Следва списък на сезоните на ураганите в Атлантическия океан. Всички те са започнали на 1 юни в съответните години. Те завършват на 30 ноември. На тези дати обикновено се образуват тропически циклони в Атлантическия океан.

Сезонът на ураганите в Атлантическия океан е периодът от годината, през който се образуват урагани в северната част на Атлантическия океан. Сезонът започва на 1 юни и приключва на 30 ноември. В Атлантическия океан се наблюдават средно десет тропически бури, шест урагана и два или три големи урагана.

Критерии и география

Границите 1 юни – 30 ноември са исторически приети, защото през този период водните и атмосферни условия (топла морска повърхност, недостатъчно вертикално сдвижение на вятъра и влажност) най-често подпомагат развитието на тропически циклони. Въпреки това отделни урагани могат да се образуват и извън тези дати.

Основните области на формиране в Атлантическия басейн са:

  • източно от Канарските острови и край бреговете на Западна Африка (преобразуване на африкански хаби);
  • тропическата Атлантика и Карибско море;
  • Мексиканският залив и Югоизточните щати на САЩ.

Средни характеристики и индекс ACC

Средно за сезона се записват около десет тропически бури, от които шест по правило достигат категория ураган (с ураганна скорост на вятъра). От тях обикновено два или три стават „големи урагани“ (категория 3 или повече по Сафир–Симпсън). За определяне на общата активност на сезона се използва и индексът Accumulated Cyclone Energy (ACE), който отчита интензивността и продължителността на всички тропически циклони през сезона.

Пик на сезона

Най-интензивният период е от средата на август до края на октомври, като най-високата активност обичайно е през септември. Именно през този период условията в централната и източната Атлантика са често оптимални за усилване на циклони.

Наблюдение и прогнозиране

Националният център за ураганите (NHC) в САЩ е водещата агенция за наблюдение и прогнозиране на ураганите в северната част на Атлантическия океан. Тя издава предупреждения, прогнози за тректории и оценки за вероятните въздействия. Освен NHC, в мрежата по наблюдение участват и регионални метеорологични служби и глобални спътникови системи, които предоставят данни за вятър, налягане и облачност.

NHC изготвя дневни и извънредни бюлетини, моделира възможни траектории и оценява вероятността дадена буря да засегне бреговите райони. Тези прогнози се подобряват с времето, но все още имат несигурност, особено при прогнозиране на интензитета.

Имена, пенсиониране и исторически примери

Имената на тропическите бури и урагани се определят от Световната метеорологична организация и се използват по списъци, които се повтарят на всеки шест години. Имената на особено разрушителни урагани се „пенсионират“ и повече не се използват, за да се избегне объркване и неуважение към жертвите (например Katrina, Maria, Irma).

Неколкo запомнящи се сезона: 2005 (много активен, с урагана Katrina), 2017 (с Harvey, Irma, Maria) и други години с висока ACE стойност и значителни материални и човешки щети.

Как да се подготвим

  • Следете официалните предупреждения и бюлетини от местните метеорологични служби и Националния център за ураганите;
  • Подгответе аварийна чанта с вода, храна, медикаменти и важни документи;
  • Имайте план за евакуация и запасен начин за комуникация при прекъснато електрозахранване;
  • Укрепете прозорците и външните елементи на сградата, ако се очакват силни ветрове и наводнения.

Бележки

Въпреки че сезонът официално е от 1 юни до 30 ноември, важно е да се помни, че природата не се придържа строго към календарни дати. Ранни или късни образувания на тропически циклони са възможни, затова постоянната готовност и осведоменост са ключови за намаляване на риска.