Мерилин Монро (1926–1962) биография, кариера и култов секссимвол
Мерилин Монро (родена като Норма Джийн Мортенсън; 1 юни 1926 г. - 4 август 1962 г.) е американска актриса, писателка, модел, певица и режисьорка. Между 1946 г. и 1962 г. тя снима 44 филма. Известна с изиграването на комични образи на "русата сексбомба", тя се превръща в един от най-популярните секс символи на 50-те години на ХХ век и е емблематична за отношението на епохата към сексуалността. Въпреки че е била водеща актриса само едно десетилетие, до неочакваната ѝ смърт през 1962 г. филмите ѝ са спечелили 200 милиона долара.
Ранни години
Норма Джийн е родена в Лос Анджелис и прекарва детството си в нестабилни семейни условия. Майка ѝ, Гледис Патриша (позната като Глaдис Бейкър), страда от психически проблеми и често не може да се грижи за дъщеря си. Норма Джийн минава през поредица от приемни семейства и детски домове, което оставя трайни белези върху психическото ѝ развитие. На 16 години се омъжва за Джеймс Дъферти (James Dougherty), за да гарантира сигурност, но бракът им приключва, когато тя започва кариерата си като модел и актриса.
Път към известността
Започва като модел след като е забелязана от фотографи по време на работа в завод, и подписва първите си договори с филмови студия през края на 1940-те. Първите години ѝ носят малки роли; през 1950-те години обаче образът ѝ на "руса сексбомба" ѝ осигурява широк успех. Сред най-популярните ѝ филми са:
- Niagara (1953) — драматичен трилър, който утвърждава нейния сексапил;
- Gentlemen Prefer Blondes (1953) — комедия, в която изпълнява запомняща се песенна сценa;
- How to Marry a Millionaire (1953) — комедия с модерен, лъскав стил;
- The Seven Year Itch (1955) — сцена със спуснатата рокля над решетка на метростанция става една от най-иконичните в киното;
- Bus Stop (1956) — драматична роля, доказала развиващия ѝ се актьорски диапазон;
- Some Like It Hot (1959) — комедия на Били Уайлдър, за която получава Златен глобус за най‑добра актриса в комедия или мюзикъл.
Професионални стремежи и независимост
Монро търси контрол над кариерата си и през средата на 50‑те години основава собствена продуцентска компания, Marilyn Monroe Productions, за да избяга от типизирането и да получава по‑сериозни роли и по‑добри договорни условия. Тя учи актьорско майсторство при Лий Страсбърг и се стреми да развие драматичните си умения, което личи в по‑сериозните ѝ превъплъщения.
Личен живот
Личният живот на Монро често е бил под светлината на медиите. Сред най‑познатите ѝ бракове са с бейзболиста Джо Ди Маджо (Joe DiMaggio) и драматурга Артър Милър (Arthur Miller). Връзките ѝ, здравословните проблеми и страданието от постоянен натиск се отразяват върху психическото ѝ състояние. Тя честo прибягва до медикаменти и алкохол, което по-късно оказва влияние върху кариерата и живота ѝ.
Смърт
На 4 август 1962 г. Мерилин Монро е намерена мъртва в дома си в Брентууд, Лос Анджелис. Официалната причина за смъртта е вероятна предозиране с барбитурати и се разглежда като вероятно самоубийство, въпреки че към днешна дата съществуват множество спекулации и конспиративни теории. Смъртта ѝ шокира света и прекратява една от най‑видимите кариери в историята на киното.
Наследство и културно влияние
Мерилин Монро остава една от най-разпознаваемите фигури на XX век. Тя е символ на холивудския блясък, сексуалност и сложността на публичния образ. Нейните образи са предмет на изкуство, фотография и академични изследвания; фигурата ѝ е използвана в популярната култура, реклама и модата. Артисти и историци продължават да анализират нейната роля в изобразяването на женствеността и сексуалността през 50‑те години.
Награди и признание
Сред отличията ѝ е Златен глобус за най‑добра актриса в комедия/мюзикъл за "Some Like It Hot". Въпреки че често е била оценявана предимно за външния си образ, с времето критиката признава и актьорското ѝ майсторство и принос към развиването на своето амплоа.
Избрана филмография
- All About Eve (1950) — ранна поява
- Don't Bother to Knock (1952)
- Niagara (1953)
- Gentlemen Prefer Blondes (1953)
- How to Marry a Millionaire (1953)
- The Seven Year Itch (1955)
- Bus Stop (1956)
- The Prince and the Showgirl (1957)
- Some Like It Hot (1959)
Мерилин Монро остава противоречива и вдъхновяваща фигура — от една страна олицетворение на холивудския идеал, от друга — символ на човешката уязвимост зад фасадата на славата.
Биография
Мерилин Монро е родена като Норма Джийн Мортенсън или Норма Джийн Бейкър на 1 юни 1926 г. в Лос Анджелис, Калифорния, САЩ. Когато е на седем години, майка ѝ, Гладис (Монро) Бейкър Мортенсън, е хоспитализирана, след като е диагностицирана като параноидна шизофрения - тежко психично състояние. Норма е оставена в поредица от приемни домове и в Обществото на сираците в Лос Анджелис. Непрекъснатото местене от един приемен дом в друг води до това, че образованието на Норма е "схематично".
След шестнадесетия рожден ден на Норма приемните ѝ родители трябва да се преместят от Калифорния. За да избегне сиропиталище или нов приемен дом, Норма избира да се омъжи. На 19 юни 1942 г. Норма се омъжва за Джеймс Дъгърти, но бракът е прекратен, когато през 1943 г. той се присъединява към търговската морска пехота на САЩ. Въпреки че трудното детство и ранният неуспешен брак превръщат Норма Джийн в силна и издръжлива жена, тези преживявания също така засилват несигурността и недостатъците ѝ - неща, които в крайна сметка я превръщат в голяма трагична фигура на ХХ век.
Филми
През 50-те и началото на 60-те години на миналия век Мерилин Монро става известна с участието си в редица хитови филми. Става известна и с това, че работи като модел за фотографи и пее в музикалните си филми. Веднъж тя изпява "Честит рожден ден" на президента Джон Ф. Кенеди. Това се оказва една от последните ѝ изяви.
Личен живот
Бракове
16-годишната Норма Джийн се омъжва за Джеймс Дъгърти на 19 юни 1942 г. След сватбата той се присъединява към военноморския флот. По това време Норма се запознава с фотографа от армията Дейвид Коновър. Тя започва кариера като модел. Променя името си на Мерилин Монро. Тя и Дъгърти се развеждат на 13 септември 1946 г.
На 14 януари 1954 г. Монро се омъжва за бейзболната звезда Джо ДиМаджо. Бракът продължава девет месеца. Тя се запознава с ДиМаджо на сляпа среща по време на снимките на филма Monkey Business през 1952 г. Бракът е следен отблизо от обществеността. ДиМаджо се оттегля от бейзбола, а Мерилин става много известна. ДиМаджо бил тъжен, че кариерата му на бейзболна звезда приключва, и завиждал на Мерилин, че му се възхищава. Той прекарвал по-голямата част от времето си в гледане на телевизия, а Монро го намирала за скучен. Двамата се разделят на 31 октомври 1954 г. От 1961 г. те отново стават приятели. ДиМаджо казва, че в продължение на 10 години е подарявал на Мерилин роза всяка седмица.
Мерилин се омъжва за Артър Милър на 29 юни 1956 г. Тя приема юдаизма. Запознава се с него по време на снимките на филма "As Young As You Feel" през 1951 г. Била е много щастлива с него и са се опитали да имат деца заедно. Мерилин има три спонтанни аборта, заради ендометриозата си. Милър написва сценария за филма The Misfits. Снимките на филма предизвикват много проблеми между Мерилин и Артър и те се разделят на 20 януари 1961 г.
Смърт
Тя умира рано от свръхдоза барбитурати на 4 август 1962 г. в Брентууд, Лос Анджелис, Калифорния, САЩ, на 36-годишна възраст.
Филмография
- Опасни години (1947)
- Scudda Hoo! Scudda Hay! (1948)
- Дамите от хора (1948)
- Щастлива любов (1949)
- Билет за Томахоук (1950)
- Асфалтовата джунгла (1950)
- Всичко за Ева (1950)
- Огненото кълбо (1950)
- Десен кръст (1951)
- История на родния град (1951)
- As Young as You Feel (1951)
- Любовно гнездо (1951)
- Да го направим законно (1951)
- Сблъсък през нощта (1952)
- Ние не сме женени! (1952)
- Не се притеснявай да почукаш (1952)
- Monkey Business (1952)
- O. Пълна къща на Хенри (1952)
- Ниагара (1953 г.)
- Джентълмените предпочитат блондинки (1953)
- Как да се омъжиш за милионер (1953)
- Реката, от която няма връщане (1954)
- Няма по-добър бизнес от шоубизнеса (1954)
- Седемгодишният сърбеж (1955)
- Автобусна спирка (1956 г.)
- Принцът и момичето от шоуто (1957)
- Някои го харесват горещо (1959)
- Да правим любов (1960)
- Неудачници (1961)
- Something's Got to Give (1962 - незавършен)
Награди и номинации
- Награди "Хенриета" за 1951 г: Най-добра млада личност в боксофиса
- Награда за фотоигра от 1952 г: Най-бързо изгряващата звезда на 1952 г.
- Награда за фотоигра от 1952 г: Специална награда
- 1952 Награда за постижения на американско списание Look: Най-обещаващата новопоявила се жена за 1952 г.
- Награда "Златен глобус" за 1953 г. - Хенриета: Любима жена на световното кино.
- 1953 г. - "Любимец на месеца" (Playboy)
- Награда за фотография за 1953 г: Най-популярна женска звезда
- 1954 г. Награда за най-добра актриса за "Джентълмените предпочитат блондинки" и "Как да се омъжиш за милионер
- Номинация за филмовата награда БАФТА през 1956 г: Най-добра чуждестранна актриса за "Седемгодишен сърбеж
- Номинация за "Златен глобус" през 1956 г: Най-добра филмова актриса в комедия или мюзикъл за "Автобусна спирка
- Номинация за филмовата награда БАФТА през 1958 г: Най-добра чуждестранна актриса за филма "Принцът и шоугърлата
- 1958 Награда "Давид ди Донатело" (италиански): Най-добра чуждестранна актриса за "Принцът и шоугърлата
- Награда "Кристална звезда" за 1959 г. (на френски език): Най-добра чуждестранна актриса за "Принцът и шоугърлата
- 1960 г., Златен глобус, най-добра филмова актриса в комедия или мюзикъл за филма Some Like It Hot
- 1962 г. "Златен глобус", "Световен филмов фаворит": Жена
- Звезда на Алеята на славата в Холивуд 6104 Hollywood Blvd.
- През 1999 г. Американският филмов институт я класира на шесто място сред най-големите женски звезди на всички времена в своя списък AFI's 100 Years... 100 звезди.
| Награди и постижения | ||
| Предхождан от | Награда "Златен глобус" за най-добра актриса във филмов мюзикъл или комедия | наследен от |
в "Седемгодишен сърбеж" (1955)
