътрешнополитическите развития и в двете страни.
Бележка: В литературата и медиите понякога се срещат различни дати, дължини и формулировки, свързани с линията Дюран; за историческите факти тук са използвани обществено известни и проверими сведения. За подробна картографска информация и точни технически данни е препоръчително да се консултират специализирани исторически и географски източници.
