Муаз ад-Дин Мухаммад Гори (на персийски: معز الدین محمد غوری) (1149 - 15 март 1206 г.) е султан на империята Гурид. Управлява от 1173 до 1202 г. заедно с брат си Гият ад-Дин Мухаммад. Управлява и от 1202 до 1206 г. Известен е като Мухаммад от Гор. Рожденото му име е Шихаб ад-Дин.

Муаиз ад-Дин е един от най-великите владетели на династията Гуридите. Той е известен и като основател на мюсюлманското управление в Индийския субконтинент. Той управлява голяма част от субконтинента, който днес е част от Афганистан, Бангладеш, Иран, Северна Индия, Пакистан, Таджикистан и Туркменистан.

През 1173 г. Муаиз ад-Дин превзема град Газни от Махмуд Газни, за да отмъсти за смъртта на своя прародител Мухаммад ибн Сури. Той използва този град като база за експанзия в Северна Индия. Същевременно помага на брат си Гият да спечели Хваразмската империя за владетел на Хорасан в Западна Азия. През 1175 г. Муаиз завладява Мултан от династията Хамид Луди, които са мюсюлмани пущуни, а през 1175 г. превзема и Уч. През 1186 г. той окупира и газнавидското княжество Лахор, което е последното сигурно място на персийските му врагове. След смъртта на Гият през 1202 г. той става наследник на империята на гуридите и управлява до убийството си през 1206 г.

След борба между останалите гурийски водачи, около 1215 г. Хваризми завладява гуридския султанат. Въпреки че империята на гуридите е кратка, след тях тимуридите завладяват империята на гуридите. Муазид поставя основите на мюсюлманското управление в Индия. Кутбул-Дин Айбак, бивш роб (мамлук) на Муаиз, е първият султан на Делхи.

Корекция и уточнение на основни факти

В литературата и в източниците за живота на Муаз ад-Дин често се срещат различни варианти на годините и събитията. Някои подробности в по-стари текстове (например относно това „от кого“ е превзет Газни или точната година на смъртта на брат му) са неточни или опростени. По-точното историческо представяне гласи следното:

  • Завладяването на Газни (1173 г.): Гуридите изместват последните представители на господстващата до тогава династия на газнавидите (включително султан Кхусроу Малик), като Газни става основна база за походите към Индия.
  • Съвместно управление с Гият ад-Дин: братята Гият и Муаз („Гият ад-Дин Мухаммад“ и „Муаз ад-Дин Мухаммад“) разделят отговорностите — Гият се занимава предимно с управлението и борбата в западните области (Хорасан и Западна Азия), докато Муаз фокусира усилията си към изток и Индийския субконтинент. Гият умира през началото на XIII в.; различни източници посочват близки години (1202–1203) за смъртта му, след което Муаз остава фактически върховен владетел.

Военни кампании в Индия и административна организация

Муаз ад-Дин е военен лидер, чиито походи променят баланса на силите в Северна Индия. Основните му кампании и завоевания включват:

  • 1175 г. — превземане на Мултан, важен център в долното течение на Инд (контрол върху Южния Пенджаб);
  • походи към крепостите и градовете в Пенджаб и региона, включително овладяване на Лахор през 1186 г.;
  • 1191–1192 г. — сблъсъци с индийските раджи в района на Тарайн; на Втория бой при Тарайн (1192 г.) войските на Муаз разгромяват армията на раджата Притвирадж Чаухан (Притхвирадж), което отключва път към Делхи и по-широка доминация в Северна Индия.

Стратегия и управление: Муаз често не се установява трайно в завладените градове, а разчита на поставяне на доверени военачалници и мамлук-губернатори (роби-войници) да държат ключови позиции. Тази практика подготвя почвата за възникването на делхианската власт след смъртта му — неговите губернатори и ветерани от армията се превръщат в основата на новата политическа класа в Северна Индия.

Смърт и наследство

Муаз ад-Дин е убит на 15 март 1206 г. (по някои източници датата е 1206) при завръщане от военна кампания в Пенджаб — събитие, което оставя владенията му без ясно централизирано наследство. В следващите години бивши негови военачалници, сред които Кутбул-Дин Айбак, поемат властови позиции; Айбак (в източници като Кутб ад-Дин Айбак или Qutb al‑Din Aibak) става първият султан на Делхи и оформя началото на Делхийския султанат.

През следващите десетилетия регионът преживява серия от борби между останалите гуридски владетели, местни династии и външни сили (включително вълната на хваразмшахите — Khwarazm Shahs), като около 1215 г. влияние и територии, дълго под контрола на гуридите, попадат под властта на хваразмшахите. В по-далечна перспектива териториите преминават през редица преустройства, а векове по-късно тяхната съдба ще бъде повлияна и от нашествията на тимуридите.

Културно и дългосрочно значение

Наследството на Муаз ад-Дин не е само териториално: той ускорява процеса на установяване на мюсюлмански политически и военни институции в Северна Индия. Това включва:

  • въвеждането и утвърждаването на система от военни роби (мамлуци), които стават ключова управляваща прослойка;
  • създаване на трайни военни и административни центрове в райони като Пенджаб и около Делхи;
  • непосредствено културно и архитектурно наследство, често реализирано от неговите наследници — например архитектурни и религиозни паметници в Делхи, чиято инициатива е поета от Кутбул-Дин Айбак и следващите султани.

Заключение

Муаз ад-Дин Мухаммад Гори остава в историята като военен и завоевател, чиято дейност предопределя началото на трайното присъствие на мюсюлмански владетели на Индийския субконтинент. Макар империята на гуридите да е краткотрайна в сравнение с по-късните държави, политическите и военно-административните практики, въведени от Муаз и неговите хора, полагат основата за възникването и укрепването на Делхийския султанат и за последвалите столетия на ислямско владичество в много от регионите на Южна Азия.