Сър Питър Брайън Медауар OM CBE FRS (28 февруари 1915 г. - 2 октомври 1987 г.) е британски биолог.

Работата му е важна за присаждането на кожа и трансплантацията на органи.

Трансплантациите на кожа и органи от други хора обикновено се отхвърлят. Това е действие на имунната система. Медавар показва, че понякога тази реакция може да бъде избегната и защо.

Работи върху отхвърлянето на присадката и откриването на придобитата имунна толерантност. През 1960 г. получава Нобелова награда за физиология или медицина заедно със сър Франк Макфарлейн Бърнет.

До момента, в който е частично инвалидизиран от инсулт, Медауар е директор на Националния институт за медицински изследвания в Мил Хил, Лондон.

Принос към имунологията и трансплантологията

Основният принос на Медауар е откриването и обяснението на явлението, наречено придобита имунна толерантност. Той показва чрез експериментални опити, че ако животински организъм бъде изложен на клетки от друг индивид в определен период (например в ранно развитие), имунната му система може да не разпознае тези клетки като чужди и да не ги атакува. Това обяснява защо в някои случаи присадките оцеляват, вместо да бъдат отхвърлени.

Импликциите на тези открития са фундаментални: те въвеждат идеята, че имунният отговор към „само“ и „чуждо“ може да бъде модифициран и че е възможно да се постигне състояние на толерантност, което позволява по-добър дългосрочен прираст на присадени тъкани и органи.

Как работеха експериментите

Медауар използва моделини експерименти с животни (например с мишки), при които показва, че ранното експониране на клетки от друг индивид може да доведе до трайна непретенциозност към тези клетки. Тези резултати подкрепят теоретичните идеи за селекция на имунни клетки и за механизми, чрез които организмът „програмира“ своето разпознаване на собственото и чуждото. За обяснение на механизмите работят в сътрудничество и идеи от други учени, най-известно съчетавайки се със споделена Нобелова награда с Франк Бърнет.

Медицинско и практическо значение

  • Откритията на Медауар положиха научна основа за развитието на съвременната трансплантология.
  • Те стимулираха търсенето и усъвършенстването на методи за контрол на имунния отговор — както чрез фармакологична имуносупресия, така и чрез стратегии за постигане на толерантност.
  • По-доброто разбиране на механизмите на отхвърляне позволява по-безопасни и ефективни присадки, което има пряко положително влияние върху пациентите, нуждаещи се от органи.

Научна кариера, награди и обществена дейност

Медауар е широко признат не само като експериментатор, но и като мислител и популярен писател на научни текстове. Признат е с множество отличия, включително високите титли, отбелязани в началото на тази статия (OM, CBE, FRS), и най-вече с Нобеловата награда за 1960 г. заедно с Франк Бърнет.

Освен научната си работа, той често е цитиран заради аналитичния и ясен стил на изразяване, както и за приноса си към популяризирането на науката сред широката публика.

Здравословни проблеми и по-късни години

По-късно в живота си Медауар претърпява инсулт, който го прави частично инвалидизиран. Въпреки това влиянието на неговите идеи и резултати продължава силно да оформя областите на имунологията и трансплантологията след неговото активното изследователско време. Умира на 2 октомври 1987 г., оставяйки значимо научно наследство.