Вацлав Хавел — драматург, дисидент и първи президент на Чехия

Вацлав Хавел (чешко произношение: [ˈvaːtslaf ˈɦavɛl] ( слушай)), 5 октомври 1936 г. - 18 декември 2011 г., е чешки драматург, есеист, дисидент и политик. Той е десетият и последен президент на Чехословакия (1989-92 г.). След това става първият президент на Чешката република (1993-2003 г.). Автор е на повече от двадесет пиеси и много нехудожествени произведения. Много от тях са преведени на множество езици.

От 60-те години на миналия век Хавел пише предимно за политиката на Чехословакия. След Пражката пролет той става все по-активен противник на правителството. През 1977 г. става международно известен с работата си по манифеста за правата на човека "Харта 77". Става известен като лидер на опозицията в Чехословакия. За тази си дейност е изпратен в затвора. През 1989 г. Хавел става президент по време на "кадифената революция". Като президент той води Чехословакия, а по-късно и Чешката република, към отворена демокрация с няколко политически партии. Страната му се променя значително през тринадесетте години, в които той е президент. Чешката република се отделя от Словакия, въпреки че Хавел е против отделянето. Чешката република също така се присъедини към НАТО и започна преговори за членство в Европейския съюз. През 2004 г. страната стана член на ЕС. Хавел е един от първите, които подписват Пражката декларация за европейската съвест и комунизма.

Ранни години и образование

Вацлав Хавел е роден в Прага в семейство от интелектуално и културно обкръжение. След комунистическия преврат през 1948 г. семейството му преживява преследване и загуба на имущество, което оказва силно влияние върху неговите възгледи. Хавел учи драматургия и театрално режисиране, а по-късно работи в различни културни и творчески проекти. Въпреки ограниченията на режима, той бързо се утвърждава като автор с индивидуален стил и критично отношение към обществените порядки.

Литературна и театрална дейност

Хавел е автор на множество пиеси, есета и публицистични текстове. Неговите драматургични произведения често използват абсурдни и алегорични елементи, за да изобличат бюрокрацията, безсмислието и моралната деградация в тоталитарното общество. Сред темите, които повтаря, са отговорността на индивида, силата на езика и нуждата от гражданска доблест.

Някои от най-известните му творби и жанрови направления:

• пьеси с абсурдистки тон и социална сатира;
• политическа есеистика и публицистика – текстове, анализиращи природата на властта и моралната отговорност;
• драматични текстове, поставяни на сцени в Чехословакия и в чужбина.

Дисидентска дейност и "Харта 77"

След потушаването на Пражката пролет Хавел определи себе си като критик на режима и активно участва в движението за граждански права. През 1977 г. той е един от водещите имена, свързани с Харта 77 — документ, който призовава за спазване на основни човешки и граждански права в Чехословакия. Този акт го прави обект на вниманието както на международната общественост, така и на властите в страната.

За своята опозиционна дейност Хавел е подлаган на преследване, наблюдение, периодични арести и краткотрайни лишавания от свобода. Въпреки това неговите есета, статии и публични изявления оказват силно влияние върху формирането на общественото мнение и мобилизирането на опозицията срещу комунистическия режим.

Роля в "кадифената революция" и президентство

През 1989 г. масови протести и политическо напрежение довеждат до мирната смяна на властта, известна като "кадифената революция". Хавел е един от символите на този процес и е избран за президент на Чехословакия. През следващите години той изиграва ключова роля в преминаването от тоталитаризъм към плуралистична демокрация и пазарна икономика.

Като държавен глава Хавел се стреми да насърчава демократични ценности, спазване на правата на човека, прозрачност в управлението и възстановяване на гражданското общество. Той подкрепя интеграцията на страната в европейските и атлантическите структури, като страната по негово време се присъединява към НАТО и започва преговори с Европейския съюз. Хавел публично изразява загриженост по отношение на националистическите процеси и се обявява против разпадането на федерацията, но накрая Чешката република и Словакия се разделят мирно.

Политически възгледи и влияние

Хавел се отличава с морален и интелектуален подход към политиката. Той поставя акцент върху личната отговорност, етичните принципи и ролята на гражданското общество. Неговите текстове за природата на властта и "малките сащи идиотсии" на бюрокрацията продължават да се цитира като важен принос към политическата философия на края на XX век.

Награди и признание

През живота си Хавел получава широко международно признание за ролята си на писател, дисидент и държавник. Неговият принос към човешките права и демокрацията е оценен от много организации, университети и държави. Постоянно остава фигура, уважавана както в Чехия, така и в чужбина.

Личен живот, смърт и наследство

Хавел води сравнително скромен личен живот за разлика от неговата обществена популярност. След края на втория си мандат като президент се отдава на писане, публични изказвания и различни инициативи, свързани с гражданското общество и правата на човека. Почина на 18 декември 2011 г. и остави след себе си богато интелектуално и политическо наследство.

Неговото наследство включва не само литературните произведения, но и пример за ненасилствена борба за свобода и достойнство, както и важен глас срещу тоталитаризма в Европа. За мнозина Вацлав Хавел остава символ на моралната политика и на идеята, че културата и гражданската смелост могат да променят обществото.

Председателство

Хавел вече е лидер на Гражданския форум, а на 29 декември 1989 г. става президент. Той напуска поста си след края на втория си мандат като президент на Чехия на 2 февруари 2003 г. Всички членове на Федералното събрание гласуваха той да стане президент. Това беше изненадваща промяна, тъй като Хавел винаги е казвал, че не се интересува от политика. Той и други дисиденти твърдяха, че промяната трябва да дойде директно от групи хора, а не от правителството.

През 1990 г. в Чехословакия се провеждат свободни избори. Хавел спечели и продължи да бъде президент. Хавел искаше да запази федерацията на чехите и словаците заедно по време на разпадането на Чехословакия. Той подкрепяше запазването на страната заедно, въпреки че това беше трудно и имаше голям натиск. На 3 юли 1992 г. федералният парламент не избра Хавел - единствения кандидат - защото словашките депутати не го подкрепиха. Хавел подава оставка като президент на 20 юли, след като словаците публикуват своята Декларация за независимост. През 1993 г. той се кандидатира за президент на новата Чешка република. Той печели и става президент на тази нова, отделна държава.

Хавел е доста популярен през цялата си кариера. Някои от действията му обаче предизвикват спорове и критики. Едно от първите му действия като президент беше да помилва много хора. Той искаше да намали броя на хората в препълнените затвори и да освободи хора, които са били вкарани в затвора по време на комунистическата епоха, въпреки че са били невинни. Той не се доверяваше на решенията на корумпирания съд на предишното правителство. Смяташе, че съдилищата са били несправедливи към повечето хора в затвора. Критиците твърдяха, че тази амнистия е довела до увеличаване на престъпността. В мемоарите си "До замъка и обратно" Хавел пише, че на повечето от освободените от него хора им е оставала по-малко от година в затвора. Статистическите данни за това не са ясни. ^[]

Хавел заяви, че най-важното нещо, което е направил като президент, е било разпадането на Варшавския договор. Прекратяването на дейността на тази група държави беше много сложно, тъй като асоциацията беше дълбока част от начина на работа на държавите. Минаха две години, преди съветските войски най-накрая да напуснат напълно Чехословакия.

Хавел беше много важен за промяната на НАТО. Той спомогна за превръщането му от съюз, насочен срещу Варшавския договор, в група, която включва бивши членове на Варшавския договор. Хавел се изказваше категорично за разширяване на военния съюз в Източна Европа, включително в Чешката република.

В памет на Вацлав Хавел - Прага 19 декември 2011 г.


Вацлав Хавел и Карол Сидон (вляво), негов приятел и по-късно главен чешки равин


Вацлав Хавел (2010)


Знаме на президента на Чешката република

Работи

Стихосбирки

• Čtyři rané básně
• Záchvěvy I & II, 1954 г.
• První úpisy, 1955 г.
• Prostory a časy (poesie), 1956 г.
• Na okraji jara (cyklus básní), 1956 г.
• Anticodes, (Antikódy)

Играе

• Моторморфоза 1960
• Вечер със семейството, 1960 г., (Rodinný večer)
• Градинското парти (Zahradní slavnost), 1963 г.
• Меморандумът, 1965 г., (Vyrozumění)
• Повишената трудност на концентрацията, 1968 г., (Ztížená možnost soustředění)
• Пеперуда върху антената, 1968, (Motýl na anténě)
• Ангел-хранител, 1968 г., (Strážný anděl)
• Конспиратори, 1971 г., (Spiklenci)
• Операта на просяка, 1975 г., (Žebrácká opera)
• Разкриване, 1975 г., (Vernisáž)
• Аудиенция, 1975 г., (Audience) - пиеса на Ванӗк
• Mountain Hotel 1976, (Horský hotel)
• Протест, 1978, (Protest) - пиеса на Vanӗk
• Грешка, 1983 г., (Chyba) - пиеса на Vanӗk
• Largo desolato 1984, (Largo desolato)
• Temptation, 1985, (Pokoušení)
• Преустройство, 1987 г., (Asanace)
• Tomorrow, 1988, (Zítra to spustíme)
• Напускане (Odcházení), 2007 г.

Нехудожествени книги

• Властта на безсилните (1985) [Включва заглавното есе от 1978 г.]
• Живот в истината (1986)
• Писма до Олга (Dopisy Olze) (1988)
• Нарушаване на мира (1991)
• Отворени писма (1991)
• Летни размишления (1992/93)
• Към гражданско общество (Letní přemítání) (1994)
• Изкуството на невъзможното (1998)
• До замъка и обратно (2007)

Хавел с американската поетеса Хедвиг Горски

Въпроси и отговори

В: Кой е Вацлав Хавел?

В: Какво е написал?

В: Как стана международно известен?

В: Какво се случи по време на "кадифената революция"?

В: Какви промени настъпиха по време на неговото президентство?

Въпрос: Какво представлява Пражката декларация за европейската съвест и комунизма?

Търсене по буква