История на ураганните сезони в Атлантическия океан преди 1600 г.

Сезоните на ураганите в Атлантическия океан преди 1600 г. са посветени на всички известни тропически циклони в Атлантическия океан преди 1600 г. Въпреки че няма информация за всяка случила се буря, в някои части на крайбрежието е имало достатъчно хора, за да се даде информация за случващите се урагани. Всеки сезон е част от годишния цикъл на образуване на тропически циклони в Атлантическия басейн. Повечето тропически циклони се образуват между 1 юни и 30 ноември, макар условията и честотата да варират в различни исторически периоди.

Информацията за наблюденията преди 1492 г. е силно ограничена: в предколумбовата епоха няма писмени записи в европейския смисъл, а голяма част от устните и материалните свидетелства, дори ако са съществували, не са оцелели. Дори данните от първите десетилетия след европейските плавания са подозрителни и непълни, защото разликата между ураган (тропическа циклонна система) и екстратропична буря често не е била разпознавана от ренесансовите мореплаватели и учени. Освен това систематичното европейско картографиране, колонизиране и бюрократично документиране на регионите, засегнати от урагани, започва по-осезаемо едва в средата на XVI век, което прави по-ранните исторически източници редки и фрагментарни.

Източници и методи за реконструкция

За да се реконструира активността на ураганите в предисторическите и ранноисторическите периоди, учените използват областта палеотемпестология. Тя обединява различни природни архиви и методи за датиране, сред които:

• Отлагания в крайбрежни плитки лагуни и блата — мощни ураганни вълни (storm surges) могат да пренасят морски пясъци и миди навътре в лагуните, оставяйки характерни „пясъчни слоя“ (overwash deposits), които се разпознават при геоложки сечения.
• Ядкови проби от блата и езера — слоевете органична материя и седимент се датират чрез радиовъглерод (14C) или оптически стимулирано луминесцентно датиране (OSL), което дава възможност за определяне на възрастта на отделните събития.
• Корални показатели — промени в химическите изотопи и наслоенията в скелета на корали могат да показват силни отклонения във водната температура и соленост, свързани с преминаване на мощни тропически циклони.
• Дървесни пръстени и други биологични архиви — ускорен растеж, повреди или спиране на растежа в дървета, както и слоеве в миди и други организми, понякога се свързват с екстремни метеорологични събития.

Комбинирането на тези методи позволява реконструкция със временна резолюция от десетки до стотици години и откриване на дългосрочни периоди на „затишие“ и „хиперактивност“ в различни части на Атлантическия басейн.

Антифазен модел между Мексиканския залив и Атлантическото крайбрежие

Една от водещите хипотези, извлечени от палеотемпестологичните данни, е наличието на антифазен модел между бреговете на Мексиканския залив и източното атлантическо крайбрежие (включително южните щати на САЩ и Карибите). С други думи, когато честотата и силата на ураганите са високи в един от тези региони, другият често изпитва по-ниска активност.

Този модел се обяснява частично с вариации в позицията и силата на Азорското възвишение (Azores High). Когато то заема по-североизточна позиция, ветровите и атмосферните потоци насочват повече циклони към атлантическото крайбрежие. При по-югозападно/южна позиция, близо до Карибите, ураганите по-често се насочват към крайбрежието на Мексиканския залив. Позицията на Азорското възвишение се влияе и от по-големи климатични модулатори като Северноатлантическата осцилация (NAO) и вариации в тропическата океанска температура.

Дългосрочни тенденции, споменати в реконструкциите

Палеореконструкциите показват значими колебания през хилядолетията:

• През периода около 3000–1400 г. пр. н. е. и в течение на голяма част от последното хилядолетие, крайбрежието на Мексиканския залив изглежда е било засегнато от по-малко големи урагани, отколкото по време на хиперактивни фази.
• Между около 1400 г. пр. н. е. и 1000 г. от н. е. (период, посочван като хиперактивен), се наблюдава увеличаване на честотата и силата на ураганите, които удрят крайбрежието на Мексиканския залив. По време на този период вероятността големи урагани да достигнат сушата може да е била 3–5 пъти по-голяма в сравнение с някои по-тихи интервали.
• За атлантическото източно крайбрежие реконструкциите индикират, че вероятността ураганите да правят суша се е удвоила през последното хилядолетие спрямо периода от хилядолетие и половина по-нататък.

Тези оценки са на базата на наличните природни записи и носят несигурности поради регионалните различия в отлаганията и точността на датировките.

Ограничения, несигурности и значение за бъдещето

Важно е да се подчертае, че палеотемпестологичните реконструкции имат ограничения:

• Не всяка ураганна ударна вълна оставя отличим отложен слой — фактори като геоморфология, растителност и последващи събития могат да заличат или променят свидетелствата.
• Датировките имат грешки и често дават диапазони, а не точни години.
• Локалните условия могат да причинят значителни различия между съседни участъци от брега, което прави генерализацията за целия басейн по-трудна.

Въпреки тези ограничения, изучаването на ураганната активност в далечното минало е от голямо значение. Тези данни ни дават контекст за естествената вариабилност на тропическите циклони извън наблюдавания период и помагат при:

• оценка на риска за крайбрежните общности и инфраструктурата;
• подобряване на климатичните модели, които трябва да отчитат дългосрочни промени в силата и честотата на ураганите;
• разбиране на възможните връзки между дългосрочни климатични модулатори (като NAO, ENSO и позицията на Азорското възвишение) и регионалните модели на ураганна активност.

За да бъдат тези реконструкции по-надеждни и пространствено по-пълни, е необходима по-нататъшна многодисциплинарна работа — повече ядкови проби, подобрени датиращи методи и интеграция на природните архиви с историческите документи от колоналната епоха насетне. Това ще ни помогне по-точно да оценим как естествените колебания и съвременните промени в климата влияят върху ураганния риск в Атлантическия регион.

Въпроси и отговори

В: Какво представлява сезонът на ураганите в Атлантическия океан преди 1600 г.?

В: Кога се формират повечето тропически циклони?

В: Има ли данни за годините преди 1492 г.?

Въпрос: Дали ренесансовите учени и мореплаватели са разбирали разликата между ураган и екстратропична система?

В: Какво представляват палеотемперологичните изследвания?

В: Съществува ли антифазен модел между бреговете на Мексиканския залив и Атлантическия океан?

Въпрос: Удвоила ли се е вероятността ураганите да достигнат сушата през последното хилядолетие в сравнение с предишното хилядолетие и половина?

Търсене по буква