Ракообразна мъглявина
Мъглявината "Рак" (каталожни обозначения M1, NGC 1952, Taurus A) е остатък от свръхнова и "мъглявина с пулсарен вятър" в съзвездието Телец. Мъглявината е наблюдавана от Джон Бевис през 1731 г.; тя съответства на ярка свръхнова, регистрирана от китайски и ислямски астрономи през 1054 г. През 1840 г. астрономът Уилям Парсънс ѝ дава днешното име.
Мъглявината се намира на около 6500 светлинни години (2 kpc) от Земята. Диаметърът ѝ е 11 ly (3,4 pc) и се разширява със скорост от около 1500 km в секунда. Тя е част от ръкава Персей на галактиката Млечен път.
В центъра на мъглявината се намира пулсарът Краб - неутронна звезда (или въртящо се кълбо от неутрони) с диаметър 28-30 км, която излъчва импулси от гама-лъчи до радиовълни с честота на въртене 30,2 пъти в секунда. Мъглявината е първият астрономически обект, идентифициран с историческа експлозия на свръхнова.
Мъглявината действа като източник на радиация за изучаване на небесните тела между нея и нас. През 50-те и 60-те години на миналия век короната на Слънцето е картографирана от наблюдения на преминаващите през нея радиовълни на Краб, а през 2003 г. е измерена дебелината на атмосферата на Сатурновата луна Титан, която блокира рентгеновите лъчи от мъглявината.
Мътните остатъци от SN 1054 днес са известни като мъглявината "Краб". Мъглявината е наричана още Месие 1 или М1, тъй като е първият обект на Месие, каталогизиран през 1758 г.
Енергийни нива
Предишен анализ показа, че при енергии на рентгеновите и гама лъчите над 30 keV Крабът е най-силният постоянен източник в небето. Известно е, че неговият поток (енергийно излъчване) е над 1012 eV.
Скорошна работа обаче показа, че енергийните нива са много по-високи, отколкото се смяташе досега. Учените откриха емисии с енергия над 100 GeV (гигаелектронволта) - 100 милиарда пъти по-енергийна от видимата светлина.
Произход
Създаването на мъглявината Краб съответства на ярката свръхнова SN 1054, която е регистрирана от китайски астрономи през 1054 г. Самата мъглявина Краб е наблюдавана за първи път през 1731 г. от Джон Бевис. Мъглявината е преоткрита независимо през 1758 г. от Шарл Месие, който наблюдава ярка комета. Месие я каталогизира като първа позиция в своя каталог на кометоподобните обекти. Граф Роуз наблюдава мъглявината в замъка Бирр през 1848 г. и нарича обекта мъглявина "Краб", тъй като рисунката, която прави, прилича на рак.
В началото на 20-ти век анализът на ранни снимки на мъглявината, направени в разстояние на няколко години, показва, че тя се разширява. Проследяването на разширяването назад показа, че мъглявината трябва да е станала видима за Земята преди около 900 години. Историческите данни разкриват, че през 1054 г. китайски астрономи са регистрирали в същата част на небето нова звезда, достатъчно ярка, за да се вижда през деня. Като се има предвид голямото ѝ разстояние, наблюдаваната от китайците дневна "звезда-гост" е могла да бъде само свръхнова - масивна, експлодираща звезда, която е изчерпала запасите си от енергия от ядрен синтез и се е сринала в себе си.
Неотдавнашен анализ на исторически данни установи, че свръхновата, която е създала мъглявината Краб, вероятно се е появила през април или началото на май, като до юли е достигнала максималната си яркост от видима звездна величина между -7 и -4,5 (по-ярка от всичко на нощното небе с изключение на Луната). Свръхновата е била видима с невъоръжено око около две години след първото ѝ наблюдение. Благодарение на записаните наблюдения на далекоизточни и близкоизточни астрономи от 1054 г. мъглявината Краб става първият астрономически обект, за който се признава, че е свързан с експлозия на свръхнова.
Възпроизвеждане на медии Видеоклип за мъглявината Рак от НАСА
Въпроси и отговори
В: Какво представлява мъглявината Краб?
О: Мъглявината Краб е остатък от свръхнова и "мъглявина с пулсарен вятър" в съзвездието Телец. Тя е наблюдавана за първи път от Джон Бевис през 1731 г. и съответства на ярка свръхнова, регистрирана от китайски и ислямски астрономи през 1054 г.
Въпрос: На какво разстояние от Земята се намира мъглявината Краб?
О: Мъглявината Краб се намира на около 6500 светлинни години (2 kpc) от Земята.
В: Какво се намира в центъра на мъглявината?
О: В центъра на мъглявината се намира пулсарът Краб, който е неутронна звезда, излъчваща импулси от гама-лъчи до радиовълни с честота на въртене 30,2 пъти в секунда.
Въпрос: Кой е дал името ѝ?
О: Астрономът Уилям Парсънс дава сегашното му име през 1840 г.
В: Към коя част на нашата галактика принадлежи?
О: Мъглявината Краб принадлежи към ръкава Персей на нашата галактика Млечен път.
В: Колко бързо се разширява?
О: Мъглявината се разширява със скорост около 1500 километра в секунда.
В: Кои са някои от начините, по които учените са използвали наблюденията на този обект за изследователски цели?
О: Учените са използвали наблюденията от този обект, за да картографират короната на Слънцето, да измерват дебелината на атмосферата на луната на Сатурн Титан и да изучават небесните тела между него и нас.
