Хърватската национална съпротива (Odpor) — усташка терористична организация
Хърватската национална съпротива (на хърватски: Hrvatski narodni odpor, по-нататък Odpor) е терористична и усташка емигрантска организация, действаща главно в Европа, Северна Америка и Австралия след Втората световна война. Целта ѝ е разграждане на Югославия и създаване на независима Хърватия, следвайки визията на усташкия лидер Анте Павелич и идеологията на Миле Будак. Организацията е основана през 1955 г. от избягалия от Югославия бивш усташки функционер и военен служител Векослав Лубурич, който е бил главен надзирател в концентрационния лагер Ясеновац.
Произход и идеология
Odpor възниква сред хърватската емигрантска общност като част от по-широкото послевоенно движение на бивши усташи и националисти, които отказват да признаят новата югославска държава. Идеологически организацията се основава на екстремен хърватски национализъм, антиюгославизъм и антикоммунизъм, като в някои формулировки използва и открити паралели с насилието като средство за политическа борба. В своята пропаганда Odpor оправдава използването на всички възможни средства — от словото до взривовете — за постигане на целта за ликвидиране на Югославия:
"[Ние] смятаме югославизма и Югославия за най-голямото и единствено зло, което е причинило съществуващото бедствие [...] Затова смятаме всяка пряка или косвена помощ за Югославия за предателство към хърватската нация [...] Югославия трябва да бъде унищожена - било то с помощта на руснаци или американци, на комунисти, некомунисти или антикомунисти - с помощта на всеки, който желае унищожаването на Югославия: унищожена с диалектиката на словото или с динамит - но на всяка цена унищожена."
Организация, мрежи и връзки
Под ръководството на Лубурич Odpor поддържа редовни контакти с различни организации и ветерани от Втората световна война, включително асоциации в Германия и Испания. Установени са тесни връзки с испанските ветерански формации (понякога описвани като „Синята гвардия“), а също така се търсят и сътрудничества с други екстремистки и престъпни структури в международен план. Впоследствие ръководителите на организацията търсят контакти и с престъпни мрежи като La Cosa Nostra, Временнатаирландска републиканска армия и хърватската мафия в Сан Педро.
Емигрантските клонове на Odpor функционират в няколко държави. Австралийският клон, например, е базиран в Мелбърн и има връзки с централата в Испания и с други усташки организации по света. Според наличната информация австралийският клон е ръководен от Сречко Блаз Ровер.
Методи на действие и престъпна дейност
Odpor е замесен в широк спектър от незаконни и насилствени действия: рекет, опити за убийство, изнудване, отвличане, бомбени нападения и други форми на терористични акции. Организацията често действа чрез малки клетъчни групи или чрез „ренегатски“ елементи, които предприемат самостоятелни и често рисковани операции, включително отвличания на международни полети и атентати на чужда територия.
Най-известни операции
Една от най-големите и нашумели акции, свързвани с Odpor, е похищението на полет на Trans World Airlines на 10 септември 1976 г., при което група отвлече самолет на път от Ню Йорк за Чикаго, пренасочвайки го през Нюфаундленд и Исландия до Париж. Терористите са поставили бомба на централната гара в Ню Йорк и след като властите са изпълнили част от исканията им и местоположението на бомбата е било разкрито, при опит за обезвреждане е загинал един полицай, а други трима са ранени. След тези събития похитителите се предават на френската полиция.
Ръководителите на похитителите на полет 355 на TWA — Звонко Бушич и съпругата му Жулиен Бушич — са осъдени на доживотни присъди по федерални обвинения за въздушно пиратство и убийство през май 1977 г. Жулиен Бушич е освободена условно през 1989 г. Звонко Бушич е екстрадиран в Хърватия след предсрочно освобождаване през 2008 г.
Освен този случай, през края на 1970-те и началото на 1980-те в САЩ са извършени поредица бомбени нападения, за които се подозира или е приписвана вина на Odpor. Сред тях са нападения срещу представителства на югославски институции, тръбни бомби в публични сгради и други акции, които често не причиняват преки жертви, но създават значителни материални щети и страх в средите на югославската диаспора и в служителите на властите. Конкретно през 1980–1982 г. са регистрирани няколко атентата в Ню Йорк и околността (включително офис на югославска банка, дом на посланик, Върховния съд на щата Ню Йорк и офиси на авиолинии и туристически агенции), както е изброено в оригиналните сведения.
Правни последици, забрани и закриване
Поради своята терористична дейност Odpor е забранен в някои държави, включително в Германия. В различни периоди редицата ѝ членове и ръководители са арестувани, осъдени и излежали дълги присъди в затворите на няколко държави. След смъртта на Лубурич организацията преживява фрагментация — част от нейните структури се опитват да се дистанцират от най-радикалните елементи, докато други продължават с престъпни и терористични практики.
Организацията издава свое списание — Drina, в което се публикуват пропагандни материали и позиции. Официално Odpor е разпуснат през 1991 г., в контекста на драматичните политически промени в региона и разпадането на Югославия. Появяват се и противоречия, когато някои бивши членове на радикални групировки се опитват да намерят място в новите политически и държавни структури в Хърватия след възстановяването на независимостта; за тези случаи има различни реакции и критики както вътре в страната, така и в чужбина.
Наследство и критика
Дейността на Odpor остава предмет на силна критика и тревога заради връзките ѝ с усташката идеология и заради използването на насилие и терор като инструмент за постигане на политически цели. Десетки жертви — пряко или косвено — и щети върху цивилни и публични обекти са оставили трайна следа в мемориалната и политическата памет на пострадалите общности. Назначаването на някои освободени или известни членове на Odpor на публични длъжности в 1990-те години предизвиква протести и остри реакции, както е упоменато в случая с назначенията, последвали ареста и освобождаването на участници в похищението на TWA 355.
Краткият преглед по-горе представя основните факти и контекст около Odpor, без да претендира за изчерпателност. За по-задълбочено изследване е препоръчително да се консултират исторически източници, материалите от съдебните процеси и изследванията на експерти по тероризма и поствоенните емигрантски движения.
Въпроси и отговори
В: Каква е била целта на хърватската национална съпротива?
О: Целта на Хърватската национална съпротива (Odpor) е била да унищожи Югославия и да създаде независима Хърватия, следвайки визията на усташкия лидер Анте Павелич и идеологията на Миле Будак.
В: Кой основава Odpor?
О: Организацията Odpor е основана през 1955 г. от избягалия от Усташа военен престъпник Вйекослав Лубурич, началник на охраната на концентрационния лагер Ясеновац.
В: Какви отношения е поддържал Odpor с други организации?
О: Докато Любурич е бил ръководител на тази организация, Odpor е поддържал редовни контакти с асоциации на ветерани от нацистката война в Германия и Испания. Много близки отношения бяха установени с фашистките испански ветерани от "Синята гвардия".
В: Къде се е намирал австралийският клон на Odpor?
О: Австралийският клон на "Odpor" е бил базиран в Мелбърн. Той е бил свързан с централата на "Odpor" в Испания и с други клонове на движението "Усташи" по света.
В: Какви видове престъпления са били свързани с "Odpor"?
О: "Odpor" е бил силно замесен в рекет, опити за убийство, изнудване, отвличане на хора, терористични атентати и други насилствени престъпления.
В: Кой е един пример, който показва колко мащабни са били техните действия?
О: Един пример, който показва колко мащабни са били действията им, е отвличането на полет на Trans World Airlines от Ню Йорк до Чикаго на 10 септември 1976 г., който в крайна сметка е пренасочен към Париж с пътници на борда. Освен това те залагат бомба на централната гара, която убива един полицай и ранява трима други при опита им да я деактивират.
Въпрос: Как реагира президентът Франьо Туджман, след като научи за тези събития?
О: След като научава за тези събития, президентът Франьо Туджман назначава Жулиен Бушич (осъден терорист) за съветник на хърватския посланик в Съединените щати, което предизвиква протести от страна на различни групи, като например Асоциацията на доброволците от нюйоркските патрули, както и от страна на Катлийн Мъри (вдовицата на убития от бомбата полицай).