Сезонът на ураганите в Атлантическия океан през 1933 г.

Официалният сезон в Атлантическия океан традиционно започва на 1 юни и приключва на 30 ноември, но активността през 1933 г. се проявява през лятото на 1933 г и продължава до края на есента на 1933 г. Това е изключително интензивен сезон: 1933 г. е третият най-активен сезон на атлантическите урагани в историята. Броят на бурите в него е изравнен с този през 1995 г. Само през 2005 г. и 2020 г. броят на бурите е бил по-голям.

Важно е да се има предвид, че преди ерата на спътниковите наблюдения (преди 1950 г.) бурите не са получавали имена и често са номерирани. Поради ограничените наблюдения от кораби, брегови станции и ограничено архивиране, възможно е действителният брой тропически системи през 1933 г. да е бил по-голям от регистрирания.

Обобщение на активността

  • Брой системи: Сезонът е сред най-интензивните в регистрите — официалните архиви посочват голям брой тропически циклони (в някои реконструкции се изброяват около 20–21 тропически бури).
  • Урагани и силни урагани: Голям дял от тези бури е достигнал ураганна интензивност; част от тях са класифицирани като силни (категория 3 и нагоре) според историческите реконструкции.
  • Географско въздействие: Много от бурите са преминали през Карибско море, Бахамите и крайбрежията на САЩ, причинявайки щети на населението и инфраструктурата.

Причини за високата активност и ограничения на данните

  • Условията през лятото и ранната есен на 1933 г. са били благоприятни за образуване и засилване на тропическите циклони — по-топли морски повърхности и относително ниско вертикално ветрово срязване в ключови области.
  • Липсата на спътникови наблюдения и разредената мрежа от наблюдателни станции по това време водят до възможно подотчитане на по-малки или краткотрайни системи.

Влияние и последици

  • Много от ураганите през 1933 г. предизвикват значителни материални щети и човешки загуби, особено в засегнатите карибски острови и крайбрежните райони.
  • Икономическото и социалното въздействие често е по-голямо в райони с слаба инфраструктура и ограничени възможности за ранно предупреждение.

За по-подробни статистики и описания на отделните системи се използват исторически реконструкции и ревизирани бури, които комбинират архивни наблюдения, метеорологични карти и по-късни анализи. Поради това стойностите и броят на бурите в различни източници могат да варират.