Джеймс Хансен
Джеймс Е. Хансен (роден на 29 март 1941 г. в Денисън, Айова) оглавява Института за космически изследвания "Годард" на НАСА в Ню Йорк, част от Центъра за космически полети "Годард" в Грийнбелт, Мериленд, отдел "Науки за Земята" до началото на 2013 г. Понастоящем е извънреден професор в катедрата по науки за Земята и околната среда в Колумбийския университет. Хансен е най-известен с изследванията си в областта на климатологията, със свидетелските си показания за изменението на климата пред комисиите на Конгреса през 80-те години на ХХ век, които спомагат за повишаване на широката осведоменост по въпроса за глобалното затопляне, и с продължаващото си застъпничество за действия за ограничаване на последиците от изменението на климата. Той е критик на позициите на администрациите на Бил Клинтън и Джордж Буш-младши по отношение на изменението на климата.
През 60-те години на миналия век Хансен изучава астрономия и физика в университета в Айова. Той прави научни изследвания на атмосферите на други планети, а по-късно и на земната атмосфера. През 1996 г. Хансен е избран за член на Националната академия на науките, а през 2001 г. получава наградата "Хайнц" за опазване на околната среда в размер на 250 000 щатски долара за изследванията си върху глобалното затопляне. Той е включен в списъка на 100-те най-влиятелни хора на списание "Тайм" (2006 г.), а през 2007 г. си поделя наградата "Дан Дейвид" в размер на 1 млн. щатски долара. На 5 април 2008 г. д-р Хансен получава наградата PNC Bank Common Wealth Award of Distinguished Service за изключителните си постижения в областта на науката.
В своя статия от 2007 г. Хансен твърди, че 350 ppm (частици на милион) въглероден диоксид в атмосферата е безопасна горна граница, за да се избегне критична точка на климата. Сегашното рекордно ниво е 389 ppm CO2, което е почти 40-процентно увеличение спрямо нивото отпреди индустриалната революция - 278 ppm. През 1988 г. атмосферата на Земята надхвърли границата от 350 ppm, докато световните емисии на CO2 на глава от населението се увеличиха.
Силната обществена опозиция на Хансен срещу експлоатацията на петролни пясъци и проекта за петролопровод Keystone XL породи известни спорове в медиите. Бурите на моите внуци е първата книга на Хансен, посветена на изменението на климата. През 2013 г. Хансен е съавтор на отворено писмо, в което се казва, че "продължаващото противопоставяне на ядрената енергия застрашава способността на човечеството да избегне опасното изменение на климата".
Въпроси и отговори
В: Кога е роден Джеймс Е. Хансен?
О: Джеймс Е. Хансен е роден на 29 март 1941 г. в Денисън, Айова.
В: Какво е настоящото рекордно ниво на въглероден диоксид в атмосферата?
О: Настоящото рекордно ниво на въглероден диоксид в атмосферата е 389 ppm.
В: В кой университет Хансен е учил астрономия и физика?
О: През 60-те години на миналия век Хансен учи астрономия и физика в Университета на Айова.
В: Каква награда получава за изследванията си върху глобалното затопляне през 2001 г.?
О: През 2001 г. Хансен получи наградата "Хайнц" за опазване на околната среда в размер на 250 000 щатски долара за изследванията си върху глобалното затопляне.
Въпрос: Колко по-високи са сегашните емисии на CO2 на глава от населението в сравнение с нивата отпреди индустриалната революция?
О: Настоящите емисии на CO2 на глава от населението са с почти 40 % по-високи от нивата преди индустриалната революция.
В: Каква книга е написал Хансен за изменението на климата?
О: "Бурите на моите внуци" е първата книга на Хансен за изменението на климата.
В: На какво отворено писмо д-р Хансен е съавтор през 2013 г.?
О: През 2013 г. д-р Хансен е съавтор на отворено писмо, в което се казва, че "продължаващото противопоставяне на ядрената енергия застрашава способността на човечеството да избегне опасното изменение на климата".
