Бразилия (филм, 1985)

Парцел

Действието на филма се развива в мрачно, бюрократично бъдеще. Сам Лоури е държавен служител на ниско ниво. Той сънува себе си като крилат воин, който спасява изпаднала в беда девойка. Една муха се заклещва в принтера и създава грешка. Това води до арестуването на Арчибалд Бътъл вместо Арчибалд Тътъл. Батъл умира по време на разпит. Тътъл е бунтовник, поправящ климатици, и заподозрян в тероризъм.

На Сам е възложена задачата да оправи нещата. Сам посещава вдовицата на Бътъл и се запознава със съседката им Джил Лейтън. Той с изненада открива, че тя прилича на жената от съня му. Джил се опитва да помогне на г-жа Бътъл да разбере какво се е случило със съпруга ѝ. Усилията ѝ са блокирани от бюрокрацията. Незнайно защо тя вече е смятана за съучастник на Тътъл в терористична дейност. Това се дължи на опита ѝ да съобщи за грешката при ареста на Бътъл.

Сам съобщава за повреда в климатика на апартамента си. Централните служби не искат да помогнат. Тътъл неочаквано идва да му помогне. Тътъл е работил за Central Services. Той напуска, защото не харесва документите. Тътъл ремонтира климатика на Сам. След това пристигат двама служители на Central Services - Споор и Даусер. Сам трябва да ги разсее, за да позволи на Тътъл да избяга. По-късно работниците се връщат, за да разбият климатика на Сам под претекст, че го ремонтират.

Сам открива, че единственият начин да научи за Джил е да бъде повишен в отдел "Извличане на информация". Тук той ще може да получи достъп до класифицираните й документи. Преди това той е отказал повишение, уредено от майка му Ида. Тя е обсебена от идеята да си направи пластична операция при козметичния хирург д-р Джафе. На партито на Ида Сам разговаря със заместник-министъра г-н Хелпман. Той получава повишението си.

Сам получава записите на Джил. Той я издирва, преди да бъде арестувана. След това фалшифицира записите, за да каже, че тя е мъртва. Това ѝ позволява да избяга. Двамата споделят романтична нощ заедно. Правителството ги арестува под дулото на пистолет. Сам е обвинен в държавна измяна заради злоупотреба с новото си положение. Сам е задържан на стол в голяма стая. Той трябва да бъде измъчван от стария си приятел Джак Линт. Сам научава, че Джил е била убита, докато е оказвала съпротива при ареста.

Джак е на път да започне изтезанието. Тътъл нахлува в Министерството, застрелва Джак, спасява Сам и взривява сградата на Министерството.

Сам и Тътъл бягат заедно. Тътъл изчезва сред купчина документи от разрушената сграда.

Сам се натъква на погребението на приятелката на Ида. Приятелката е починала след твърде много козметични операции. Сам открива, че майка му вече прилича на Джил. Тя е твърде заета с това да бъде обгрижвана от млади мъже, за да се интересува от съдбата на сина си.

Охраната прекъсва погребението. Сам пада в отворения ковчег. Той пада в черна празнота. Приземява се на улицата от сънищата си. Опитва се да избяга от полицията и чудовищата, като се изкачва по купчина гъвкави тръби.

Той отваря една врата и минава през нея. С изненада открива, че се намира в камион, управляван от Джил. Двамата напускат града заедно.

Този "щастлив край" обаче е заблуда. В действителност той все още е привързан към стола. Намеква се, че Джак му е направил лоботомия. Осъзнавайки, че Сам е изпаднал в блажена лудост, Джак и г-н Хелпман го обявяват за загубена кауза и напускат стаята. Сам остава на стола, усмихва се и си напява "Aquarela do Brasil".

Каст

Основен актьорски състав

• Джонатан Прайс в ролята на Сам Лоури. Прайс описва ролята си като една от най-значимите в кариерата си. Том Круз също е бил обсъждан за ролята.
• Ким Грейст като Джил Лейтън. Първият избор на Гилиъм за ролята е Елън Баркин; обмисляни са също Джейми Лий Къртис, Ребека Де Морне, Рей Доун Чонг, Джоана Пакула, Розана Аркет, Кели Макгилис и Мадона. Съобщава се, че Гилиъм не е доволен от изпълнението на Грийст и в резултат на това решава да изреже или редактира някои от сцените ѝ.
• Робърт де Ниро в ролята на Арчибалд "Хари" Тътъл. Де Ниро все още иска да участва във филма, след като му е отказана ролята на Джак Линт, затова Гилиъм му предлага по-малката роля на Тътъл.
• Катрин Хелмънд като г-жа Айда Лоури. Според Хелмънд Гилиъм ѝ се обадил и казал: "Имам роля за теб и искам да дойдеш и да я изпълниш, но няма да изглеждаш много добре в нея." Гримът е нанесен от съпругата на Гилиъм, Маги. По време на продукцията Хелмънд прекарва по десет часа на ден с маска, залепена на лицето ѝ. Сцените ѝ се налага да бъдат отлагани заради причинените от това мехури.
• Иън Холм в ролята на г-н Курцман, шефа на Сам.
• Боб Хоскинс в ролята на Спур, работещ в правителството инженер по отоплението, който се възмущава от Хари Тътъл.
• Майкъл Пейлин в ролята на Джак Линт. Робърт де Ниро прочита сценария и проявява интерес към ролята, но Гилиъм вече е обещал ролята на Пейлин, който е негов приятел и редовен сътрудник. Палин описва героя като "човек, който е всичко, което героят на Джонатан Прайс не е: той е стабилен, има семейство, устроен е, удобен, трудолюбив, очарователен, общителен - и напълно и напълно безскрупулен. Това беше начинът, по който смятахме, че можем да извадим на показ злото в Джак Линт."
• Иън Ричардсън като г-н Уорън, новият шеф на Сам в Information Retrieval.
• Питър Вон в ролята на г-н Хелпман, заместник-министър на информацията.

Поддържащ актьорски състав

• Джим Броудбент в ролята на д-р Луис Джафе, пластичен хирург на Айда Лоури.
• Брайън Милър в ролята на г-н Арчибалд Бътъл, човекът, затворен и случайно убит заради престъпленията на Арчибалд Тътъл.
• Шийла Рийд като г-жа Вероника Бътъл, вдовицата на Арчибалд Бътъл.
• Барбара Хикс в ролята на г-жа Алма Терен.
• Катрин Погсън в ролята на Шърли Терейн, дъщерята на Алма.
• Брайън Прингъл в ролята на Спиро, сервитьора.
• Дерик О'Конър в ролята на Даусър, партньор на Спур.
• Елизабет Спендър в ролята на Алисън "Барбара" Линт, съпругата на Джак.
• Холи Гилиъм, дъщеря на режисьора Тери Гилиъм, в ролята на Холи Линт, дъщерята на Джак.
• Дерек Дедман и Найджъл Планер като Бил и Чарли, работници, които ремонтират тавана на Бътълс.
• Гордън Кей в ролята на портиера на M.O.I.
• Миртъл Девъниш в ролята на секретарката на Джак.
• Роджър Аштън-Грифитс в ролята на свещеника.
• Джак Първис като доктор Чапман.
• Андре Грегъри като Люк

Камеи

• Съавтор на сценария Чарлз МакКиун в ролята на Харви Лайм, колега на Сам.
• Режисьорът Тери Гилиъм в ролята на пушача в Shang-ri La Towers.

Производство

Писане

Гилиъм разработва сюжета и написва първия вариант на сценария заедно с Чарлс Алверсън. На Алверсън е платено за работата му, но не е записан.

Гилиъм, МакКиун и Стопард си сътрудничат по по-нататъшните проекти. Бразилия е разработен под заглавията The Ministry и 1984 ½. Това препраща към оригинала на Оруел "Деветнайсет и осемдесет и четири", а също и към "8 ½" на Федерико Фелини. Гилиъм посочва Фелини като едно от влиянията си върху режисурата. По време на производството на филма се появяват и други работни заглавия. Сред тях са "Министерството на изтезанията", "Как се научих да живея със системата - досега" и "Ето защо буржоазията е гадна". Окончателният избор на Бразилия е свързан с името на характерната мелодия.

В интервю със Салман Рушди Гилиъм заявява:

Бразилия идва именно от времето, от приближаването на 1984 г. Тя се очертаваше. Всъщност оригиналното заглавие на Brazil е 1984 ½. Фелини беше един от моите велики богове, а годината беше 1984, така че нека ги съберем заедно. За съжаление, онзи гадняр Майкъл Радфорд направи версия на "1984" и я нарече "1984", така че бях издухан.

Понякога Гилиъм нарича този филм втория от своята "Трилогия на въображението", която започва с "Бандити на времето" (1981) и завършва с "Приключенията на барон Мюнхаузен" (1988). Всички те са посветени на "лудостта на нашето неудобно подредено общество и желанието да избягаме от него с всички възможни средства". И трите филма се фокусират върху тези трудности и опитите да се избяга от тях чрез въображението - "Бандити на времето" през погледа на дете, "Бразилия" през погледа на мъж на тридесет години и "Мюнхаузен" през погледа на възрастен човек. През 2013 г. Гилиъм нарича "Бразилия" и първата част от антиутопична сатирична трилогия, която формира заедно с "12 маймуни" от 1995 г. и "Теорема нула" от 2013 г. (макар че по-късно отрича да е казал това).

Гилиъм заявява, че "Бразилия" е вдъхновен от "Деветнайсет и осемдесет и четири" на Джордж Оруел. Въпреки че признава, че никога не е чел книгата. Критиците посочват много прилики и разлики между двата филма.

Формата 27B/6 в Бразилия е алюзия за апартамента на Джордж Оруел на адрес 27B Canonbury Square, Лондон. Там Оруел живее, докато пише части от "Деветнайсет и осемдесет и четири".

Производствен дизайн

Гилиъм често използва много широки обективи и наклонени ъгли на камерата. Те са необичайно широки в сравнение с масовите холивудски продукции. Гилиъм прави широкоъгълните кадри на филма с 14-милиметрови (Zeiss), 11-милиметрови и 9,8-милиметрови (Kinoptik) обективи. Обективът с диаметър 9,8 мм е скорошно технологично нововъведение. Той е един от първите обективи с много късо фокусно разстояние, който не е с рибешко око. С течение на годините 14-милиметровият обектив става неофициално известен като "Гилиъм" сред създателите на филми. Това се дължи на честото му използване от режисьора след филма "Бразилия".

Музика

Джеф Мълдър изпълни версия на известната песен на Ари Барозу от 1939 г. "Aquarela do Brasil". Името на песента означава "Акварела на Бразилия". Често на английски език тя се нарича просто "Brazil".

Музиката е аранжирана от МайкълКамен. Неговата оркестрация за филма го прави по-приемлив за съвременните вкусове. Тази версия често се използва в контексти, които имат малко общо с Бразилия и повече с антиутопичната визия на Гилиъм.

Камен, който е автор на музиката към филма, първоначално записва "Brazil" с вокалите на Кейт Буш. Този запис не е включен в самия филм или в оригиналното издание на саундтрака. Той е включен в по-късни издания на саундтрака.

Гилиъм си спомня, че се е вдъхновил да използва песента:

Това място беше град на металургията, където всичко беше покрито със сив метален прах... Дори плажът беше изцяло покрит с прах, беше наистина сумрачно. Слънцето залязваше и беше много красиво. Контрастът беше изключителен. Имах представа за човек, който седи там, на този мръсен плаж, с портативно радио, настроено на онези странни ескейпистки латино песни като Brazil. Музиката някак си го увличаше и караше света да му се струва по-малко син.

Издание

Битката за окончателното изрязване

Филмът е продуциран от компанията на Арнон Милчан Embassy International Pictures. Оригиналният вариант на филма на Гилиъм е с продължителност 142 минути и завършва с мрачна нотка. Тази версия е пусната на международния пазар от 20th Century Fox.

Разпространението в САЩ е дело на Universal, чиито ръководители смятат, че финалът не е бил добре тестван. Председателят на Universal Сид Шейнбърг настоява за драматична преработка на филма, за да му се даде щастлив край. Той предлага да се тестват и двете версии, за да се види коя от тях е получила повече точки. В един момент по филма работят два монтажни екипа, единият без знанието на Гилиъм. Студиото създава версия на "Бразилия" с по-благоприятен за потребителите край.

Филмът се забавя дълго и няма никакви признаци за пускането му на пазара. Гилиъм публикува реклама на цяла страница в търговското списание Variety, в която призовава Шейнберг да пусне "Бразилия" в предвидената версия. Шейнбърг говори публично за спора си с Гилиъм в интервюта и пуска своя собствена реклама в Daily Variety, предлагайки да продаде филма. Гилиъм провежда частни прожекции на "Бразилия" (без одобрението на студиото) за филмови училища и местни критици. В същата вечер, когато в Ню Йорк се състои премиерата на претендента на Universal за наградата "Извън Африка", "Бразилия" получава наградата на Асоциацията на филмовите критици в Лос Анджелис за "Най-добър филм". Това подтиква Universal най-накрая да се съгласи да пусне през 1985 г. модифицирана 132-минутна версия под надзора на Гилиъм.

Приемане

В Rotten Tomatoes филмът има 98% рейтинг. Критическият консенсус на сайта гласи: "Бразилия, визионерската Оруелова фантазия на Тери Гилиъм, е дръзка черна комедия, изпълнена със странни, въображаеми визуални ефекти."

В класацията на Metacritic филмът получава 88%.

Критикът от Los Angeles Times Кенет Туран определя филма като "най-силното сатирично политическо кино след "Д-р Стрейнджлав".

Джанет Маслин от "Ню Йорк Таймс" пише: "Бразилия" на Тери Гилиъм, весела и остроумна визия за едно изключително мрачно бъдеще, е превъзходен пример за силата на комедията да подчертава сериозни идеи, дори тържествени."

Роджър Ебърт не е толкова ентусиазиран във в. "Чикаго сън таймс", като дава на филма две от четири звезди и твърди, че е "труден за проследяване".

Награди

През 2004 г. Total Film обявява "Бразилия" за 20-ия най-велик британски филм на всички времена.

През 2005 г. филмовите рецензенти на Time Ричард Корлис и Ричард Шикъл определят "Бразилия" като един от 100-те най-добри филма на всички времена.

През 2006 г. Channel 4 избира Бразилия за един от "50-те филма, които трябва да видите, преди да умрете", малко преди излъчването му по FilmFour.

Филмът е под номер 83 в класацията на списание Empire за 500-те най-велики филма на всички времена.

Wired класира Бразилия на пето място в списъка си с 20-те най-добри научнофантастични филма.

Entertainment Weekly посочва Бразилия като шестата най-добра научнофантастична медия, издадена от 1982 г. насам. Списанието също така класира филма на 13-то място в списъка си с "50-те най-добри култови филма".

Филмът е номиниран за две награди "Оскар": за оригинален сценарий и за най-добра художествена режисура.

Според интервюто на Гилиъм с Клайв Джеймс в неговото онлайн предаване "Говорейки в библиотеката", "Бразилия" - за негова изненада - очевидно е любим филм на крайната десница в Америка.

Начало на медиите

Бразилия е издаван четири пъти от The Criterion Collection: като петдисков LaserDisc бокс сет през 1996 г., тридисков DVD бокс сет през 1999 г. и 2006 г., еднодисков DVD сет през 2006 г. и двудисков Blu-ray сет през 2012 г. Опаковките на тридисковите бокс комплекти от 1999 г. и 2006 г. са идентични на външен вид, но последното издание е съвместимо с широкоекранни телевизори.

С изключение на версията с един диск, всички версии имат едни и същи специални функции: 142-минутна версия на филма (посочена от Гилиъм като "пета и окончателна версия"), 94-минутна версия на Шейнберг "Любовта побеждава всичко", предназначена за синдикалната телевизия, както и различни галерии и филмчета.

Blu-ray диск със 132-минутната американска версия на филма е издаден в САЩ на 12 юли 2011 г. от Universal. Той съдържа само тази версия на филма и никакви допълнителни функции.

Влияние

Филм

Други филми, вдъхновени от кинематографията, художественото оформление и/или цялостната атмосфера на Бразилия, са филмите "Деликатес" (1991) и "Градът на изгубените деца" (1995) на Жан-Пиер Жьоне и Марк Каро, "Супер Марио Брос" (1993) на Роки Мортън и Анабел Джанкел, "The Hudsucker Proxy" (1994) на братя Коен и "Dark City" (1998) на Алекс Прояс.

Дизайнът на продукцията и стилът на осветлението на "Батман" на Тим Бъртън са сравнявани с Бразилия. Тим Бъртън и дизайнерът на продукцията Антон Фърст изучават Бразилия като референция за Батман.

Финалът на филма "Спускане" на Нийл Маршал е вдъхновен от този на "Бразилия" и Маршал обяснява в интервю, че "оригиналният финал на "Бразилия" е бил огромно вдъхновение за оригиналния финал на "Спускане" - идеята, че някой може да е луд отвън, но вътрешно да е намерил щастието".

Технология

Високотехнологичната естетика на Бразилия е вдъхновила сценографията на апартамента на Макс Коен във филма "Пи". Бразилия служи и за вдъхновение на филма Sucker Punch (2011).

Бразилия е призната за вдъхновение за писателите и художниците от стиймпънк субкултурата.

Антиутопичният сюжет на видеоиграта We Happy Few от 2018 г. до голяма степен е вдъхновен от Бразилия.