Лагерът в Дранси: френски концентрационен лагер през Втората световна война

Лагерът за интернирани в Дранси е концентрационен лагер във Франция по време на окупацията ѝ от нацистка Германия през Втората световна война. Организиран е през 1941 г., за да събере френските евреи и по-специално чуждестранните евреи, които са избягали във Франция преди нахлуването на германците. След това те са натоварени на железопътни вагони и изпратени на изток, в концентрационни лагери, от които повечето не се завръщат живи. Близо 70 000 души са събрани, включително бойци от съпротивата, роми и други, считани за "нежелани". До 1943 г. лагерът е управляван от френска полиция под германски надзор. След това французите са отстранени и заменени от германски есесовци, ръководени от Алоис Брунер, което повишава ефективността на депортациите.

Исторически контекст и местоположение

Лагерът се намира в предградието Дранси, североизточно от Париж, в сградите на т.нар. Cité de la Muette — комплекс, строен преди войната като социално жилище. През 1941 г. тези сгради са превърнати в център за интерниране и транзит. Оттук мнозина били изпращани с конвои към лагерите на смъртта в източна Европа, предимно към Аушвиц.

Кой беше задържан и как се провеждаха депортациите

Сред задържаните са:

• евреи — както френски граждани, така и чужденци, бежанци от други европейски държави;
• членове на движението на съпротивата;
• роми и други групи, които окупационният режим и колаборационистките власти смятат за "нежелани".

Особено голям брой хора преминават през Дранси след масовите арести в Париж през юли 1942 г. (т.нар. акция във Велодром д'Ив), когато хиляди евреи са задържани, интернирани и след това депортирани. Условията в лагера са трудни — пренаселеност, липса на топла храна, лоша санитарна хигиена и постоянна заплаха от отделяне в депортационни конвои. След поемането на управлението от германските служби и под ръководството на служители като Алоис Брунер, процесът на депортации става по-систематичен и брутален.

Числа и последствия

През периода 1941–1944 г. през Дранси преминават десетки хиляди хора — общите оценки варират, но говорим за близо 70 000 интернирани. От тях голяма част са депортирани към лагерите в източна Европа; повечето от депортираните не оцеляват. При освобождаването на лагера през август 1944 г. в него остават само около 1 500 оцелели. След войната ръководителите и съучастниците са обект на съдебни преследвания в различни държави; Алоис Брунер е съден в отсъствие и осъден, но остава на свобода и умира през 2010 г. без да бъде изправен пред френско правосъдие.

Освобождаване, памет и наследство

Дранси остава символ на системната депортация на евреи от Франция и на въпроса за колаборацията на части от френската администрация с оккупаторите. Следвоенното обществено обсъждане и съдебните процеси довеждат до признание на отговорността на различни лица и институции, а също и до усилия за запазване на паметта на жертвите.

На мястото на лагера днес има мемориали и музейни прояви, посветени на Холокоста и на жертвите на депортациите от Франция. Всяка година се провеждат възпоменателни церемонии в памет на задържаните и депортираните, с цел да се поддържа историческата памет и да се образоват бъдещите поколения.

Въпроси и отговори

В: Какво е представлявал лагерът за интернирани в Дранси?

В: Кои са били изпратени в лагера за интерниране Дранси?

В: Къде са изпратени хората в лагера за интерниране Дранси?

В: Кой още е бил събран в лагера за интерниране в Дранси?

В: Кой управлява лагера за интерниране в Дранси?

Въпрос: Колко души са останали в лагера за интерниране в Дранси, когато той е бил освободен?

В: Какво се е случило с Алоис Брунер?

Търсене по буква