Хондростеи (Chondrostei) — подклас на лъчеперките: есетрови и полиптери
Открийте Хондростеи — древни хрущялни риби (есетрови и полиптери): еволюция, биология, хайвер и уникални морфологични черти в 52 вида. Научете повече!
Chondrostei са подклас на лъчеперките, Actinopterygii. Към тях спадат есетровите — големи, древни риби, от които се добива ценният хайвер. Chondrostei са предимно хрущялни риби с относително слабо вкостяване на скелета; въпреки това при много представители се наблюдават вкаменели и частично остеофицни елементи. Живите видове понастоящем са сравнително малко — около 50–60 таксона, традиционно групирани в два основни реда: Acipenseriformes (есетрови и гребенести риби) и Polypteriformes (тръстикови риби и бичири).
Разпространение и видове
Разредът Acipenseriformes включва семействата Acipenseridae (есетрови) и Polyodontidae (гребенести риби или платинакси/paddlefish). Есетровите са разпространени предимно в умерените и субтропичните басейни на Северна полукълбо — реки и крайбрежни морски зони на Европа, Азия и Северна Америка. Много есетрови са анадрoмни (мигрират между река и море) или живеят в горните течения на големи реки. Гребенестите риби (Polyodon spathula в Северна Америка и китайският гребенест, когато присъства) са сладководни.
Polypteriformes (родовете Polypterus и Erpetoichthys) са африкански риби, срещащи се в бавни и плитки водни басейни, реки и лагуни. Те включват бичири и тръстикови риби (reedfish), които са по‑малки на размер от повечето есетрови, но характерни със силно бронезирани люспи и специфично телосложение.
Анатомия и биология
Характерни белези на Chondrostei:
- Частично хрущялен скелет: повечето кости са редуцирани или хрущялно оформени, въпреки че се наблюдава частично вкостяване в крайни елементи.
- Спиракули: наличието на спиракул (малък отвор зад окото), който е реликтова черта, обща с акули и някои други примитивни гръбначни (спиракулите).
- Опашка: при есетровите често е хетероцеркална — с по‑голям горен лопат на опашния плавник (прешлените се простират в по‑големия дял на опашния плавник, т.е. хетероцеркална опашка).
- Кожа и люспи: повечето есетрови нямат истински люспи, а кожата е покрита с костни плочки (осетри имат модифицирани плочи), докато полиптериформите притежават характерни римозни, практично ганоидни люспи.
- Челюстна и устна апаратура: при хондростеите челюстите запазват по‑примитивни черти и в някои отношения наподобяват тези на акулите, което води до старите таксономични спорове за близост с хрящовите риби.
- Дихателна система: някои полиптериформни видове (бичири) имат примитивни белодробни структури и могат да поемат атмосферен кислород, което им позволява да оцелеят в бедни на кислород води.
Поведение и хранене
Много есетрови са донни (бентосни) и използват сензорни мустаци (барбели) за откриване на безгръбначни и други храни по дъното; те често се хранят чрез засмукване. Гребенестите риби могат да филтрират храна от водата или да ловуват малки риби, в зависимост от вида. Полиптериформите са предимно месоядни и ловуват малки риби, насекоми и мекотели.
Размножаване и икономическо значение
Есетровите са добре известни с икономическото си значение заради производството на хайвер (хайвер), който се добива предимно от някои видове като Beluga (Huso huso) и различни Acipenser spp. Те са дълговечни риби с къс пубертет (много видове узряват на възраст от десетки години), полагат големи количества хайвер при външно оплождане. Това прави есетровите особено уязвими към прекомерен риболов и деградация на размножителните им хабитати (напр. прегради и язовири по реките).
Заплахи и опазване
Много видове Chondrostei, и особено есетровите, са застрашени от изчезване поради:
- чрезмерен риболов и бракониерство заради хайвера;
- загуба и нарушаване на рефугиални местообитания и размножителни места (строеж на язовири, регулиране на реки);
- замърсяване, изменение на хидрологичните режими и климатични промени;
- интродукции и хибридизация с култивирани популации.
Защитните мерки включват ограничения и квоти за риболов, развъждане в плен (аквакултури), възстановяване на местообитания и международни регулации (напр. CITES) за търговията с хайвер и живи екземпляри.
Еволюция и таксономия
Исторически Chondrostei понякога са били сравнявани с акулите поради сходства в хрущялния скелет и някои морфологични белези. Все пак фосилните доказателства показват, че тези риби са древни представители на лъчеперките и имат редица общи черти с модерните костни риби (Teleostei), които не винаги са видими на пръв поглед. Вкаменелостите от мезозоя и по‑ранни периоди показват разнообразие от форми, които помагат да се проследи прехода от ранните актиноптеригии към по‑напредналите телестеи.
В резюме, Chondrostei представляват малък, но еволюционно важен клон от лъчеперките — с много примитивни анатомични черти, продължаващи да привличат внимание както на учени, така и на природозащитници и рибари.
Еволюция
Смята се, че предците на хондростените са били костни риби, но тази особеност е изгубена в по-късен етап от еволюционното развитие, което е довело до олекотяване на рамката. При по-възрастните хондростеани се наблюдават наченки на вкостяване на скелета, което предполага, че този процес е по-скоро забавен, отколкото загубен при тези риби.
В началото на мезозоя редица семейства риби започват да развиват приспособления, които ги правят по-леки, по-бързи и по-ефективни хищници. Хондростените предприели радикален подход. Хрущялът е по-лек от костта и те забавили развитието на костта, така че тя да се развие само при по-възрастните риби. Те напълно загубили костите на горната челюст. Други промени им позволили да изстрелват челюстта напред, за да сграбчат плячката.
Защо хондростените реагират с такава пълна реорганизация? Очевидно селекционният натиск трябва да е бил много силен. В едно отношение обаче те са били почти уникални. Рядко срещани сред животните, те са претърпели полиплоидия, при това няколко пъти. Вместо два комплекта хромозоми (диплоидни), хондростените имат 8 или 16 комплекта хромозоми. Подобна драматична генетична промяна може да е дала възможност за бърза, драстична реорганизация на телесния план.
Парафилия
Chondrostei са парафилетични. Групата не съдържа всички свои потомци. Затова рано или късно тя ще бъде реорганизирана.
Въпроси и отговори
В: Какво представляват хондростеите?
О: Chondrostei са подклас на рибите с лъчисти перки.
В: Какви групи риби се отнасят към Chondrostei?
О: Chondrostei включват два разреда: Acipenseriformes (есетрови риби и гребенести риби) и Polypteriformes (тръстикови риби и бичири).
В: Какъв вид риби са есетрите?
О: Есетрите са огромни риби, от които се добива хайвер.
В: Какви са приликите между хондростерите и акулите?
О: И при Chondrostei, и при акулите структурата на челюстта е сходна и в повечето случаи липсват кости; и при двете липсват люспи (с изключение на Polypteriforms) и имат общи белези като спиракули и хетероцеркална опашка.
В: По какво се различават Chondrostei от другите костни риби?
О: Chondrostei имат повече общи неща с Teleostei, отколкото може да се предположи от външния им вид.
В: Колко вида има в Chondrostei?
О: В Chondrostei има 52 вида.
В: Какво подсказва фосилната документация за Chondrostei?
О: Вкаменелостите сочат, че Chondrostei имат повече общо с Teleostei, отколкото може да се предположи от външния им вид.
обискирам