За конфликта

Първата световна война (наричана още и Голямата война) е глобален военен конфликт, в който участват повечето от тогавашните велики сили. Конфликтът противопоставя две широки коалиции — Антантата и Централните сили. Непосредственото предизвикателство към мира възниква с убийството на ерцхерцог Франц Фердинанд на 28 юни 1914 г., наследник на австро-унгарския престол. Убиецът е Гаврило Принцип, босненски сърбин и член на тайна националистическа организация, наричана "Черната ръка". Последвалото искане за отмъщение от Австро-Унгария срещу Сърбия задейства система от военни съюзи и декларации за война, в резултат на което в рамките на един месец голяма част от Европа вече е във военен конфликт.

Войната довежда до масово мобилизиране — над 65 милиона души са призовани или се присъединяват към военни формировании — и до огромни човешки загуби. Оценките за общия брой на жертвите варират; според различни източници броят на ранени и убити достига десетки милиони, а смъртните случаи се изчисляват в десетки милиони (в широки граници около 16–20 милиона).

Включването на Съединените щати

В началото на войната Съединените щати водят политика на изолационизъм и се опитват да действат като посредник за мирно уреждане. През май 1915 г. германска подводница потапя британския пътнически лайнер Лузитания, при което загиват 128 американци. Президентът Удроу Уилсън настоява за спиране на нападенията срещу непоредни цивилни кораби и многократно предупреждава срещу практиката на неограничена подводна война, която нарушава международното право.

Отношенията между САЩ и Германия окончателно ескалират през 1917 г. — още преди формалното присъединяване на САЩ към войната на 6 април 1917 г. — когато Германия възобновява неограничена подводна война, а публикуването на т.нар. Цимерманово телеграмно съобщение (Zimmermann Telegram) допълнително влошава общественото мнение във Вашингтон. До влизането на САЩ в конфликта през 1917 г. вече има американски доброволци, които се бият в Европа като пилоти и офицери — част от тях служат в британския и френския въздушен корпус (напр. в ескадрили като Lafayette Escadrille).

Медалът на честта и неговото присъждане по време на войната

Медалът на честта е учреден по време на Гражданската война в САЩ и представлява най-високото военно отличие, връчвано от правителството на Съединените щати за проявена извънредна доблест и риск за собствения живот в действие срещу враг. Поради природата на отличието често то се връчва посмъртно.

По време на Първата световна война общо 119 души получават Медал на честта за своите действия, от които 33 — посмъртно. Разпределението по служби е следното: 90 наградени от армията, 21 от флота и 8 от морската пехота. Сред най-известните носители са Алвин Йорк (известен с бойните си действия в Муз-Аргонна и по-късно вдъхновил филма "Сержант Йорк"), Едуард Рикенбекър — известен летящ ас и най-успешният американски ас от войната, и Ралф Талбот — първият морски летец, удостоен с Медал на честта.

От началото на съществуването на Медала на честта 19 души са го получили по два пъти. По време на Първата световна война петима морски пехотинци получават едновременно и двата варианта на отличието (армейския и флотския) за едно и също действие. Това е било възможно заради практиката някои формирования на морската пехота, която тогава е част от Министерството на флота, да бъдат придавани към командвания на армията, което открива правото на воюващите морски пехотинци да получават както армейски, така и военноморски отличия. През февруари 1919 г. критериите за награждаване са изменени, като е записано, че един човек не може да получи повече от един Медал на честта, с което бъдещите двойни награди са изключени.

Значение и наследство

Награждаването с Медал на честта по време на Първата световна война отразява остротата на сраженията и крайните лични саможертви, които войниците и офицерите демонстрират на бойното поле. Истории като тези на Йорк, Рикенбекър и други стават част от националната памет и отразяват какво се разбира за подвиг и чест в условията на масова модерна война. Промените в правилата за награждаване след войната също илюстрират постепенното стремеж към по-стриктни критерии и стандарти при присъждане на най-високите военни отличия.