Chondrostei са подклас на лъчеперките, Actinopterygii. Към тях спадат есетровите — големи, древни риби, от които се добива ценният хайвер. Chondrostei са предимно хрущялни риби с относително слабо вкостяване на скелета; въпреки това при много представители се наблюдават вкаменели и частично остеофицни елементи. Живите видове понастоящем са сравнително малко — около 50–60 таксона, традиционно групирани в два основни реда: Acipenseriformes (есетрови и гребенести риби) и Polypteriformes (тръстикови риби и бичири).

Разпространение и видове

Разредът Acipenseriformes включва семействата Acipenseridae (есетрови) и Polyodontidae (гребенести риби или платинакси/paddlefish). Есетровите са разпространени предимно в умерените и субтропичните басейни на Северна полукълбо — реки и крайбрежни морски зони на Европа, Азия и Северна Америка. Много есетрови са анадрoмни (мигрират между река и море) или живеят в горните течения на големи реки. Гребенестите риби (Polyodon spathula в Северна Америка и китайският гребенест, когато присъства) са сладководни.

Polypteriformes (родовете Polypterus и Erpetoichthys) са африкански риби, срещащи се в бавни и плитки водни басейни, реки и лагуни. Те включват бичири и тръстикови риби (reedfish), които са по‑малки на размер от повечето есетрови, но характерни със силно бронезирани люспи и специфично телосложение.

Анатомия и биология

Характерни белези на Chondrostei:

  • Частично хрущялен скелет: повечето кости са редуцирани или хрущялно оформени, въпреки че се наблюдава частично вкостяване в крайни елементи.
  • Спиракули: наличието на спиракул (малък отвор зад окото), който е реликтова черта, обща с акули и някои други примитивни гръбначни (спиракулите).
  • Опашка: при есетровите често е хетероцеркална — с по‑голям горен лопат на опашния плавник (прешлените се простират в по‑големия дял на опашния плавник, т.е. хетероцеркална опашка).
  • Кожа и люспи: повечето есетрови нямат истински люспи, а кожата е покрита с костни плочки (осетри имат модифицирани плочи), докато полиптериформите притежават характерни римозни, практично ганоидни люспи.
  • Челюстна и устна апаратура: при хондростеите челюстите запазват по‑примитивни черти и в някои отношения наподобяват тези на акулите, което води до старите таксономични спорове за близост с хрящовите риби.
  • Дихателна система: някои полиптериформни видове (бичири) имат примитивни белодробни структури и могат да поемат атмосферен кислород, което им позволява да оцелеят в бедни на кислород води.

Поведение и хранене

Много есетрови са донни (бентосни) и използват сензорни мустаци (барбели) за откриване на безгръбначни и други храни по дъното; те често се хранят чрез засмукване. Гребенестите риби могат да филтрират храна от водата или да ловуват малки риби, в зависимост от вида. Полиптериформите са предимно месоядни и ловуват малки риби, насекоми и мекотели.

Размножаване и икономическо значение

Есетровите са добре известни с икономическото си значение заради производството на хайвер (хайвер), който се добива предимно от някои видове като Beluga (Huso huso) и различни Acipenser spp. Те са дълговечни риби с къс пубертет (много видове узряват на възраст от десетки години), полагат големи количества хайвер при външно оплождане. Това прави есетровите особено уязвими към прекомерен риболов и деградация на размножителните им хабитати (напр. прегради и язовири по реките).

Заплахи и опазване

Много видове Chondrostei, и особено есетровите, са застрашени от изчезване поради:

  • чрезмерен риболов и бракониерство заради хайвера;
  • загуба и нарушаване на рефугиални местообитания и размножителни места (строеж на язовири, регулиране на реки);
  • замърсяване, изменение на хидрологичните режими и климатични промени;
  • интродукции и хибридизация с култивирани популации.

Защитните мерки включват ограничения и квоти за риболов, развъждане в плен (аквакултури), възстановяване на местообитания и международни регулации (напр. CITES) за търговията с хайвер и живи екземпляри.

Еволюция и таксономия

Исторически Chondrostei понякога са били сравнявани с акулите поради сходства в хрущялния скелет и някои морфологични белези. Все пак фосилните доказателства показват, че тези риби са древни представители на лъчеперките и имат редица общи черти с модерните костни риби (Teleostei), които не винаги са видими на пръв поглед. Вкаменелостите от мезозоя и по‑ранни периоди показват разнообразие от форми, които помагат да се проследи прехода от ранните актиноптеригии към по‑напредналите телестеи.

В резюме, Chondrostei представляват малък, но еволюционно важен клон от лъчеперките — с много примитивни анатомични черти, продължаващи да привличат внимание както на учени, така и на природозащитници и рибари.