Химери (Chimaeriformes): древни 'акули-призраци' от дълбоките води
Химерите са хрущялни риби от разред Chimaeriformes, често наричани неофициално "акули-призраци" или "ратфиш" (ratfish). Те представляват отделна група в рамките на хрущялните риби (Holocephali), чиято морфология и начин на живот се различават ясно от тези на по-познатите акули и скатове.
Химерите може да се разглеждат като едни от най-старите и най-загадъчни съвременни риби. Най-близките им живи роднини са акулите, макар че в еволюционно отношение те са се отделили от общия предшественик преди близо 400 милиона години и оттогава са еволюирали по собствен път. За разлика от повечето акули, при химерите горната челюст е слепена за черепа (холостилично захранване), а зъбите са преобразувани в плоски челюстни плочи, пригодени за смачкване на твърдата храна.
Външен вид и анатомия
Типичните отличителни белези включват:
- картилагинозна (хрущялна) сърцевина на скелета;
- гладка, без люспи кожа и добре развита странична линия;
- една или две гръбни перки, като предната понякога носи отровна шипова пластинка;
- удължено тяло с дълъг, често тънък хвост;
- пластини вместо множество малки зъби, използвани за чупене на миди, скариди и ракообразни;
- мъжките носят допълнителни придатъци — коронарни (на главата) и по-удължени птеригоподи, използвани при чифтосване.
Разпространение и местообитания
В миналото химерите са били по-разнообразни и широко разпространени, както показват изкопаемите находки. Днес мнозинството видове обитават дълбоки морски води (континентален шелф и континентален склон), но няколко вида могат да се срещнат и в по-плитки крайбрежни зони. Видовете се адаптират към студени и слабо осветени условия — повечето са бледи и имат бавен метаболизъм, приспособен към постоянните и относително бедни на храна дълбоководни екосистеми.
Таксономия и видово разнообразие
В наши дни съществуват около 50–60 живи вида, организирани в няколко рода и три основни семейства: Callorhinchidae (plownose/elephant fish), Chimaeridae (shortnose chimaeras) и Rhinochimaeridae (longnose chimaeras). Конкретните цифри и взаимоотношенията между видовете обаче често се препреценяват, тъй като нарушените и непълни вкаменелости правят реконструкцията на еволюцията трудна. Именно затова семейства, рода и видовете продължават да се изучават и пренареждат чрез молекулярни методи.
Еволюция и вкаменелости
Орденът вероятно има древен произход — някои оценки го поставят още през силура (преди около 420 милиона години). През палеозойската и мезозойската ера групата е била по-разнообразна, но през късната юра и ранната креда (преди около 170–120 млн. години) са се формирали главните линии, които дават началото на съвременните семейства. Поради недостиг на добре запазени вкаменелости, днешните изследвания често използват ДНК последователности и молекулярна филогенетика, за да проследят родословието и видообразуването.
Хранене и поведение
Химерите са предимно на дъното и се хранят с мекотели, ракообразни, морски червеи и дребни костни риби. Плоските челюстни плочи им позволяват да смилат твърди черупки и калциеви структури. Повечето са относително бавни и неагресивни, а някои водят самотен живот през по-голямата част от годината.
Размножаване
Повечето химерови са яйцекладни (овипарни) — женските снасят единични яйца в твърди, кожести яйца ("кошнички"), които се прикрепят към морското дъно или скали. Развитието е бавно и младият организъм излиза напълно формиран, но с ниска плодовитост и дълъг период до полова зрялост, което прави популациите уязвими при надулов или промени в местообитанията.
Заплахи и опазване
Много видове химер са засегнати от дълбоководни риболовни практики като прилов (bycatch), разрушаване на хабитатите и бавното възстановяване на популациите поради низката им плодовитост. За някои видове има малко данни и те са обозначени като "недостатъчно известни" (Data Deficient). Оценките и мерките за опазване изискват повече наблюдения и проучвания, включително мониторинг на прилова и защита на ключови местообитания.
Значение за науката
Химерите представляват важен обект за изследване на еволюцията на хрущялните риби и адаптациите към дълбоководен начин на живот. Техният древен произход и отличителна анатомия дават прозрения за ранната еволюция на челюстните риби и за начина, по който различни линии са развили специализирани хранилни и репродуктивни стратегии. ДНК последователностите продължават да бъдат ключов инструмент за изясняване на техните отношения и история на видообразуване.
Функции
Те нямат кожа и зъби, подобни на тези на акулите. Те имат гладки люспи по тялото и три чифта зъбни пластини. На гърба си имат отровен шип между главата и гръбния плавник.
Иначе те приличат по-скоро на другите Chondrichthyes. Скелетите им са изградени от хрущяли. Използват кламери за вътрешно оплождане на женските. Снасят яйца с кожести обвивки. Използват електрорецепция, за да откриват плячката си, което е характерно и за скатовете.
Въпроси и отговори
В: Какво представляват химерите?
О: Химерите са хрущялни риби от разред Chimaeriformes, известни още като "акули-призраци".
В: Какво е особеното при химерите от гледна точка на тяхната еволюция?
О: Химерите са се отделили от акулите преди близо 400 милиона години и оттогава са останали изолирани, което ги прави една от най-старите и най-загадъчни групи риби, живеещи днес.
В: Колко разнообразни и многобройни са били химерите в миналото?
О: Някога химерите са били разнообразна и многобройна група, както се вижда от изкопаемите находки.
В: Къде се срещат химерите в днешно време?
О: Днес химерите се срещат главно в дълбоките води.
Въпрос: Колко живи вида химера има и в колко семейства?
О: Съществуват петдесет живи вида химера в шест рода и три семейства.
В: Защо изучаването на еволюцията на химерите е проблематично?
О: Изучаването на еволюцията на химерите е проблематично, защото има малко добри вкаменелости.
В: Какъв е предпочитаният подход за разбиране на видообразуването при химерите?
О: ДНК последователностите се превърнаха в предпочитан подход за разбиране на видообразуването при химерите.