Дарвиноптерус — преходен птерозавър от средната юра (Китай, вкаменелости)
Дарвиноптерус — уникален преходен птерозавър от средната юра (Китай), открит преди 160 млн. г.; 30–40 вкаменелости разкриват еволюционни черти и полов диморфизъм.
Darwinopterus (в превод „крило на Дарвин“) е род птерозаври, открит в Китай и кръстен на Чарлз Дарвин. Този род представлява първият добре документиран птерозавър, който съчетава морфологични черти както на дългоопашатите (рамфорхинхоидни), така и на късоопашатите (птеродактилоидни) птерозаври. Поради тази смес от характеристики, Darwinopterus се възприема като важна преходна вкаменелост между двете големи еволюционни групи.
Открития и възраст
Открити са между 30 и 40 фосилни екземпляра, всички събрани от формацията Tiaojishan, датирана от средната юра, приблизително преди 160 милиона години (mya). Типовият вид D. modularis бе описан през февруари 2010 г. и привлече широко внимание заради комбинацията от примитивни и напреднали черти.
Видово разнообразие и таксономия
Към първоначалното находище по-късно бяха описани още два вида от същата област: D. linglongtaensis (описан декември 2010 г.) и D. robustodens (описан юни 2011 г.). Таксономичният статут на някои от описаните видове е предмет на продължаващи дискусии — някои автори предлагат синонимии или преразглеждане на видовото разграничение, което е често при групи със силен индивидуален и полови вариабилитет.
Анатомия и морфология
Darwinopterus е среден по размер птерозавър, с приблизителен размах на крилете около 1 метър (в зависимост от индивида). Отличава се със следните черти:
- Глава и гребен: черепът е относително удължен и при някои екземпляри носи ясно оформен гребен — черта, свързвана с полова сигнализация или видово разпознаване.
- Врат и черепни характеристики: вратът и черепът притежават форми, по-близки до късоопашатите птерозаври, докато тялото и опашката запазват по-примитивни черти.
- Опашка: съхранен е по-дълъг опашен отдел, подобен на този при рамфорхинхоидите, което подкрепя преходния му характер.
- Крила и крайници: скелетът на крайниците и крилните елементи показват адаптации за активен полет, включително силни металакарпи и удължена четвърта метакарпална кост за подпора на кожното крило.
Полов диморфизъм и размножаване
Екземплярите от находищата показаха признаци на полов диморфизъм: мъжките обикновено имали по-големи и по-изразени гребени на главата и по-тесни бедра, докато женските имали по-широки таза, подходящи за снасяне и отглеждане на яйца. В допълнение, за птерозаври от тази група е документиран и находка на индивид в асоциация с яйце — това подсказва информация за начините на размножаване; яйцата вероятно са имали тънка, мекоподобна (пародонтна) обвивка и биват погребвани в субстрат, а не инкубирани открито като при птиците.
Палеобиология и екология
Въз основа на морфологията на черепа и челюстите, както и на съотношението между крайниците, Darwinopterus вероятно е бил всеяден/хищен, ловуващ дребни гръбначни животни, риби и по-едри безгръбначни. Активният полет му е позволявал да обхожда различни хабитати — от гористи райони до водни басейни — в търсене на храна и гнездови места.
Еволюционно значение
Откритието на Darwinopterus доведе до предложението за т.нар. „модулна еволюция“ — идеята, че различни морфологични комплекси (модули), като глава и врат от една страна и тяло и опашка от друга, могат да еволюират сравнително независимо. Това е важно за разбирането как отделни адаптации се комбинират при възникването на нови групи в големи еволюционни преходи.
Дебати и последващи изследвания
Въпреки първоначалния възторг, последващи изследвания продължават да проверяват видовото разграничение в рамките на рода и интерпретациите относно поведението и размножаването. Някои анализи предлагат по-строги критерии за разграничаване на видове, други акцентират върху индивидуалната и полова вариабилност като причина за морфологичните различия.
Заключение: Darwinopterus остава централна фигура в изучаването на птерозаврите и на еволюционните механизми, довели до появата на по-напредналите птеродактилоиди. Богато представен с множество фосили в Tiaojishan, той продължава да предоставя ключова информация за преходите между големи групи от древните летящи влечуги.
Характеристики на мозайката
Този род и близките му роднини показват комбинация от "примитивни" (базови) и "напреднали" (производни) птерозавърски характеристики. Това е характерно за преходните вкаменелости ("липсващи звена") и се нарича модулна еволюция или мозаечна еволюция.
Darwinopterus са имали дълги опашки и други белези на рамофронтоидите, но също така са имали ясно изразени птеродактилоидни белези, като дълги прешлени на шията и единичен отвор на черепа пред очите.
Яйца
Екземплярът, запазен заедно с яйце, дава информация за репродуктивните стратегии на Darwinopterus и на птерозаврите като цяло.
Подобно на яйцата на по-късните птерозаври и съвременните влечуги, яйцата на Darwinopterus са имали мека черупка, подобна на пергамент. При съвременните птици черупката на яйцето е втвърдена с калциев карбонат, който напълно предпазва ембриона от външната среда. Яйцата с мека черупка са пропускливи за вода и позволяват значителното ѝ количество да се абсорбира в яйцето по време на развитието. Яйцата от този тип са по-уязвими от природните стихии и обикновено се заравят в почвата.
Дейвид Унуин, съавтор на статията, предполага, че Darwinopterus вероятно е снасял много малки яйца наведнъж и ги е погребвал. Младите екземпляри са можели да летят след излюпването си и са се нуждаели от малко или никакви родителски грижи.
Тези резултати предполагат, че размножаването при птерозаврите е било по-скоро подобно на това при съвременните влечуги и значително се е различавало от размножаването при птиците.
Въпроси и отговори
В: Какво представлява Darwinopterus?
О: Darwinopterus е род птерозаври, открити в Китай и наречени на името на Чарлз Дарвин.
В: Какво е уникалното в Darwinopterus?
О: Darwinopterus е първият познат птерозавър, който има характеристики както на дългоопашатите (rhamphorhynchoid), така и на късоопашатите (pterodactyloid) птерозаври, което го прави преходна вкаменелост между двете групи.
Въпрос: Колко фосилни екземпляра от Darwinopterus са открити?
О: Открити са между 30 и 40 фосилни екземпляра от Darwinopterus.
В: От коя формация са събрани вкаменелостите на Darwinopterus?
О: Всички фосилни екземпляри на Darwinopterus са събрани от формацията Tiaojishan, която датира от средната юра, преди 160 милиона години (mya).
В: Кога е описан типовият вид Darwinopterus?
О: Типовият вид на Darwinopterus, D. modularis, е описан през февруари 2010 г.
В: Описани ли са допълнителни видове от род Darwinopterus?
О: Да, два допълнителни вида Darwinopterus бяха описани от същите фосилни находища съответно през декември 2010 г. и юни 2011 г. Тези видове са D. linglongtaensis и D. robustodens.
В: Какво показва сексуалният диморфизъм на екземплярите от Darwinopterus?
О: Половият диморфизъм на екземплярите от Darwinopterus показва, че мъжките екземпляри имат гребени на главата и по-тесни бедра от женските.
обискирам