Залив Съливан (Виктория, Австралия) — първото официално европейско селище

Съливан Бей е мястото, където се намира първото официално европейско селище в щата Виктория, Австралия. Това е много малък залив близо до Соренто, щата Виктория. Намира се в близост до входа на залива Порт Филип, на 60 km (37 мили) южно от град Мелбърн. През 1802 г. губернаторът на Сидни Филип Гидли Кинг пише до лорд Хобарт, министър, отговарящ за колониите, в Лондон, че Великобритания трябва да започне заселване в залива Порт Филип. Кинг смята, че това ще бъде добър район за риболов и тюлене. Той също така се притеснява, че французите могат да се заселят в района и тогава ще контролират Басовия проток. Лейтенант Джон Мъри е изследвал залива Порт Филип през 1802 г. и смята, че районът на Соренто би бил добро място за основаване на селище.

История на заселването

Официална колониална експедиция за установяване на селище в Порт Филип е изпратена от Сидни през 1803 г. и е ръководена от лейтeнант-колонел Дейвид Колинс. През октомври 1803 г. група от около 300 души — войници, конвойонни и цивилни (включително наказаници) — е оставена в залива Съливан. Това е първият опит на британците да установят официално присъствие в територията, която по-късно ще стане щат Виктория.

Причини за неуспеха и преместване

Заселването в Съливан Бей се оказва краткотрайно поради няколко фактора:

Недостатъчни запаси от прясна вода и лошо качество на почвата — трудно за продоволствено осигуряване и селскостопанско развитие.
Изолираност и тежки природни условия за живот на открито през зимата.
Проблеми с логистиката и снабдяването от колониалните власти в Сидни.

Вследствие на това през януари 1804 г. Колинс и по-голямата част от заселниците напускат Съливан Бей и се преместват до река Деруент във Ван Дименс Ланд (дн. Тасмания), където основават по-успешното селище около Хобарт — едно от ранните постоянни европейски селища в региона.

Взаимодействие с коренните народи

В района на Порт Филип и Съливан Бей традиционно са живели групи от австралийските коренни народи, известни днес като бушонг (Bunurong) от голямата група Kulin. Контактите между европейските заселници и местното население включват обмен, напрежения и конфликти, както често се случва при ранните колониални взаимодействия. Тези събития оказват дълготраен ефект върху коренното население и местната среда.

Археология и наследство

Въпреки краткия си живот, Съливан Бей оставя материални следи — останки от временни лагери, гробища и артефакти, които са обект на археологически проучвания. Районът е признат за историческо място и е защитен като част от културното наследство на Виктория.

Днешно състояние и посещения

Днес Съливан Бей (в района на Point Nepean и близост до Соренто) е лесно достъпно за туристи и любители на историята. На мястото има информационни табла и паметни знаци, които разказват за първото официално европейско селище в щата. Околността предлага впечатляващи морски пейзажи, морски птици и достъп до пешеходни пътеки в национални и крайбрежни защитени зони. Посещението помага да се разбере началото на европейската колонизация в югоизточна Австралия и връзките ѝ с по-широките колониални процеси в Тихия и Индийския океан.

Значение: Въпреки че Съливан Бей не става постоянно селище, историческото му значение е голямо — то маркира първата официална британска колониална стъпка в територията, която по-късно ще се превърне във Виктория, и е предшественик на по-нататъшната европейска колонизация на района около Мелбърн.

Напускане на Англия

Лейтенант-губернаторът Дейвид Колинс е натоварен с управлението на новото селище. Той взема 307 осъдени, някои от които със съпруги и деца, 51 войници, 17 свободни заселници, някои от които със съпруги и деца, както и 12 души държавен персонал и един духовник, преподобния Нопууд. Групата от повече от 400 души напуска Англия през април 1803 г. със складовия кораб "Оушън" и кораба за осъдени "Калкута".

Двата кораба отплават за Тенерифе на Канарските острови, Рио де Жанейро в Бразилия, Капетаун в Южна Африка и пристигат в залива Порт Филип на 6 октомври и 8 октомври 1803 г. По време на пътуването загиват само 14 души. Колинс не успява да намери добро място за разтоварване, което да има питейна вода и добра почва. На 13 октомври 1803, той каца в залива Съливан, който кръщава на името на заместник-министъра на колониалното военно министерство.

Селище

Новите заселници се снабдяват с вода, като поставят дървени бъчви в пясъка и оставят водата от земята да попие в тях. Тя била солена и не била приятна за пиене. Почвата била много песъчлива и не била подходяща за земеделие. Имало много малко дървета, подходящи за рязане на дървен материал за строеж. Песъчливата почва означава, че тежките предмети не могат да се превозват с каруци, които затъват в пясъка, а трябва да се влачат. Малкият вход на залива затруднявал безопасното влизане и излизане на ветроходни кораби. Инструментите, донесени от Англия, като лопати, мотики и брадви, били много лошо изработени и лесно се чупели. Космически пейзаж. Той се надявал да увеличи хранителните запаси с прясна риба и кенгуру, но не успели да уловят нито едно.

Живот в залива Съливан

През октомври 1803 г. осъдените мъже получават комплект дрехи, който включва:

1 яке
1 чифт панталони
2 ризи
1 палто за кръста
12 бричове (чорапи)
1 чифт обувки
1 шапка

Хранителната дажба за всяка седмица беше:

7 килограма говеждо или 4 килограма свинско месо (осолено)
7 килограма бисквити
1 килограм брашно
6 унции захар

На жените се даваха 2/3 от това количество, на децата - половината, а на малките деца под 5 години - ¼ от дажбата.

Наказаният печатар Робърт Уолш отпечатва заповедите и инструкциите за селището на малка печатарска машина. По време на заселването са отпечатани 43 такива заповеди.

Колинс казал на затворниците да не влизат във водата, за да се мият, поради опасността от гладни акули и скатове. Някои от тях се опитват да избягат, като стигат по суша до Сидни. Скоро обаче се отказват и се връщат в селището. Заселителят Джон Скилтън умира на 17 октомври 1803 г. На 25 ноември 1803 г. се ражда първото дете, Уилям Джеймс Хобарт Торн, на войник, сержант Торн, и неговата съпруга. Едно от децата на родителите каторжници е Джон Паскоу Фокнър, който се завръща, за да основе селището Мелбърн през 1835 г.

Изоставен

През ноември Колинс изпраща "Океан" до Сидни с писмо, в което моли Краля да му позволи да изостави селището и да го премести в Порт Далримпъл или на река Дервент в Земята на Ван Димен. "Океан" се връща през декември и Колинс не губи време, за да накара повечето от осъдените и заселниците да се приберат. Той издава заповед, според която осъдените трябва да работят в неделя, за да е сигурно, че групата е готова да замине възможно най-скоро. На 30 януари 1804 г. "Океан" отплава към река Дервент. Лейтенант Уилям Сладън бил оставен да отговаря за малка група. "Океан" се връща и на 20 май 1804 г. селището е изоставено.

След изоставянето на селището са останали трима души - двама избягали затворници и един избягал войник - Уилям Бъкли. Когато 30 години по-късно Джон Батман идва да се засели във Виктория, той намира Бъкли да живее с аборигенско племе. Единствената следа от селището сега са четири гроба в залива Съливан и останките от бъчва за вода в колекцията на библиотеката Латроб.