Бразилианитът, чието име произхожда от страната на произход — Бразилия, е типичен жълто-зелен фосфатен минерал, който най-често се среща в богати на фосфати пегматити. Химичната му формула е приблизително NaAl3(PO4)2(OH)4, като кристалите принадлежат към моноклинната кристална система.

Външен вид и кристална структура

Среща се под формата на добре развити призматични кристали, групирани в друзи, в пегматити и често има качество на скъпоценен камък. Цветът варира от бледожълто до наситено зелено-жълто (маслиненозелено), а лъсъкът е стъкловиден до смолист. Кристалите могат да бъдат прозрачни до полупрозрачни и често проявяват ясно плеохроизъм — промяна на нюанса в зависимост от ъгъла на наблюдение.

Физични и оптични свойства

  • Твърдост: около 5.5–6 по скалата на Mohs, което го прави чувствителен към надраскване при ежедневна употреба като бижутерски камък.
  • Плътност: около 2.9–3.0 g/cm³.
  • Кристална система: моноклинна (призматична форма на кристалите).
  • Скъсване и спайност: обикновено показва ясно изразена спайност в определени посоки и е относително крехък.
  • Оптика: двоосен, с видим плеохроизъм; индексите на пречупване го отличават от много други фосфати.

Произход и находища

Бразилианитът се формира в края на кристализационния процес на фосфат-наситени пегматити и обикновено е свързан с минерали като мусковит, амблигонит, лепидолит, турмалин и другите фосфатни минерали. Едно от най-известните находища на бразилианит се намира в околностите на Conselheiro Pena, в щата Минас Жерайс, Бразилия; там се откриват големи и качествени кристали.

Някои от тях се намират върху листата на мусковита със силен сребрист блясък, вкоренени в родителската скала. Кристалите, тъмнозеленикавожълти до маслиненозелени, понякога достигат до 12 cm на дължина и 8 cm на ширина. Кристали с подобна форма и размери са открити в друго находище в Минас Жерайс, близо до Мантена, но при тях липсва съвършенството на кристалната форма.[ citation needed]

Много бразилианити, открити в колекции от минерали, произхождат от мините Палермо и Чарлз Дейвис в окръг Графтън, Ню Хемпшир, САЩ. Други локалитети по света също дават екземпляри, но най-висококачествените и най-големите кристали са исторически свързани с бразилските находища.

Използване и стойност

Поради привлекателния си цвят и относителната прозрачност, бразилианитът се използва като скъпоценен камък в бижутерията — най-вече нарязан и шлифован в кабошони или фасетирани камъни. Поради умерената твърдост и спайност обаче, нарязаните камъни изискват внимателна употреба и са по-подходящи за бижута, които не се излагат на грубо ежедневно изпитание.

За минерални колекционери добре оформените кристали и големите друзи са твърде желани и могат да достигнат значителни цени на пазарите за образци.

Идентификация и препоръки за грижа

  • Идентификацията разчита на комбинация от цвят, кристална форма, спайност и асоциация с други пегматитни минерали (особено мусковит).
  • Поради умерената твърдост не се препоръчва почистване с ултразвук или агресивни химикали — предпочитат се мека сапунена вода и четка с меки влакна.
  • Съхранявайте отделно от по-твърди камъни (като диамант, корунд и др.), за да избегнете надрасквания, и избягвайте силни удари поради крехкостта и спайността.

Бележка: Докато описанието по-горе отразява общоприети характеристики на бразилианита, химичният и текстурен състав на отделните находища може да варира. За прецизни научни данни (напр. точни индекси на пречупване или химични анализи) е добре да се консултирате със специализирана литература или лабораторни източници.