Джон Фламстийд: английски астроном и първи кралски астроном (1646–1719)
Джон Фламстийд 1646–1719 първи кралски астроном на Англия, пионерно наблюдение на Уран през 1690, точни изчисления на слънчеви затъмнения, принос към развитието на астрономията
Джон Фламстийд FRS (19 август 1646 - 31 декември 1719) е английски астроном. Той е първият кралски астроном, назначен през 1675 г.
Ранен живот и назначение
Фламстийд е роден в Дънби, област Дербишир. Още млад проявява интерес към астрономията и математиката, като води подробни наблюдателни дневници. Назначението му като първи кралски астроном през 1675 г. е по решение на крал Чарлз II с цел създаване на постоянна държавна обсерватория и подобряване на точността на астрономическите измервания — важно за навигацията и решаването на проблема за дължината на мореплавателните пътища. В следващите години той организира и ръководи изграждането на Кралската обсерватория в Гринуич и осигурява инструменти и методи за систематични наблюдения.
Наблюдения и методика
Фламстийд е известен със своята изключителна точност и методичност. Той използва големи стационарни инструменти — като мурaлна дъга и транзитни инструменти — и въвежда строг режим на наблюдения и записи. Резултатите му дават значително подобрение в позиционирането на звездите и планетите спрямо предишни каталози.
Фламстид изчислява слънчевите затъмнения през 1666 и 1668 г. Неговите записки за такива явления и за движението на Луната и планетите са използвани за подобряване на таблиците, важни за навигацията и астрономическите пресмятания.
Наблюдения на планети и откриване на Уран
Той е отговорен за няколко от първите регистрирани наблюдения на планетата Уран, която приема за звезда и я каталогизира като "34 Таури". Първото от тях е през декември 1690 г., което остава най-ранното известно наблюдение на Уран от астроном. Тези наблюдения по-късно са признати като първите документирани свидетелства за планетата преди официалното ѝ откриване през 1781 г.
Звезден каталог и научно наследство
Фламстийд съставя подробен звезден каталог с почти систематично номериране на звездите по созвездия — т.нар. "Фламстийдови означения", които и днес се използват в астрономията (номер на звезда, последван от името на созвездието). Неговите наблюдения включват приблизително няколко хиляди звезди и представляват едно от най-точните съчетания на позиционни данни за своето време, използвани за астрономически и навигационни цели.
Публикации и спор с колеги
Фламстийд е известен и с дългогодишен спор по повод публикуването на неговите наблюдения и записки. Той е много предпазлив и контролирал достъпа до своите сурови данни; опити за публикуване на част от материалите без негово съгласие довеждат до конфликти с някои от водещите астрономи на епохата, сред които фигури като Исаак Нютон и Едмънд Халей. В крайна сметка пълният му звезден каталог и атлас са издадени постхумно, което гарантира запазване и разпространение на неговите внимателно събрани данни.
Значение и почит
Приносът на Фламстийд към астрономията е многопластов: той повишава точността на астрономическите позиции, полага основите на систематично наблюдение в Кралската обсерватория, а неговите каталози и означения остават в употреба и до днес. На негова чест са кръстени астрономически наименования и обекти, което отразява дълготрайното му влияние върху науката.
Звезден каталог и атлас
Фламстийд е запомнен и с конфликтите си с Исак Нютон, който по това време е председател на Кралското дружество. Фламстид отказва да публикува труд, поръчан от краля, затова през 1712 г. Нютон и Едмънд Халей публикуват предварителна версия на "Historia Coelestis Britannica" на Фламстид. Те правят това, без да посочат автора.
Няколко години по-късно Фламстийд успява да купи много копия от книгата и публично ги изгаря пред Кралската обсерватория. Въпреки това цифровите обозначения на звездите в тази книга все още се използват и са известни като обозначения на Фламстийд.
През 1725 г. е публикувана посмъртно собствената версия на Historia Coelestis Britannica, редактирана от съпругата му Маргарет. Тя съдържа наблюденията на Фламстид и включва каталог на 2935 звезди с много по-голяма точност от всеки предишен труд. Това се счита за първия значителен принос на Гринуичката обсерватория. През 1729 г. съпругата му публикува своя Atlas Coelestis, подпомагана от Джоузеф Кростуейт и Ейбрахам Шарп, които отговарят за техническата страна.
обискирам