Джон Фламстийд: английски астроном и първи кралски астроном (1646–1719)

Джон Фламстийд FRS (19 август 1646 - 31 декември 1719) е английски астроном. Той е първият кралски астроном, назначен през 1675 г.

Ранен живот и назначение

Фламстийд е роден в Дънби, област Дербишир. Още млад проявява интерес към астрономията и математиката, като води подробни наблюдателни дневници. Назначението му като първи кралски астроном през 1675 г. е по решение на крал Чарлз II с цел създаване на постоянна държавна обсерватория и подобряване на точността на астрономическите измервания — важно за навигацията и решаването на проблема за дължината на мореплавателните пътища. В следващите години той организира и ръководи изграждането на Кралската обсерватория в Гринуич и осигурява инструменти и методи за систематични наблюдения.

Наблюдения и методика

Фламстийд е известен със своята изключителна точност и методичност. Той използва големи стационарни инструменти — като мурaлна дъга и транзитни инструменти — и въвежда строг режим на наблюдения и записи. Резултатите му дават значително подобрение в позиционирането на звездите и планетите спрямо предишни каталози.

Фламстид изчислява слънчевите затъмнения през 1666 и 1668 г. Неговите записки за такива явления и за движението на Луната и планетите са използвани за подобряване на таблиците, важни за навигацията и астрономическите пресмятания.

Наблюдения на планети и откриване на Уран

Той е отговорен за няколко от първите регистрирани наблюдения на планетата Уран, която приема за звезда и я каталогизира като "34 Таури". Първото от тях е през декември 1690 г., което остава най-ранното известно наблюдение на Уран от астроном. Тези наблюдения по-късно са признати като първите документирани свидетелства за планетата преди официалното ѝ откриване през 1781 г.

Звезден каталог и научно наследство

Фламстийд съставя подробен звезден каталог с почти систематично номериране на звездите по созвездия — т.нар. "Фламстийдови означения", които и днес се използват в астрономията (номер на звезда, последван от името на созвездието). Неговите наблюдения включват приблизително няколко хиляди звезди и представляват едно от най-точните съчетания на позиционни данни за своето време, използвани за астрономически и навигационни цели.

Публикации и спор с колеги

Фламстийд е известен и с дългогодишен спор по повод публикуването на неговите наблюдения и записки. Той е много предпазлив и контролирал достъпа до своите сурови данни; опити за публикуване на част от материалите без негово съгласие довеждат до конфликти с някои от водещите астрономи на епохата, сред които фигури като Исаак Нютон и Едмънд Халей. В крайна сметка пълният му звезден каталог и атлас са издадени постхумно, което гарантира запазване и разпространение на неговите внимателно събрани данни.

Значение и почит

Приносът на Фламстийд към астрономията е многопластов: той повишава точността на астрономическите позиции, полага основите на систематично наблюдение в Кралската обсерватория, а неговите каталози и означения остават в употреба и до днес. На негова чест са кръстени астрономически наименования и обекти, което отразява дълготрайното му влияние върху науката.

Звезден каталог и атлас

Фламстийд е запомнен и с конфликтите си с Исак Нютон, който по това време е председател на Кралското дружество. Фламстид отказва да публикува труд, поръчан от краля, затова през 1712 г. Нютон и Едмънд Халей публикуват предварителна версия на "Historia Coelestis Britannica" на Фламстид. Те правят това, без да посочат автора.

Няколко години по-късно Фламстийд успява да купи много копия от книгата и публично ги изгаря пред Кралската обсерватория. Въпреки това цифровите обозначения на звездите в тази книга все още се използват и са известни като обозначения на Фламстийд.

През 1725 г. е публикувана посмъртно собствената версия на Historia Coelestis Britannica, редактирана от съпругата му Маргарет. Тя съдържа наблюденията на Фламстид и включва каталог на 2935 звезди с много по-голяма точност от всеки предишен труд. Това се счита за първия значителен принос на Гринуичката обсерватория. През 1729 г. съпругата му публикува своя Atlas Coelestis, подпомагана от Джоузеф Кростуейт и Ейбрахам Шарп, които отговарят за техническата страна.


AlegsaOnline.com - 2020 / 2025 - License CC3