DECT — стандарт за цифрови безжични телефони и пренос на данни

Стандартът DECT определя напълно начина, по който едно преносимо устройство, например безжичен телефон, може да получи достъп до фиксирана мрежа чрез радиовълни. Той се различава от други стандарти като GSM по това, че не посочва как се изгражда фиксираната мрежа. Комуникацията с фиксираната мрежа се осъществява чрез базова станция, която се нарича "Радиофиксирана част" и терминира радиовълните. След това базовата станция използва шлюз, за да свърже повикванията с фиксираната мрежа. В повечето случаи връзката е към телефонната мрежа. Някои устройства позволяват и връзка към по-нови технологии, като например Voice over IP. Някои бебефони използват и технологията DECT. Такива бебефони нямат шлюз.

Много системи PABX, инсталирани в офиси, имат част, която може да работи с DECT. Много доставчици на системи вече предлагат и хибридни системи, при които е възможна комуникация с глас по IP или с класическата телефонна мрежа. В такива системи комуникацията със слушалките се осъществява чрез DECT, а централата може да използва SIP. Някои доставчици предлагат решения, базирани на WLAN, за свързване на слушалките, но това решение често е по-сложно от използването на DECT.

DECT има различни профили. Една домашна DECT система с общ профил за достъп (GAP) обикновено има следните възможности:

• Няколко слушалки към една базова станция и един контакт за телефонна линия. Това дава възможност за поставяне на няколко безжични телефона в къщата, като всички те работят от един и същ телефонен контакт. Допълнителните слушалки обикновено имат зарядна станция за батерията вместо базова станция. Допълнителните слушалки не изискват допълнителни телефонни гнезда или допълнителни приемо-предаватели
• Безжична работа без смущения на открито до около 100 метра. Работи ясно в често срещани ситуации на претоварен радио трафик в страната. Например, като цяло е имунизиран срещу смущения от Wi-Fi мрежи или видеоизлъчватели, Bluetooth технология, бебешки монитори и други безжични устройства.
• Възможност за провеждане на вътрешни (интеркомни) разговори между слушалките.
• Разширен обхват между телефона и базата (позволяващ по-голямо физическо разстояние между двете устройства)
• Комуникацията между слушалката и базовата станция е криптирана, но шифърът е доста слаб. От 2010 г. криптирането е разбито

Пакетът от стандарти DECT има и други видове оперативна съвместимост. По-специално DPRS (DECT Packet Radio Services) може да използва DECT като услуга за безжична LAN и безжичен достъп до интернет. Обхватът е до 200 м на закрито и 6 км при използване на насочена антена на открито). Тя има специален спектър, висока устойчивост на смущения, отворена оперативна съвместимост и скорост на предаване на данни от около 500 kbit/s. Когато беше нов, DECT изглеждаше по-добър от Wi-Fi. Стандартите на мрежовия протокол DECT бяха особено добри в поддържането на бърз роуминг на обществени места, между горещи точки, управлявани от конкурентни, но свързани доставчици. Първият продукт на DECT, който се появи на пазара, Net3 на Olivetti, представляваше безжична локална мрежа, а германските фирми Dosch & Amand и Hoeft & Wessel изградиха бизнес ниши за доставка на системи за пренос на данни, базирани на DECT.

DECT започна да се използва в средата на 90-те години на миналия век - твърде рано, за да намери широко приложение за безжични данни. Докато съвременните доставчици на Wi-Fi се бореха със същите проблеми, доставчиците на DECT се оттеглиха към безжичните телефони, където можеха да печелят веднага. Те не можеха да продават в Съединените щати поради ограниченията на FCC по отношение на спектъра по това време. Когато се появиха масовите приложения за безжичен интернет и САЩ се отвориха за DECT, в началото на новия век, индустрията беше подобрила Wi-Fi и времето на DECT като безжичен пренос на данни беше отминало.

По ирония на съдбата неуспехът на DECT като протокол за данни се превърна в предимство, когато телефоните DECT 6.0 най-накрая се появиха в САЩ в края на 2005 г. По това време ISM честотните ленти в САЩ вече са пренаселени, особено честотната лента 2,4 GHz, която се използва от най-разпространените варианти на Wi-Fi - 802.11b и 802.11g, както и от много безжични телефони; по този начин смущенията между нелицензираните устройства стават често срещани в тези ленти. Тъй като обаче Wi-Fi не работи в лентата UPCS, а DECT устройствата се договарят помежду си за наличния спектър, DECT 6.0 телефоните не само са защитени от този вид смущения, но и работата им не пречи на други близки устройства, работещи на същата честота, което е често срещан проблем при 2,4 GHz безжичните телефони. ^[]

Радиовръзки

DECT работи в честотната лента 1880-1900 MHz и дефинира десет канала от 1881,792 MHz до 1897,344 MHz с разлика в честотната лента от 1728 kHz. Всеки кадър на базовата станция осигурява 12 дуплексни канала за говор, като всеки времеви интервал заема някой от каналите. DECT работи в многоносеща/TDMA/TDD структура. DECT също така осигурява разпръснат спектър с честотно прескачане върху TDMA/TDD структура. Ако се избягва прескачането на честоти, всяка базова станция може да осигури до 120 канала в спектъра на DECT преди повторното използване на честотите. Всеки времеви интервал може да бъде назначен на различен канал, за да се използва предимството на прескачането на честоти и да се избегнат смущенията от други потребители по асинхронен начин.