Анимация с глина (claymation) — определение, техника и примери

Анимация с глина (claymation): всичко за техниката, стоп-моушън процеса и вдъхновяващи примери — ръководство за начинаещи и професионалисти.

Анимацията с глина е един от вариантите на стоп-моушън анимацията, при която героите и детайлите се моделират от пластичен материал и се заснемат „кадър по кадър“ при постепенни промени. За разлика от рисуваната или чисто цифровата техника, тук всеки обект може да бъде оформен, деформиран и трансформиран директно в ръцете на аниматора — често с помощта на меки материали като глина или специален пластилин, който не изсъхва.

Как работи принципът

Повечето анимации, включително claymation, следват един и същи основен метод: всяка промяна на позата или израза се фиксира като отделен кадър. Кадрите се записват на филм или на цифров носител и се възпроизвеждат последователно. Когато серията от леко променящи се изображения се показва с достатъчна честота, човешкото съзнание възприема поредицата като плавно движение и имаме илюзията, че обектът се движи самостоятелно. Този принцип стои зад всички движещи се изображения — от зоотропите до съвременните филмите и видеоигрите. Единствено начинът на създаване на образите може да се различава; например CGI генерацията използва компютърни модели и симулации, а не физическо премоделиране кадър по кадър.

Основни елементи и материали

• Материал за моделиране — обикновено се използва пластилин или пластична глина, която не се втвърдява (oil-based plasticine). Понякога се комбинира с полимерни глини (които се втвърдяват при печене) за твърди детайли.
• Арматури — вътрешни скелети (от тел, метални стави или ball-and-socket системи), които поддържат позите и позволяват прецизни движения без срив на формата.
• Основи и сцени — конструкции от дърво, пластмаса или пяна, върху които се монтират реквизитите и декорите.
• Инструменти — шпатули, игли, клещи, текстурни инструменти и малки четки за детайли.
• Осветление и камера — контролирано студийно осветление и стабилно закрепена камера (често с motion-control системи за сложни движения).

Техника и работен процес

Процесът на създаване включва няколко етапа:

• Проектиране — скечове, дизайн на герои и сценография.
• Изработка на модели — строене на арматури, оформяне на тела и облекла, подготовка на резервни глави/лицеви изражения, ако се използва заместителна (replacement) техника за уста и очи.
• Снимане — аниматорът поставя модела в първата поза и прави снимка; прави малка промяна и отново снима. Този цикъл се повтаря до постигане на желаното движение. Често се снима „на две“ (два еднакви експонации за един визуален ход), което дава около 12 уникални пози в секунда при стандартни 24 кадъра/сек — но за по-плавни движения се снима „на едно“ (24 уникални кадъра/сек).
• Постпродукция — композиране, корекция на цветовете, добавяне на motion blur, визуални ефекти и синхронизация със звук.

Стратегии за изразност

Claymation дава силно тактилна и „ръчно направена“ естетика — пластичните форми позволяват плавни деформации и експресивни лицеви изражения. За говор често се използва заместване на усти (replacement animation) или внимателно моделиране на формата по кадри. За по-сложни движения се комбинират арматури с меки повърхности от пластилин и силикон.

Предимства и недостатъци

• Предимства: органичен и уникален визуален стил; възможност за бързи, творчески промени в модела; изразителност в текстурите и формите.
• Недостатъци: много трудоемка и времепоглъщаща техника; модели могат да се повреждат при работа; изисква стабилна среда (осветление, температура) за консистентност.

История и известни примери

Терминът „claymation“ придоби популярност през 1970-те и 1980-те; различни студия и аниматори по света използват clay техники в късометражни филми, реклами и пълнометражни продукции. Някои от най-известните примери на stop-motion и clay-подобни техники включват продукции на Aardman Animations (например "Wallace & Gromit" и "Shaun the Sheep") и многобройни реклами и кратки филми, които подчертават топлия и хумористичен характер на пластичната анимация.

Съвети за начинаещи

• Започнете с малки сцени и кратки движения — правенето на цяла сцена с много персонажи е голямо предизвикателство.
• Използвайте арматури за поддържане на стабилни пози и експериментирайте с „replacement“ усти за по-лесно синхронизиране на диалога.
• Фиксирайте камерата здраво и водете дневник/схема на кадрите, за да следите прогреса и да избегнете несъответствия.
• Пробвайте различни честоти на заснемане — снимайте „на две“ за класическо усещане или „на едно“ за по-гладко движение.

Ако искате, мога да добавя списък с конкретни препоръчани материали и инструменти, примери за техники за синхронизация на звук и уста, или кратко ръководство стъпка по стъпка за първо claymation упражнение.

Въпроси и отговори

В: Какво представлява анимацията с глина?

В: Какъв е процесът на създаване на анимация?

В: Как човешкото съзнание възприема движението в анимацията?

Въпрос: Каква е връзката между зоотропа, филмите и видеоигрите?

В: По какво се различава CGI анимацията от традиционната анимация?

В: Какво е кел-анимация?

В: Какъв материал обикновено се използва при създаването на целулозна анимация?

Търсене по буква