Вацлав Хавел
Вацлав Хавел (чешко произношение: [ˈvaːtslaf ˈɦavɛl] ( 
слушай)), 5 октомври 1936 г. - 18 декември 2011 г., е чешки драматург, есеист, дисидент и политик. Той е десетият и последен президент на Чехословакия (1989-92 г.). След това става първият президент на Чешката република (1993-2003 г.). Автор е на повече от двадесет пиеси и много нехудожествени произведения. Много от тях са преведени на множество езици.
От 60-те години на миналия век Хавел пише предимно за политиката на Чехословакия. След Пражката пролет той става все по-активен противник на правителството. През 1977 г. става международно известен с работата си по манифеста за правата на човека "Харта 77". Става известен като лидер на опозицията в Чехословакия. За тази си дейност е изпратен в затвора. През 1989 г. Хавел става президент по време на "кадифената революция". Като президент той води Чехословакия, а по-късно и Чешката република, към отворена демокрация с няколко политически партии. Страната му се променя значително през тринадесетте години, в които той е президент. Чешката република се отделя от Словакия, въпреки че Хавел е против отделянето. Чешката република също така се присъедини към НАТО и започна преговори за членство в Европейския съюз. През 2004 г. страната стана член на ЕС. Хавел е един от първите, които подписват Пражката декларация за европейската съвест и комунизма.
Ранен живот
Вацлав Хавел е роден в Прага, Чехословакия, на 5 октомври 1936 г. Израства в известно и богато семейство на предприемачи и интелектуалци. Семейството му е активно в областта на културата и политиката в Чехословакия от 20-те до 40-те години на ХХ век. Баща му е собственик на част от предградието Барандов. Това е най-високата част на Прага. Майката на Хавел произхожда от известно семейство. Баща ѝ е бил посланик и журналист. Хавел завършва необходимото си образование през 1951 г. Комунистическото правителство обаче не му позволява да продължи да учи официално заради буржоазния му семеен произход.
В началото на 50-те години на миналия век младият Хавел постъпва на четиригодишна практика като химически лаборант. Същевременно посещава вечерни курсове и през 1954 г. завършва средно образование. Нито един от колежите или университетите с хуманитарни програми не приема Хавел по политически причини. Затова той избира да учи в Икономическия факултет на Чешкия технически университет в Прага. След две години се отказва. През 1964 г. Хавел се жени за Олга Шплихалова. Майка му е против този брак.
Председателство
Хавел вече е лидер на Гражданския форум, а на 29 декември 1989 г. става президент. Той напуска поста си след края на втория си мандат като президент на Чехия на 2 февруари 2003 г. Всички членове на Федералното събрание гласуваха той да стане президент. Това беше изненадваща промяна, тъй като Хавел винаги е казвал, че не се интересува от политика. Той и други дисиденти твърдяха, че промяната трябва да дойде директно от групи хора, а не от правителството.
През 1990 г. в Чехословакия се провеждат свободни избори. Хавел спечели и продължи да бъде президент. Хавел искаше да запази федерацията на чехите и словаците заедно по време на разпадането на Чехословакия. Той подкрепяше запазването на страната заедно, въпреки че това беше трудно и имаше голям натиск. На 3 юли 1992 г. федералният парламент не избра Хавел - единствения кандидат - защото словашките депутати не го подкрепиха. Хавел подава оставка като президент на 20 юли, след като словаците публикуват своята Декларация за независимост. През 1993 г. той се кандидатира за президент на новата Чешка република. Той печели и става президент на тази нова, отделна държава.
Хавел е доста популярен през цялата си кариера. Някои от действията му обаче предизвикват спорове и критики. Едно от първите му действия като президент беше да помилва много хора. Той искаше да намали броя на хората в препълнените затвори и да освободи хора, които са били вкарани в затвора по време на комунистическата епоха, въпреки че са били невинни. Той не се доверяваше на решенията на корумпирания съд на предишното правителство. Смяташе, че съдилищата са били несправедливи към повечето хора в затвора. Критиците твърдяха, че тази амнистия е довела до увеличаване на престъпността. В мемоарите си "До замъка и обратно" Хавел пише, че на повечето от освободените от него хора им е оставала по-малко от година в затвора. Статистическите данни за това не са ясни. []
Хавел заяви, че най-важното нещо, което е направил като президент, е било разпадането на Варшавския договор. Прекратяването на дейността на тази група държави беше много сложно, тъй като асоциацията беше дълбока част от начина на работа на държавите. Минаха две години, преди съветските войски най-накрая да напуснат напълно Чехословакия.
Хавел беше много важен за промяната на НАТО. Той спомогна за превръщането му от съюз, насочен срещу Варшавския договор, в група, която включва бивши членове на Варшавския договор. Хавел се изказваше категорично за разширяване на военния съюз в Източна Европа, включително в Чешката република.
В памет на Вацлав Хавел - Прага 19 декември 2011 г.
Вацлав Хавел и Карол Сидон (вляво), негов приятел и по-късно главен чешки равин
Вацлав Хавел (2010)
Знаме на президента на Чешката република
Награди
Получил е много награди, включително:
- Медалът на свободата на Филаделфия
- Медалът за свобода на наградата "Четирите свободи
- Наградата "Посланик на съвестта
Държавни награди
| Държава | Награди | Дата | Място |
| Яка на Ордена на освободителя Сан Мартин | 09/1996 | Буенос Айрес | |
| Декорация за наука и изкуство | 11/2005 | Виена | |
| Голяма яка на Ордена на Южния кръстГолям кръст на Ордена на | 10/199009/1996 | ПрагаБразилия | |
| Почетен спътник на Ордена на Канада | 03/2004 | Прага | |
| Орден на Белия лъв I степен (гражданска част) с нагръдна веригаОрден на | 10/2003 | Прага | |
|
| Орден на Кръста на Тера Мариана | 04/1996 | Талин |
| Голям кръст на Почетния легион (Légion d'honneur) | 03/199002/2001 | Париж | |
| Орден за заслуги на Федерална република Германия Специална класа на Големия кръст | 05/2000 | Берлин | |
| Орден за заслуги на Унгария Голям кръст с верига | 09/2001 | Прага | |
| Награда за мир на Ганди | 08/2003 | Делхи | |
| Орден за заслуги на Италианската република - Голям кръст с кордон | 04/2002 | Рим | |
|
| Яка на ордена на Хюсеин ибн' Али | 09/1997 | Аман |
| Голям кръст с яка на Ордена на трите звезди | 08/1999 | Прага | |
| Велик кръст на Витаутас | 09/1999 | Прага | |
| Орден на Белия орел | 10/1993 | Варшава | |
| Голяма яка на Ордена на свободата | 12/1990 | Лисабон | |
| Орден "Брилянтна звезда" със специален Голям кордон | 11/2004 | Тайпе | |
| Орден на Белия двоен кръст | 01/2003 | Братислава | |
|
| Златен почетен медал на свободата | 11/1993 | Любляна |
| Орден на Изабела Католическа Голям кръст с яка | 07/1995 | Прага | |
| Национално отличие на Република Турция | 10/2000 | Анкара | |
| Орден на Ярослав Мъдри | 10/2006 | Прага | |
| Рицарски кръст на Ордена на Банята (Гражданска дивизия) | 03/1996 | Прага | |
| Президентски медал на свободата | 07/2003 | Вашингтон, окръг Колумбия | |
| Медал на Републиката | 09/1996 | Монтевидео |
.svg.png){kind=small}
Работи
Стихосбирки
- Čtyři rané básně
- Záchvěvy I & II, 1954 г.
- První úpisy, 1955 г.
- Prostory a časy (poesie), 1956 г.
- Na okraji jara (cyklus básní), 1956 г.
- Anticodes, (Antikódy)
Играе
- Моторморфоза 1960
- Вечер със семейството, 1960 г., (Rodinný večer)
- Градинското парти (Zahradní slavnost), 1963 г.
- Меморандумът, 1965 г., (Vyrozumění)
- Повишената трудност на концентрацията, 1968 г., (Ztížená možnost soustředění)
- Пеперуда върху антената, 1968, (Motýl na anténě)
- Ангел-хранител, 1968 г., (Strážný anděl)
- Конспиратори, 1971 г., (Spiklenci)
- Операта на просяка, 1975 г., (Žebrácká opera)
- Разкриване, 1975 г., (Vernisáž)
- Аудиенция, 1975 г., (Audience) - пиеса на Ванӗк
- Mountain Hotel 1976, (Horský hotel)
- Протест, 1978, (Protest) - пиеса на Vanӗk
- Грешка, 1983 г., (Chyba) - пиеса на Vanӗk
- Largo desolato 1984, (Largo desolato)
- Temptation, 1985, (Pokoušení)
- Преустройство, 1987 г., (Asanace)
- Tomorrow, 1988, (Zítra to spustíme)
- Напускане (Odcházení), 2007 г.
Нехудожествени книги
- Властта на безсилните (1985) [Включва заглавното есе от 1978 г.]
- Живот в истината (1986)
- Писма до Олга (Dopisy Olze) (1988)
- Нарушаване на мира (1991)
- Отворени писма (1991)
- Летни размишления (1992/93)
- Към гражданско общество (Letní přemítání) (1994)
- Изкуството на невъзможното (1998)
- До замъка и обратно (2007)
Хавел с американската поетеса Хедвиг Горски
Въпроси и отговори
В: Кой е Вацлав Хавел?
О: Вацлав Хавел е чешки драматург, есеист, дисидент и политик. Той е десетият и последен президент на Чехословакия в периода 1989-1992 г., а след това става първият президент на Чешката република в периода 1993-2003 г.
В: Какво е написал?
О: Хавел е автор на повече от двадесет пиеси и много нехудожествени произведения, много от които са преведени на множество езици. От 60-те години на миналия век повечето му творби са посветени на политиката в Чехословакия.
В: Как стана международно известен?
О: През 1977 г. Хавел става международно известен с работата си по манифеста за правата на човека "Харта 77". Става известен и като лидер на опозицията в Чехословакия и за тази си дейност е изпратен в затвора.
В: Какво се случи по време на "кадифената революция"?
О: По време на "кадифената революция" през 1989 г. Хавел става президент и повежда Чехословакия (а по-късно и Чешката република) към отворена демокрация с няколко политически партии.
В: Какви промени настъпиха по време на неговото президентство?
О: По време на тринадесетгодишния му президентски мандат Чешката република се отдели от Словакия (въпреки че Хавел беше против отделянето), присъедини се към НАТО, започна да преговаря за членство в Европейския съюз (което в крайна сметка постигна през 2004 г.) и подписа Пражката декларация за европейската съвест и комунизма.
Въпрос: Какво представлява Пражката декларация за европейската съвест и комунизма?
О: Пражката декларация за европейската съвест и комунизма е документ, в който се призовава за признаване на комунистическите престъпления, извършени в цяла Европа в периода 1945-1989 г. от правителства, които са били установени от съветските окупационни сили или техни пълномощници. Той също така призовава за образование относно тези престъпления, за да не бъдат забравени или повторени отново от бъдещите поколения.
