Browder v. Gayle, 142 F. Supp. 707 (1956 г.), е дело, разгледано от тричленен състав на Окръжния съд на САЩ за Средния район на Алабама, относно законите за сегрегация на автобусите в Монтгомъри и щата Алабама. На 5 юни 1956 г. Окръжният съд постанови решение с 2:1 гласа, с един несъгласен, че сегрегацията на автобусите е противоконституционна по силата на защитата на Четиринадесетата поправка за равно третиране.

Щатът и градът обжалват и решението е потвърдено от Върховния съд на САЩ на 13 ноември 1956 г. На 17 декември 1956 г. е отхвърлена молба за уточняване и за повторно разглеждане.

Контекст и причина за делото

Делото е част от широкия обществен и правен отговор на Рosa Parks' арест през декември 1955 г., което предизвика Montgomery Bus Boycott — масово бойкотиране на автобусния транспорт в града. Вместо да се опитват да оспорват конституционността на сегрегацията чрез наказателното дело срещу Паркс в местния съд, правозащитни организации и местни адвокати избраха да заведат федерален иск, който да даде ясен и окончателен съдебен прецедент по въпроса за равната защита по Четиринадесетата поправка.

Страни и иск

Искът бе подаден от няколко афроамерикански жени като представители на всички засегнати лица — сред имената на номиналните жалбоподатели са Aurelia Browder, Susie McDonald, Claudette Colvin и Mary Louise Smith. Ответник по делото беше кметът на Монтгомъри, в качеството му на официално лице, което прилага местните постановления за сегрегация (оттук и името Gayle в названието на делото).

Правни аргументи и решение

  • Жалбоподателите твърдяха, че законите и наредбите, задължаващи сегрегация в обществения транспорт, нарушават принципа за равно третиране, гарантиран от Четиринадесетата поправка.
  • Окръжният съд прие тези доводи и на 5 юни 1956 г. постанови, че практиките и правилата за расова сегрегация в автобусите са неконституционни.
  • Решението на окръжния съд бе потвърдено от Върховния съд на САЩ чрез безименна (per curiam) потвърдителна резолюция на 13 ноември 1956 г.; молбите за повторно разглеждане бяха отхвърлени на 17 декември 1956 г., което освободи пътя към прилагане на решението.

Последици и историческо значение

Решението в Browder v. Gayle доведе до фактическото прекратяване на сегрегацията в автобусите в Монтгомъри и се счита за юридическата база, която сложи край на Montgomery Bus Boycott. На 20 декември 1956 г. федералният съд издаде заповед, според която местните власти трябваше да спрат прилагането на сегрегационните правила, и в този ден автобусите бяха официално интегрирани.

Делото има важно място в историята на гражданските права в САЩ — то не само прекрати система на разделение в транспорта в един от символичните епизоди на борбата за равни права, но и установи практичен прецедент за използване на федералните съдилища и Четиринадесетата поправка при оспорване на расовата сегрегация в публичните услуги.