Дъглас Хейг — британски фелдмаршал, спорен командир от Първата световна война

Дъглас Хейг — спорен британски фелдмаршал от Първата световна война: героизъм, критики и дебат за тактиката му при Сома и Ипр.

Фелдмаршал Дъглас Хейг, 1-ви граф Хейг KT GCB OM GCVO KCIE ADC (роден в Единбург, Шотландия на 19 юни 1861 г., починал в Лондон на 29 януари 1928 г.) е генерал от британската армия през Първата световна война.

От 1915 г. до края на войната той е висш командир на британските сили във Франция. Ръководи ги най-вече по време на битката при Сома, Третата битка при Ипр (Пашендел), Пролетната офанзива и последната Стодневна офанзива.

Кратка справка за кариерата и ролята му през войната

Преди Първата световна война Хейг има дълга служба в британската армия на различни постове и в различни райони на империята. Когато войната е в разгара си, през декември 1915 г. той заема поста върховен командир на британските експедиционни сили във Франция (BEF), наследявайки сър Джон Френч. Като висш командир Хейг ръководи операции, които имат за цел да пробият фронта и да изтощят германските сили. Неговият стил включва координация на масирани артилерийски подготовки, пехотни атаки и по-късно — използване на нови оръжия като танкове и авиация.

Главни битки и тактика

Под ръководството на Хейг британските войски участват в някои от най-големите и най-кървавите сражения на Западния фронт. При Сома (1916) задачата на съюзниците беше да разкъсат германската защита и да подпомогнат френските сили при Вердюн. На 1 юли 1916 г. британските части претърпяват огромни загуби — близо 57 000 ранени и убити само в първия ден, от които около 19 000 убити. В хода на кампанията общите британски загуби по различни оценки достигат стотици хиляди. При Пашендел (Третата битка при Ипр, 1917) условията — кал, силен огън и силно укрепени позиции — водят също до огромни жертви и продължителни боеве.

Тактиките, които Хейг и неговите подчинени прилагат, често се основават на предшестваща мощна артилерийска подготовка и последващи масирани пехотни атаки. Критиците посочват, че подготовката не винаги е унищожавала вражеската отбрана, което е водело до големи загуби. Поддръжниците на Хейг отбелязват, че през войната е имало и значителни иновации — внедряване на танкове, по-сложни артилерийски тактики (включително creeping barrage), по-добра логистика и разгръщане на индустриална мощ в подкрепа на армията.

Критика и защита

Историческата оценка на Хейг остава силно противоречива. В годините след войната той запазва известна обществена подкрепа и е отличен с титли и ордени. Въпреки това от 1950-те и 1960-те години на миналия век започва остра критика от страна на някои историци и общественици. Един от най-известните примерни трудове е книгата на Алън Кларк "Магаретата" (1961 г.), която популяризира идеята за "лъвове, водени от магарета" — че войниците (лъвовете) са били изпреварвани от несъобразени и груби командири (магари). Политици като Дейвид Лойд Джордж също изразяват недоволство от решенията и стратегиите на висшето командване.

От друга страна, академични защитници като Джон Борн, Джон Терейн и Гордън Кориган предлагат по-балансирани или дори положителни прочити на ролята на Хейг. Тяхната теза е, че Хейг е помогнал на британската армия да се адаптира към индустриалната война, да въвежда нови оръжия и техники и да организира огромна военна машина в условията на продължителен конфликт. Някои от тях посочват и демографски и стратегически фактори — например, че загубите на Великобритания като дял от населението са били по-малки в сравнение с тези на Франция и Германия, и че самият характер и размер на бойните операции обясняват част от високата човешка цена.

Наследство и памет

Дъглас Хейг остава фигура, около която се водят оживени дебати — между тези, които го виждат като нещадящ командир, отговорен за ненужни жертви, и тези, които го смятат за своевремен и полезен стратег в условията на модерната механизирана война. Неговото име е свързано както с военните успехи и принос към развитието на тактиките, така и със скъпата цена, платена от редовите войници.

Ключови факти:

• Роден: 19 юни 1861 г., Единбург.
• Върховен командир на британските сили във Франция: от 1915 г. до края на Първата световна война.
• Води британските войски при големи битки като Сома и Пашендел, чиито високи загуби пораждат продължаваща историческа полемика.
• Следвоенните оценки за Хейг варират силно — от остра критика (например Алън Кларк) до защита от редица военни историци (Джон Борн, Джон Терейн, Гордън Кориган).

Дебатът за наследството на Хейг продължава и днес: той е пример за трудностите при преценяване на върховните решения в условията на тотална и индустриална война, където стратегическите избори често имат огромна човешка цена.

Въпроси и отговори

В: Кой беше Дъглас Хейг?

Въпрос: Какво се твърди за представянето на Хейг като генерал?

Въпрос: Кой е автор на една от най-известните книги, критикуващи Хейг?

Въпрос: Какво твърдят някои ветерани и академични историци за представянето на Хейг?

Въпрос: Какво мисли министър-председателят Дейвид Лойд Джордж за Дъглас Хейг?

В: Кога умира Дъглас Хейг?

Търсене по буква