Съливан Бей е мястото, където се намира първото официално европейско селище в щата Виктория, Австралия. Това е много малък залив близо до Соренто, щата Виктория. Намира се в близост до входа на залива Порт Филип, на 60 km (37 мили) южно от град Мелбърн. През 1802 г. губернаторът на Сидни Филип Гидли Кинг пише до лорд Хобарт, министър, отговарящ за колониите, в Лондон, че Великобритания трябва да започне заселване в залива Порт Филип. Кинг смята, че това ще бъде добър район за риболов и тюлене. Той също така се притеснява, че французите могат да се заселят в района и тогава ще контролират Басовия проток. Лейтенант Джон Мъри е изследвал залива Порт Филип през 1802 г. и смята, че районът на Соренто би бил добро място за основаване на селище.

История на заселването

Официална колониална експедиция за установяване на селище в Порт Филип е изпратена от Сидни през 1803 г. и е ръководена от лейтeнант-колонел Дейвид Колинс. През октомври 1803 г. група от около 300 души — войници, конвойонни и цивилни (включително наказаници) — е оставена в залива Съливан. Това е първият опит на британците да установят официално присъствие в територията, която по-късно ще стане щат Виктория.

Причини за неуспеха и преместване

Заселването в Съливан Бей се оказва краткотрайно поради няколко фактора:

  • Недостатъчни запаси от прясна вода и лошо качество на почвата — трудно за продоволствено осигуряване и селскостопанско развитие.
  • Изолираност и тежки природни условия за живот на открито през зимата.
  • Проблеми с логистиката и снабдяването от колониалните власти в Сидни.

Вследствие на това през януари 1804 г. Колинс и по-голямата част от заселниците напускат Съливан Бей и се преместват до река Деруент във Ван Дименс Ланд (дн. Тасмания), където основават по-успешното селище около Хобарт — едно от ранните постоянни европейски селища в региона.

Взаимодействие с коренните народи

В района на Порт Филип и Съливан Бей традиционно са живели групи от австралийските коренни народи, известни днес като бушонг (Bunurong) от голямата група Kulin. Контактите между европейските заселници и местното население включват обмен, напрежения и конфликти, както често се случва при ранните колониални взаимодействия. Тези събития оказват дълготраен ефект върху коренното население и местната среда.

Археология и наследство

Въпреки краткия си живот, Съливан Бей оставя материални следи — останки от временни лагери, гробища и артефакти, които са обект на археологически проучвания. Районът е признат за историческо място и е защитен като част от културното наследство на Виктория.

Днешно състояние и посещения

Днес Съливан Бей (в района на Point Nepean и близост до Соренто) е лесно достъпно за туристи и любители на историята. На мястото има информационни табла и паметни знаци, които разказват за първото официално европейско селище в щата. Околността предлага впечатляващи морски пейзажи, морски птици и достъп до пешеходни пътеки в национални и крайбрежни защитени зони. Посещението помага да се разбере началото на европейската колонизация в югоизточна Австралия и връзките ѝ с по-широките колониални процеси в Тихия и Индийския океан.

Значение: Въпреки че Съливан Бей не става постоянно селище, историческото му значение е голямо — то маркира първата официална британска колониална стъпка в територията, която по-късно ще се превърне във Виктория, и е предшественик на по-нататъшната европейска колонизация на района около Мелбърн.