Брейдууд (Braidwood) — град в Нов Южен Уелс, Австралия, графство Палеранг
Брейдууд — очарователен град в Нов Южен Уелс (Палеранг): исторически улички, селски чар, филмов декор на "Нед Кели" и близка общност от около 1 100 души.
Брейдууд (35°26′ ю.ш., 149°48′ и.д., 35.433° ю.ш., 149.800° и.д., -35.433; 149.800) е град в Южните плоски земи на Нов Южен Уелс, Австралия. Намира се в графство Палеранг. През 2006 г. в Брейдууд живеят 1 108 души. През 1969 г. е използван като снимачна площадка за филма "Нед Кели" с участието на Мик Джагър.
География
Брейдууд е разположен в хълмист район със смесена растителност от открити пасища и самотни гори. Градът лежи на приблизително 60 км югоизточно от Канбера и е разположен на важен пътен възел по трасето между вътрешността и южното крайбрежие на Нов Южен Уелс, което го прави удобна отправна точка за посетители, насочващи се към плажовете или планинските резервати в региона.
История
Брейдууд е един от малките исторически центрове в района, със запазена архитектура от XIX век. Векове след европейското заселване градът се развива като административен и търговски център за околните земеделски райони. През годините тук са регистрирани дейности, характерни за колониалния период — строителство на обществени сгради, участието на местни полицаи и случаи, свързани с извънзаконни групи и прочутите австралийски "бушрейнжъри". Част от историческите сгради и улична структура придават на Брейдууд характерния му старинен вид.
Население и икономика
Населението на града е малко и се състои от местни жители, фермери и хора, които са се установили в района заради спокойствието и природата. Икономиката е базирана предимно на земеделие, дърводобив и услуги за местните общности, както и на туризъм. В последните десетилетия Брейдууд привлича хора, търсещи устойчив начин на живот и развитие на малък бизнес в сферата на изкуството, антикварство, кухнята и гостоприемството.
Култура и туризъм
Градът е привлекателен за туристи, които търсят историческа атмосфера, галерии, антикварни магазини, кафенета и местни фестивали. Посетителите често разглеждат добре запазените колониални фасади и обществени сгради, правят обиколки на пешеходни маршрути и ползват близките природни резервати за туризъм и пикник. Брейдууд е популярен още и сред кинематографистите — през 1969 г. градът е използван като снимачна локация за филма "Нед Кели" с Мик Джагър.
Достъп и транспорт
До Брейдууд се стига по основни регионални пътища, които свързват града с Канбера и крайбрежието. Лесният автомобилен достъп прави мястото предпочитано за кратки уикенд пътувания от столицата и околностите. В по-широката територия има редовни маршрути за доставки и услуги, но общественият транспорт към града може да бъде ограничен, затова много посетители и жители използват лични автомобили.
Администрация
Традиционно Брейдууд е част от графство Палеранг. През последните години местната административна структура претърпя промени в рамките на реформи в управлението на регионите — за по-подробна и актуална информация за настоящата административна принадлежност и услуги е най-добре да се консултира официалният уебсайт на местната община.
За още сведения и исторически факти посетителите могат да потърсят местните музеи и туристически центрове, които предлагат обширни материали за развитието на Брейдууд, неговата архитектура и ролята му в регионалната история.
География
Брейдууд е на магистралата Кингс, която свързва Канбера с Батеманс Бей на брега. Намира се на около 200 км югозападно от Сидни. Намира се във високопланински район близо до изворите на река Шоалхейвън.
История
Европейските изследователи Кернс, Марш и Пакър достигат района през 1822 г., а скоро след това пристигат и заселниците. Градът е проучен през 1839 г. През 1851 г. е открито злато, а през следващите 20 години населението нараства до около 10 000 души.
Томас Брейдууд Уилсън
Градът е кръстен на д-р Томас Брейдууд Уилсън. Той е бил хирург на корабите, превозващи каторжници до Нов Южен Уелс и Земята на Ван Димен (сега известна като Тасмания). През 1824 г. за първи път получава земя в Земята на Ван Димен, но през 1825 г. я заменя за земя близо до езерото Джордж. Той получава и 2560 акра (1036 хектара) земя в "новата страна" на заливите Монкити и Флуд. През 1833 г. правителството отнема западния край на земята на Уилсън за бъдещо село. В замяна на това му дават още земя в източната част. Уилсън се премества в областта в края на 1836 г. със съпругата и семейството си. Той става лидер на общността. През 1837-38 г. построява първата съдебна сграда. През 1840 г. Уилсън иска от правителството да построи път от Брейдууд до Хъскисън за по-бързо и по-евтино транспортиране на вълна до Сидни. Уилсън и полковник Джон Макензи осигуряват материалите и хората за изграждането на отсечката от Брейдууд до Неррига. През 1841 г. във фермата Braidwood живеят 141 души. Уилсън губи всичките си пари заради сушата в края на 30-те години на XIX век. Той умира през ноември 1843 г. Земята му е продадена за 2 000 паунда на Джон Когил, който вече притежава по-голямата част от земята на юг, изток и север от града. Уилсън все още притежава земя на хълм северно от града и е погребан там през 1843 г.
На мястото на гроба на Уилсън има паметник и голям бор. Пътят до гроба е отворен за обществеността и минава през поредица от падини със скулптури на портата и големи произведения на изкуството от местни художници.
Bushrangers
През 1867 г. Томас и Джон Кларк убиват четирима полицаи близо до Брейдууд. В гробището на Брейдууд има специален паметник на полицаите.
Първата австралийска кралска комисия се провежда в Брейдууд през 1867 г. Тя разглежда ролята на полицията в опитите ѝ да контролира бушмените в района. Комисията установява, че полицията е била мързелива, а в някои случаи всъщност е помагала на бушмените. Тя установява, че полицейският инспектор не е имал "строг и подходящ контрол над хората си".
Златна треска
Заради златната треска банките и хотелите в Брейдууд са добре построени и издържат дълго. Именно тези стари исторически сгради сега привличат посетителите на града. Друг бизнес в района е овцевъдството и говедовъдството, както и дърводобивът.
Брайдууд днес
В Брайдууд се е намирал районът на местното самоуправление Талаганда. След промените в районите на местно самоуправление, извършени от правителството на Нов Южен Уелс, обаче сега той е част от съвета на Палеранг. В града се намира източният офис на съвета. Местният вестник сега се нарича Braidwood Times.
След златната треска Брейдууд се превръща в тихо и бедно провинциално градче. Поради това в града се извършва много малко ново строителство, така че по-голямата част от оригиналния му уличен пейзаж и архитектура все още са непокътнати. На 30 март 2006 г. градът и околностите му са включени в Регистъра на културното наследство на щата Нов Южен Уелс. Имало е спорове между тези, които са искали да запазят старомодния чар на града, и тези, които са искали да го застроят.
Филми
Градът неколкократно е бил използван за снимачни площадки на филми:
- Нед Кели (1970 г.)
- Годината, в която гласът ми се счупи (1987)
- По наш избор (1995)
- Finding Joy (2003).
Местните разказват, че Мик Джагър е написал един от най-големите си хитове, докато е бил в Брейдууд, докато е снимал филма за Нед Кели, но няма съгласие кой точно.
Свързани страници
обискирам