Д-р Стрейнджлав (1964) — филм на Стенли Кубрик с Питър Селърс

Д-р Стрейндлав (1964) — шедьовър на Стенли Кубрик с Питър Селърс: черна комедия за ядрения апокалипсис, политическа сатира и незабравими многолики персонажи.

Д-р Стрейнджлав или: Как се научих да не се притеснявам и да обичам бомбата (по-известен просто като „Д-р Стрейнджлав“) е британско-американски черен комедиен филм от 1964 г., режисиран и продуциран от Стенли Кубрик, с участието на Питър Селърс. Филмът е сатира на Студената война, на ядреното възпиране и на военната бюрокрация, и е известен с черния си хумор и зловещата си финална сцена.

Действието започва, когато луд офицер от военновъздушните сили на САЩ, предприема неочакван акт, който поставя света на ръба на ядрен конфликт. В центъра на сюжета са реакциите в Белия дом и в зала за военни действия: между тях е и Джордж К. Скот, в ролята на генерал Бък Търгидсън — енергичен и агресивен военен съветник. Филмът проследява президента, неговите съветници, началник-щаба и обменен офицер от Кралските военновъздушни сили (RAF), които се опитват да отзоват разпратените бомбардировачи, за да предотвратят ядрена катастрофа. Паралелно е разказана и историята на екипажа на един бомбардировач B-52, който продължава изпълнението на заповедите и се опитва да достави полезния си товар — напрежението между цивилна власт и военни механизми е основна тема на филма.

Ключът към въздействието на филма е актьорската игра на Питър Селърс, който изпълнява три главни роли:

1. Д-р Стрейнджлав — бивш нацистки учен, натурализиран гражданин на САЩ, прикован в инвалидна количка. Този персонаж е куриозен, мрачен и несигурен — от една страна технически блестящ, от друга проницателен в описването на опасностите от безконтролното използване на оръжия за масово унищожение. В сцени Стрейнджлав понякога говори на немски и използва изрази като „Mein Führer“, а дясната му ръка (понякога с черна ръкавица) добавя гротескни ноти към образа. Акцентът и поведението му напомнят за реални учени от немски произход, отбелязвани като „бащи“ на ядрените изследвания, включително фигури като Едуард Телър, свързван с разработката на H‑бомбата.
2. Президент Мъркин Мъфли — изигран като деликатен, сдържан и дипломатичен политик, представител на „умерения“ подход в политиката на средния американец; ролята показва как цивилната власт се опитва да овладее военните кризи.
3. Групов капитан Лионел Мандрейк — офицер от RAF, обменен в американската база; чрез неговия опит се показва абсурдността на процедурите и трудността да се противостои на механизми, които функционират независимо от човешката преценка.

Филмът е адаптиран свободно от романа на Питър Джордж „Червена тревога“ (1958), но Стенли Кубрик и сценаристите преориентират материала към трагикомичен, сатиричен тон. В процеса на работа оригиналният трилър е трансформиран от редица добавени елементи — не на последно място актьорската гъвкавост на Питър Селърс — и филмът става по‑скоро горчива сатира, отколкото чист трилър.

Финалната сцена на филма представя апокалиптичен резултат от системата на възпиране: секретно съветско оръжие за възпиране — т.нар. „машина на Страшния съд“ (във филма е спомената като кобалтово‑ториева система), чието съществуване води до неизбежно глобално радиоактивно обезлюдяване. Докато планетата е обречена, звучи запис на песента на Вера Лин „We'll Meet Again“ — позоваване на парадоксалната, носталгична музика от епохата на Втората световна война, използвано с ироничен ефект.

При първоначалното излизане филмът предизвиква както възхищение, така и спорни реакции — критиците хвалят режисурата, сценария и играта на Селърс, а също и режисьорския усет на Кубрик към визуалния стил и темпото на абсурда. На церемонията „Оскар“ филмът получава няколко номинации, включително за най‑добър филм, за режисура (Стенли Кубрик), за главна мъжка роля (Питър Селърс) и за адаптиран сценарий.

През 1989 г. Библиотеката на Конгреса на САЩ включва „Д-р Стрейнджлав“ в Националния филмов регистър, като го определя за „културно, исторически или естетически значим“ — което означава, че филмът се препоръчва за съхранение и опазване като част от американското филмово наследство.

Днес „Д-р Стрейнджлав или: Как се научих да не се притеснявам и да обичам бомбата“ е смятан за една от най‑великите политически сатири в историята на киното — остър, често тъжен и винаги провокативен филм, който продължава да се обсъжда заради своята релевантност и майсторска кинематография.

Въпроси и отговори

В: Какво е заглавието на филма?

В: Кой е режисьор и продуцент на филма?

В: Кой изпълнява главната роля във филма?

В: Какъв е сюжетът на "Д-р Стрейнджлав"?

Въпрос: Каква роля играе Питър Селърс в "Д-р Стрейнджлав"?

Въпрос: Какво е особеното в този филм, че е избран от Библиотеката на Конгреса на САЩ да бъде съхранен в Националния филмов регистър?

Въпрос: Има ли някаква връзка между този филм и книгата "Червена тревога" (1958 г.)?

Търсене по буква