Сезонът на ураганите в Атлантическия океан 1968 — 8 бури, без големи урагани
Сезонът на ураганите в Атлантическия океан през 1968 г. започва официално на 1 юни 1968 г. и продължава до 30 ноември 1968 г. Тези дати условно маркират периода в годината, в който се формират най-много тропически циклони в Атлантическия басейн — зоната, обхващаща част от Атлантическия океан, Карибско море и Мексиканския залив, където се намират типичните пътища на бурите (тропически циклони в Атлантическия басейн).
Активност и основни характеристики
Сезонът на ураганите през 1968 г. бе нетипичен с ранна интензивност: през юни се образуваха цели три именувани бури, което прави този юни един от по-активните в исторически план. В общо число за сезона имаше осем именувани бури. Нито една от тях не достигна статут на „голям ураган“ — тоест нито една не разви устойчиви ветрове категория 3 или по-висока по скалата на Сафир–Симпсън.
Тази картина — интензивна ранна активност и по-спокоен остатък от сезона — показва, че силното начало не налага непременно силен край. Всяка година на активност влияят множество фактори, като температурата на морската повърхност, вертикалният срез на вятъра и големи атмосферни циркулации, които могат да променят формирането и усилването на бурите.
Ураганът „Гладис“ — най-скъпата буря за сезона
Най-значимият по икономически щети циклон през 1968 г. бе ураганът „Гладис“. При придвижването си на север той засегна части от Флорида, премина през Куба и продължи към Северна Каролина, причинявайки общи материални щети на стойност над 6 милиона щатски долара (по стойности от 1968 г.). Това го прави най-скъпата буря за сезона, въпреки че не достигна категория 3.
Въздействие и поуки
- Въпреки липсата на големи урагани, ранните сезонни бури като тези през юни могат да причинят значителни локални щети, особено когато ударят населени и крайбрежни райони.
- Оценките за причинените щети често се дават в стойности за годината на събитието; реалният икономически ефект днес би изглеждал по-голям след корекция за инфлация и растеж.
- Подготовката и ранното предупреждение остават ключови — дори урагани с категории 1–2 могат да причинят наводнения, щети от вятъра и нарушаване на инфраструктурата.
Метеорологичен контекст
Формуването и развитието на бурите през всеки сезон зависят от комбинация от фактори: температурата на повърхността на океана (която доставя енергия), наличието или липсата на силен вертикален срез на вятъра (който може да попречи на организацията на тропичните системи), както и големи атмосферни модели. В конкретния случай на 1968 г. ранната активност през юни предполага благоприятни локални условия за развитие в началото на сезона, докато по-късният период бе относително по-тих.
Като цяло сезонът на ураганите в Атлантика за 1968 г. остава интересен пример за това как началната активност не е единственият индикатор за цялостната сезонна интензивност — важни са и разпределението по време, трайността на циклони и конкретните им пътища и въздействия върху засегнатите общности.
Имена на бури
Следните наименования са използвани за именуваните бури (тропически бури и урагани), които са се образували в Северния Атлантик през 1968 г.
Списъкът в по-голямата си част е същият като този за сезон 1964 г., с изключение на Кенди, Доли, Една, Франсис, Хана и Ингрид, които заместват Клео, Дора, Етел, Флорънс, Хилда и Исбел (въпреки че Етел, Флорънс и Исбел не са пенсионирани). За първи път през 1968 г. бурята е наречена Кенди. Имената, които не са били присвоени, са отбелязани в сиво.
|
|
|
Пенсиониране
През този сезон не са пенсионирани никакви имена. Името Edna обаче по-късно е оттеглено със задна дата заради урагана Edna през сезон 1954 г. и оттогава не е използвано.
Свързани страници
- Списък на сезоните на ураганите в Атлантическия океан
- Сезон на ураганите в Тихия океан през 1968 г.
