Джерард Китчън "Джери" О'Нийл (6 февруари 1927 г. – 27 април 1992 г.) е влиятелен американски учен, известен с приноса си в ядрената и частицната физика, както и със смелите си идеи за човешко присъствие и производство в космоса. Преподава физика в Принстънския университет и разработва важни експериментални устройства за работа със субатомни частици. Освен това е изобретател на тъй наречения масов двигател — електромагнитно устройство за ускоряване и изстрелване на товари в космоса, което дава възможност за преместване на материали от Луната и астероидите без прекомерна употреба на химически ракети. Пише също активно за идеята за изграждане на градове в космоса; неговият проекто-концепт за голяма орбитална космическа станция остава известен под името цилиндъра на О'Нийл. По-късно основава Института за космически изследвания (SSI), организация, фокусирана върху изследвания и застъпничество за космическото производство и колонизация.
О'Нийл завършва университета "Корнел" през 1954 г. и след това продължава с научна работа в областта на физиката на елементарните частици в Принстън. В средата на 1950-те години той публикува идеи и разработки за устройства, способни да задържат и управляват много бързо движещи се субатомни частици — концепции, които влизат в основата на т.нар. съхраняващи пръстени и модерните ускорители. През 1965 г. с помощта на подобни техники е извършен опит за сблъсък на два снопа частици в лаборатория на Станфордския университет, експеримент, който помага за подробно изследване на свойствата на електрона и показва възможностите на сблъсъчните методи за изучаване на структурата на материята.
Докато преподава и провежда изследвания, О'Нийл развива силен интерес към въпроса как хората могат да живеят в космоса. Неговата статия "Колонизацията на космоса" е сред първите популярни обобщения на идеята за големи орбитални населени станции; по-късно темите са разработени в книгата му Високата граница, която привлича вниманието на широка публика и вдъхновява много инженери и активисти в космическото движение. През 1975 г. той организира срещи и дискусии с колеги в Принстън, които довеждат до системни проучвания на възможностите за производство и промишленост в орбита. През 1976 г. заедно с ученa като Хенри Колм (Henry Kolm) той конструира първия работещ прототип на масов двигател, предназначен да ускорява малки товари по електромагнитен път — идея, която може да се използва за прехвърляне на суровини от Луната и астероидите към орбитални фабрики и станции.
Цилиндърът на О'Нийл е концепция за голяма ротационна станция, състояща се обикновено от два противоположно въртящи се цилиндъра. Въртенето създава изкуствена гравитация върху вътрешните повърхности, които могат да се използват за жилища, земеделие и промишленост. Дизайнът включва огледала и прозорци за доставяне на слънчева светлина, както и системи за контрол на атмосферата и радиацията, като целта е да се създаде комфортна, самоподдържаща се среда за десетки хиляди жители.
О'Нийл е важна фигура в движението за използване на космическите ресурси и за създаване на практически решения за икономика в орбита. Институтът, който той основава (SSI), помага за финансиране на изследвания, организира работни срещи и образователни програми, и продължава да популяризира идеите за устойчиво човешко присъствие извън Земята. Книгите и проектите на О'Нийл оставят трайна следа — неговите концепции за орбитални градове и за масови двигатели все още вдъхновяват инженери, изследователи и застъпници на космическата индустрия.
Джерард О'Нийл умира през 1992 г. след седемгодишна борба с левкемията. Наследството му е в съчетанието от солидна научна работа и смела визия за бъдещето на човечеството в космоса — идеи, които продължават да се обсъждат и развиват и днес.