Брейдууд (Braidwood) — град в Нов Южен Уелс, Австралия, графство Палеранг

Брейдууд е на магистралата Кингс, която свързва Канбера с Батеманс Бей на брега. Намира се на около 200 км югозападно от Сидни. Намира се във високопланински район близо до изворите на река Шоалхейвън.

Европейските изследователи Кернс, Марш и Пакър достигат района през 1822 г., а скоро след това пристигат и заселниците. Градът е проучен през 1839 г. През 1851 г. е открито злато, а през следващите 20 години населението нараства до около 10 000 души.

Томас Брейдууд Уилсън

Градът е кръстен на д-р Томас Брейдууд Уилсън. Той е бил хирург на корабите, превозващи каторжници до Нов Южен Уелс и Земята на Ван Димен (сега известна като Тасмания). През 1824 г. за първи път получава земя в Земята на Ван Димен, но през 1825 г. я заменя за земя близо до езерото Джордж. Той получава и 2560 акра (1036 хектара) земя в "новата страна" на заливите Монкити и Флуд. През 1833 г. правителството отнема западния край на земята на Уилсън за бъдещо село. В замяна на това му дават още земя в източната част. Уилсън се премества в областта в края на 1836 г. със съпругата и семейството си. Той става лидер на общността. През 1837-38 г. построява първата съдебна сграда. През 1840 г. Уилсън иска от правителството да построи път от Брейдууд до Хъскисън за по-бързо и по-евтино транспортиране на вълна до Сидни. Уилсън и полковник Джон Макензи осигуряват материалите и хората за изграждането на отсечката от Брейдууд до Неррига. През 1841 г. във фермата Braidwood живеят 141 души. Уилсън губи всичките си пари заради сушата в края на 30-те години на XIX век. Той умира през ноември 1843 г. Земята му е продадена за 2 000 паунда на Джон Когил, който вече притежава по-голямата част от земята на юг, изток и север от града. Уилсън все още притежава земя на хълм северно от града и е погребан там през 1843 г.

На мястото на гроба на Уилсън има паметник и голям бор. Пътят до гроба е отворен за обществеността и минава през поредица от падини със скулптури на портата и големи произведения на изкуството от местни художници.

Bushrangers

През 1867 г. Томас и Джон Кларк убиват четирима полицаи близо до Брейдууд. В гробището на Брейдууд има специален паметник на полицаите.

Първата австралийска кралска комисия се провежда в Брейдууд през 1867 г. Тя разглежда ролята на полицията в опитите ѝ да контролира бушмените в района. Комисията установява, че полицията е била мързелива, а в някои случаи всъщност е помагала на бушмените. Тя установява, че полицейският инспектор не е имал "строг и подходящ контрол над хората си".

Златна треска

Заради златната треска банките и хотелите в Брейдууд са добре построени и издържат дълго. Именно тези стари исторически сгради сега привличат посетителите на града. Друг бизнес в района е овцевъдството и говедовъдството, както и дърводобивът.

В Брайдууд се е намирал районът на местното самоуправление Талаганда. След промените в районите на местно самоуправление, извършени от правителството на Нов Южен Уелс, обаче сега той е част от съвета на Палеранг. В града се намира източният офис на съвета. Местният вестник сега се нарича Braidwood Times.

След златната треска Брейдууд се превръща в тихо и бедно провинциално градче. Поради това в града се извършва много малко ново строителство, така че по-голямата част от оригиналния му уличен пейзаж и архитектура все още са непокътнати. На 30 март 2006 г. градът и околностите му са включени в Регистъра на културното наследство на щата Нов Южен Уелс. Имало е спорове между тези, които са искали да запазят старомодния чар на града, и тези, които са искали да го застроят.

Градът неколкократно е бил използван за снимачни площадки на филми:

• Нед Кели (1970 г.)
• Годината, в която гласът ми се счупи (1987)
• По наш избор (1995)
• Finding Joy (2003).

Местните разказват, че Мик Джагър е написал един от най-големите си хитове, докато е бил в Брейдууд, докато е снимал филма за Нед Кели, но няма съгласие кой точно.

• Нед Кели