Аралуен (Нов Южен Уелс) — история, местоположение и забележителности

Името "Araluen" е дума на австралийските аборигени. Смята се, че тя означава "водна лилия" или "място на водните лилии". При пристигането на европейските заселници Аралуен представлява широка алувиална долина. В нея имало много библабони, покрити с водни лилии. Днес в долината Аралуен не съществуват библабони. Естествената форма и облик на Аралуен Крийк и неговата долина са напълно унищожени от неконтролирания и много разрушителен добив на злато. Това се случва по време на "златната треска" през втората половина на XIX век.

Първите европейци, които изследват района, са Кърнс, Пакър и Марш през 1822 г. През 30-те години на XIX в. Андрю Баджери започва да отглежда добитък в района. Първият европейски заселник, който живее в Аралуен, е Хенри Бърнел. Той успява да купи 1280 акра земя. През 1835 г. започва да отглежда овце и говеда. С помощта на каторжници той успява да построи ферма и селскостопански сгради.

През септември 1851 г. Александър Уодъл открива злато в Аралуен. По време на златната треска хиляди хора идват в Аралуен да търсят злато. Сред тях са и много китайски златотърсачи. Един от тези миньори е Куонг Тарт, който идва в Аралуен, когато е само на девет години. По-късно той става известен бизнесмен в Сидни. През 60-те години на XIX в. в Аралуен има повече от 20 хотела. Златото е било алувиално и се е намирало на дъното на потоците. На някои места върху златото имало до 12 метра пръст и пясък. През 70-те години на XIX в. златотърсачите използват хидравлични шлюзове (маркучи с вода под високо налягане), за да отмият пясъка и мръсотията. В залива са поставени големи плаващи драги (машини за копаене). През 1900 г. там има 11 такива. Последната драга спира работа през 1932 г.

На 1 януари 1860 г. при наводнение в района на Аралуен и Брейдууд загиват 24 души. Наводнението разрушава града. След края на златната треска повечето хора напускат града. Съдебната палата, построена около 1861 г., сега се използва като място за отсядане на туристи.

Бен Хол

През май 1865 г. бушменът Бен Хол и неговата банда се опитват да задържат колата със злато в Аралуен. Каретата превозва злато от златните находища в Аралуен до Брейдууд. Пътят е бил много стръмен и по него е било трудно да се движи каруца, теглена от коне. Често единственият начин да се внасят и изнасят стоки от долината бил да се теглят нагоре или надолу с шейни. Каруците не можели да се движат много бързо, така че това било добро място за бушмените да ограбят каруцата. В каретата със злато обикновено имало полицай с пистолет, който седял до шофьора. В задната част на каретата имало още двама полицаи. Още четирима полицаи яздеха на коне отпред и отзад на каретата. Златото се съхранявало в сейф, който бил закрепен с болтове към пода на каретата. (Каретата е реставрирана и е изложена в музея на Брейдууд) . Полицията успява да задържи бушмените далеч от каретата, но констабъл Кели е ранен при стрелбата.

Долината Аралуен днес е добре известна с овощните си ферми и градини. Плодовете се изпращат в Канбера, Сидни и други страни.

Австралийският поет Хенри Кендъл (1839-1882)[1] пише стихотворение, наречено "Аралуен". В него се описва тихото и спокойно настроение на долината. То включва думите "Аралуен - дом на мечтите...". Той нарича и първата си дъщеря Аралуен. Тя е кръстена на потока Аралуен. Тя умира през 1870 г. на 13-месечна възраст.

В Аралуен живее авторката Джаки Френч.

Всяка година през ноември клубът за народна музика Braidwood организира уикенд с народна музика, наречен Music at the Creek. Той се провежда в резервата Майорс Крийк, близо до мястото на обира на Бен Хол.

Аралуенската зиерия (Zieria adenophora) е малък храст с височина около 50 cm и ширина 50 cm. Среща се само на едно място, на склона над потока Araluen Creek. Известни са само 56 растения. Включена е в списъка на застрашените видове в Закона за опазване на околната среда и биологичното разнообразие на австралийското правителство от 1999 г. Включен е и в списъка на правителството на Нов Южен Уелс като застрашен (Приложение 1, част 1) в Закона за опазване на застрашените видове в Нов Южен Уелс от 1995 г. Понастоящем съществува план за защита на растението. Тези планове включват:

• Ограда за предпазване от диви кози
• спиране на строителството или нарушаването на целостта на обекта
• Проучване на растението
• Опити за отглеждане на нови растения на други места
• Търсене на растенията на други места.