Този списък на най-високите сгради включва небостъргачи с непрекъснато обитаеми етажи и височина най-малко 350 м. В този списък не са включени небостъргачи, като например кули (вж. списъка на най-високите сгради и съоръжения).

В исторически план най-високата структура, създадена от човека, е древната гробница - Голямата пирамида в Гиза в Египет, която заема това място в продължение на повече от 3800 години до построяването на катедралата Линкълн в Англия през 1311 г. До завършването на Вашингтонския монумент през 1884 г. най-високите сгради в света са били християнските църкви и катедрали в Европа. Първият небостъргач е построен в Чикаго през 1885 г. със сградата Home Insurance Building с височина 138 фута (42,1 м), като на тази основа Съединените щати заемат позицията на най-високата сграда в света през целия 20-ти век до 1998 г., когато са завършени кулите Петронас. Оттогава досега само две сгради са притежавали тази титла: Тайпе 101 през 2004 г. и Бурдж Халифа през 2010 г.

От началото на 21-ви век в САЩ, Близкия изток, Китай и Югоизточна Азия се наблюдава бум в строителството на небостъргачи.

 

Какво включва и как се измерва

За да бъде включена в този списък, една сграда трябва да има непрекъснато обитаеми етажи и да надвишава височина от 350 метра. Изключват се конструкции, които не са основно предназначени за постоянно обитаване или за използване като етажно пространство (например комуникационни кули, спасителни и наблюдателни кули, комини и мачти).

При класирането обикновено се използват стандартите, прилагани от международни организации в областта на високото строителство (напр. CTBUH). Основните начини за измерване са:

  • Височина до архитектурния връх — включва всички архитектурни елементи като шпили и декоративни върхове.
  • Височина до върха (пик) — измерва се до най-високата точка на конструкцията, включително антени и мачти.
  • Най-висок обитаем етаж — височината до последния постоянно използваем етаж.

За много класации се предпочита височината до архитектурния връх, тъй като тя отчита спира и другите проектирани елементи, но изключва временни или технически антени.

Кратка историческа справка

Историята на високото строителство преминава през няколко ключови етапа: от древните паметници (като Голямата пирамида) и средновековните катедрали, през XIX век и началото на XX век с първите стоманобетонни и стоманени високи сгради (Чикаго), до масовата поява на небостъргачи в края на XX и началото на XXI век. В края на XX век настъпи промяна в географията на най-високите сгради — докато през по-голямата част от XX век САЩ доминират, от 1998 г. водещи са държави извън САЩ, сред които Малайзия (Петронас), Тайван (Тайпе 101) и ОАЕ (Бурдж Халифа).

Географско разпределение и примери

През 21-ви век концентрацията на много сгради с височина над 350 м се наблюдава главно в:

  • Китай — градове като Шанхай, Шънджън, Гуанджоу и др. (пример: Shanghai Tower достига 632 м).
  • Близкия изток — особено Дубай и Саудитска Арабия (пример: Бурдж Халифа, най-високата сграда в света).
  • Югоизточна Азия — примери като Kuala Lumpur (Петронас) и други финансови центрове.
  • САЩ — въпреки че броят е по-малък от азиатските и близкоизточните проекти, има знакови сгради като One World Trade Center.
  • Други региони — редица държави изграждат отделни високи проекти за символична, икономическа или туристическа стойност.

Бележки и съображения

  • Списъкът отразява статута на завършени и официално признати за постоянни сгради; сгради под строеж или предложени проекти се разглеждат отделно.
  • Понякога има спор относно класирането на сгради заради различни методи на измерване (напр. дали даден връх е архитектурен или технологичен).
  • Някои конструкции с голяма височина са чисто функционални (например комуникационни кули) и не се включват, защото нямат непрекъснато обитаеми етажи.

Перспективи

Развитието на технологиите, икономическите инвестии и урбанизацията продължават да стимулират строителството на супервисоки сгради. В следващите години се очаква да бъдат завършени нови проекти над 350 м в различни части на света, но тенденциите варират в зависимост от икономическата и регулаторната среда на отделните държави.