Паяжината на Шарлот (филм, 1973)

Историята

Във ферма, собственост на семейство Арабъл, се ражда кучило от 11 прасенца на свиня майка. Единадесетото от 11-те малки прасенца, наречено Уилбър, е много малко и майката не може да го нахрани. Затова Джон Аръбъл решава да се "отърве" от Уилбър. Когато обаче дъщеря му, Ферн Арабъл, чува за съдбата на прасето, тя го спасява и казва на баща си, че е несправедливо да убие Уилбър, тъй като той е по-малък от останалите. Джон се съгласява и на Ферн е позволено да задържи малкото прасенце като домашен любимец. Ферн и Уилбър се обичат. Ферн разхожда Уилбър в бебешка количка и го къпе. Само след шест седмици отглеждане обаче Джон Арабъл казва на Ферн, че е време да го продаде. Уилбър вече не е бебе прасенце, а пораснал глиган. Фърн тъжно се сбогува, докато Уилбър е продаден по улицата на чичо ѝ, Хоумър Цукерман. Там една гъска разкрива на Уилбър, че той има способности да говори. Когато Уилбър иска да си играе с едно агне, бащата на агнето казва, че овцете не играят със свинете, защото е въпрос на време да бъдат превърнати в пушен бекон и шунка. Уилбър започва да плаче, като казва, че не иска да умре, но глас отгоре му казва "вдигни брадичка". Уилбър заспива, като се чувства по-добре.

На следващия ден гласът изпява песен за "измръзване" и се оказва паяк на име Шарлот. Шарлот спасява Уилбър, като пише послания в паяжината си, поради което филмът се нарича "Паяжината на Шарлот". Тя започва да пише послания в паяжината си, наричайки го "страхотен" и "някаква свиня". Посланията привличат вниманието на медиите и на другите съседи на панаира. Уилбър е такъв медиен хит, че това убеждава Арабълс, Цукерман и Фъси да го задържат и да не го убиват. В крайна сметка Шарлот снася яйцата си и умира. Когато малките паяци се раждат (514), повечето от тях си тръгват. Три от тях остават и в продължение на няколко години няколко от децата на Шарлот остават във фермата и правят компания на Уилбър. Но колкото и да ги обича Уилбър, те никога няма да заменят спомена за приятелката му Шарлот.

Гласов състав

Издаване

Филмът е пуснат по кината на 1 март 1973 г. от Paramount Pictures в САЩ. Излиза на 22 февруари 1973 г. в Ню Йорк в по-малко кина, а на 30 март 1973 г. е пуснат и в Западна Германия, както и на 11 август в Швеция и на 25 август в Япония.

Приемане

Критически прием

Според Rotten Tomatoes филмът има 74% "свеж" рейтинг въз основа на 19 рецензии с оценка 6,6. Общността на RT е дала на филма 86% одобрение, с оценка 7/10. Крейг Бътлър от All-Movie Guide критикува анимацията и музикалната партитура, но казва, че филмът е близък до книгата. Според него "не е направен опит да се смекчи екзистенциалната тъга в основата на историята" (никой не се е опитал да смекчи основните тъжни части на историята, като например когато Шарлот умира в края). Дан Джардин критикува песните и "качеството на анимационното филмче от събота сутрин" на анимацията, но също така казва, че Хамнър е запазил достатъчно от прозата на Уайт, за да не бъде филмът само експеримент, който не се е получил. Кристофър Нъл от Filmcritic.com казва, че анимацията понякога е "направо лоша, но класическата басня на Е. Б. Уайт се нуждае от малко, за да оживее". По-късно той казва, че филмът е "задължителен за всеки, който има деца, и задължителен за всички останали". Той го оценява с четири от пет звезди. Когато е преиздаден на DVD, филмът е удостоен със златна награда Oppenheim Toy Portfolio.

Реакцията на Е.Б. Уайт

Според Джийн Дийч, режисьор на анимационни филми и приятел на Е. Б. Уайт, съпругата на автора пише следните думи в писмо от 1977 г: "Никога не сме преставали да съжаляваме, че вашата версия на "Паяжината на Шарлот" така и не беше направена. Версията на Hanna-Barberra никога не е радвала никого от нас... пародия..." Самият Е.Б. Уайт пише за филма: "Историята се прекъсва на всеки няколко минути, за да може някой да изпее весела песен. Аз не се интересувам много от весели песни. Панаирът на Синия хълм, който се опитах да опиша вярно в книгата, се превърна в Дисниленд със 76 тромбона. Но това се получава, когато се забъркаш в Холивуд".

Песни

1. "Chin Up"
2. "Аз мога да говоря!"
3. "Прочутото прасе на Цукерман"
4. "Истинска шведска маса"
5. "Имаме много общи неща"
6. "Майката Земя и бащата Време"
7. "Трябва да има нещо повече"
8. "Дълбоко в тъмното / Мрежата на Шарлот"

"Chin Up" се пее от паяка Шарлот, когато за първи път среща прасето Уилбър в двора. Тя го убеждава да погледне от добрата страна.

"Мога да говоря!" се пее от прасето Уилбър, което преди това не е можело да произнася думи. Докато седи върху яйцата си, гъската разбира, че новият ѝ съсед в кошарата до нея, прасето Уилбър, не яде храната си и че изглежда тъжен. Тя му предлага ухо, ако той дойде при нея и поговори, тъй като тя не може да слезе от яйцата си. Но скоро разбира, че Уилбър не може да говори. Тя го насърчава да опита... И с няколко хрумвания и едно "Уа... Уа... Wa" "Wi... Wi... Will...bur. WILBUR!" Изведнъж, с помощта на Гъската, Уилбър разбира, че може да говори и да казва всичко, което иска. Уилбър изпява песен за новите си умения да говори, докато събужда някои от другите животни във фермата с вълнението си.

"Истинска шведска маса" е представена и изпята в историята от Гъската, изпята отново от Гъската и Темпълтън. Изпълнява се още веднъж, този път в темпо "двойно време", като се пее соло от Темпълтън.

"Знаменитото прасе на Цукерман" е заглавието, дадено на прасето герой Уилбър, което го спасява от убийство в историята, и темата на финалната песен във филма. Песента е композирана и аранжирана в стил барбершоп квартет от братята Шърман, в съответствие с времето и мястото на историята. Песента е кавър на "Децата на Брейди" и е избрана за издаване на първия им сингъл, взет от "The Brady Bunch Phonographic Album" от продуцента Джаки Милс.

"We've Got Lots in Common" (Имаме много общи неща) се пее от Уилбър на новото гущерче Джефри, което също като Уилбър е дребосък. Уилбър предава един от уроците, които Шарлот му е дала. Другите животни в двора също пеят заедно с него. В рекламата за доставчиците на филма може да се види рядък кадър на братята Шърман, които пеят "We've Got Lots In Common". В тази част Ричард Шърман свири на пиано, докато Робърт Шърман стои над рамото на брат си и пее заедно с него. Песента е заснета в неназовано звукозаписно студио в Лос Анджелис през 1972 г.

"Mother Earth and Father Time" е представена в историята от Шарлот и се пее за втори път във филма, когато Шарлот умира. Според "Анотираната паяжина на Шарлот" от Питър Ф. Ноймайер някои почитатели на книгата не подкрепят поставянето на песента във филма, защото тя разрушава силните думи на Е. Б. Уайт от книгата: "...И тя не помръдна отново.", които много хора намират за изключително трогателни. Бащата на братята Шърман, композиторът Ал Шърман, смята, че песенната партитура на "Паяжината на Шарлот" и по-специално "Mother Earth and Father Time" е най-доброто произведение на братята. Текстът на песента разглежда идеята за размисъл върху собствения живот. В сюжета песента се пее от Шарлот в края на живота ѝ. По ирония на съдбата Ал Шърман умира малко след излизането на филма.

"Трябва да има нещо повече" се появява в историята, когато Фърн научава за любовта от едно малко рунтаво дете, което спасява от "преждевременна смърт", когато баща ѝ е на път да го "ликвидира". Фърн намира това за несправедливост и се отнася към себе си, като казва на баща си, че ако беше малка, щеше ли и той да я убие? Баща ѝ отстъпва и ѝ позволява да отгледа прасе, което тя кръщава Уилбър. Ферн научава за любовта и живота чрез Уилбър и изпява песен, за да каже на Уилбър колко много го обича. Песента е посветена на първите две седмици от живота на Уилбър с Ферн. Песента се пее от Ферн на бебето Уилбър по майчински. След това песента се пее отново за кратко от Уилбър, когато Ферн става малко по-възрастна, започва да проявява интерес към младия "Хенри Фюси". Изведнъж Уилбър вече не е толкова важен в живота на Ферн. Шарлот обяснява на Уилбър, че това е естеството на света.

"Charlotte's Web" е заглавната песен на филма. Във филма песента се пее заедно с "Deep in the Dark". Заглавната песен е кавър на групата The Brady Bunch и др. Във филма Шарлот казва на Уилбър да си ляга, че ще го види на сутринта, и пее песента "Дълбоко в мрака", за да приспи двора.

Заглавната песен е кавър (когато изпълнител пее песен, която не е негова) на групата The Brady Bunch и други: The Brady Bunch Phonographic Album включва три песни на Sherman Brothers, включително "River Song" от Tom Sawyer, "Zuckerman's Famous Pig" и "Charlotte's Web". Техен кавър на песента е включен и в албума им "Greatest hits" It's a Sunshine Day: The Best of The Brady Bunch.