Джеймс Е. Хансен — климатолог и застъпник за борба с глобалното затопляне

Джеймс Е. Хансен (роден на 29 март 1941 г. в Денисън, Айова) е един от най-известните световни климатолози и публични застъпници за борба с глобалното затопляне. Той дълги години оглавяваше Института за космически изследвания "Годард" на НАСА в Ню Йорк, част от Центъра за космически полети "Годард" в Грийнбелт, Мериленд, и ръководеше отдел "Науки за Земята" до началото на 2013 г. След това продължи академичната си и гражданската дейност като извънреден професор в катедрата по науки за Земята и околната среда в Колумбийския университет. Хансен е най-известен с дългогодишните си изследвания в областта на климатологията, със кантарните си научни приноси в климатичното моделиране и с публичните си свидетелски показания за изменението на климата пред комисиите на Конгреса през 80-те години на ХХ век, които значително повишиха обществената и политическата осведоменост по въпроса за глобалното затопляне, както и с продължаващото си застъпничество за спешни мерки за ограничаване на негативните последици от изменението на климата. Той е известен и с критиката си към политиките на администрациите на Бил Клинтън и Джордж Буш-младши по отношение на климатичните въпроси и с настояването за по-решителни стъпки от страна на правителствата и индустриите.

Научна кариера и приноси

През 60-те години на миналия век Хансен изучава астрономия и физика в университета в Айова. В първите си научни изследвания той се занимава с атмосферите на други планети, което го поставя в добра позиция да сравнява процесите в планетните атмосфери и да развива модели за земната атмосфера. По-късно фокусът му преминава върху климата на Земята: той изследва чувствителността на климата към нарастващите концентрации на парникови газове, развива климатични модели и участва в изследвания, които свързват измерванията на температурата и моделирането с антропогенните емисии. Неговите изследвания са в основата на по-доброто разбиране на връзката между емисиите на въглероден диоксид и дългосрочните изменения на климата.

Признания и награди

За своя научен принос Хансен е избран за член на Националната академия на науките, през 1996 г. През 2001 г. получава наградата "Хайнц" за опазване на околната среда в размер на 250 000 щатски долара за изследванията си върху глобалното затопляне. Той е включен в списъка на 100-те най-влиятелни хора на списание "Тайм" (2006 г.), а през 2007 г. си поделя наградата "Дан Дейвид" в размер на 1 млн. щатски долара. На 5 април 2008 г. д-р Хансен получава наградата PNC Bank Common Wealth Award of Distinguished Service за изключителните си постижения в областта на науката. Освен официалните отличия, научните му статии и доклади оказват голямо влияние върху изследванията и политиките, свързани с климата.

Ключови позиции и препоръки по политиката за климата

В своя влиятелен труд от 2007 г. Хансен аргументира, че 350 ppm (частици на милион) въглероден диоксид в атмосферата е безопасна горна граница, за да се избегне достигането на критична точка на климата, след която обратими последици могат да станат необратими в геоложки мащаб. Той посочва, че прединдустриалната стойност на CO2 е била около 278 ppm и че нарастването към сегашните стойности носи риск от топене на ледници, повишаване на морското равнище и други опасни промени. В публикувания си анализ Хансен обръща внимание на факта, че нивата на _CO2 и емисиите на глава от населението се увеличават от индустриалната епоха насам. По-нататък научните наблюдения показаха, че през 2010-те години концентрациите на атмосферния _CO2 преодоляха границата от 350 ppm и през 2015 г. надхвърлиха 400 ppm; в следващите години стойностите продължиха да растат, което подчертава колко далеч е светът от предлаганото от него "безопасно" ниво.

Застъпничество, книги и обществени дебати

Силната обществена опозиция на Хансен срещу експлоатацията на петролни пясъци и проекта за петролопровод Keystone XL породи известни спорове в медиите и предизвика открити дебати между учени, политици и индустриални представители. Хансен е автор на популярната книга Бурите на моите внуци, в която изложи научните основания за тревога и предложи политики за намаляване на емисиите. Той активно участва в публични кампании, подписва открити писма и препоръчва конкретни мерки като облагане на въглеродните емисии (carbon fee) с преразпределение на приходите към населението (fee-and-dividend) като един от елементите на ефективна климатична политика.

През 2013 г. Хансен е съавтор на отворено писмо, в което се казва, че "продължаващото противопоставяне на ядрената енергия застрашава способността на човечеството да избегне опасното изменение на климата" — позиция, която отразява неговото виждане, че в краткосрочен и средносрочен план ядрената енергия може да бъде част от решението за бързо намаляване на емисиите, докато се развиват възобновяемите технологии и системите за съхранение на енергия.

Влияние и наследство

Дейността на Хансен комбинира солидна научна кариера, активна обществена позиция и ясно изразено настояване за политически действия. Той е вдъхновил много учени да участват в обществените дебати за климата и е повлиял на развитието на климатичната наука и политики. Неговите изследвания за климатичната чувствителност, моделите и историческите климатични промени остават част от базата, върху която се градят съвременните изследвания и политики в областта на изменението на климата.

Въпреки че някои от неговите публични позиции предизвикват спорове, приносът му за научното разбиране на климатичната система и за привличане на вниманието на обществото и политиците към въпроса за климатичната криза е широко признат от научната общност и от голяма част от обществеността. Хансен продължава да публикува, да участва в научни и обществено-политически дискусии и да настоява за по-амбициозни мерки за ограничаване на глобалното затопляне.

Въпроси и отговори

В: Кога е роден Джеймс Е. Хансен?

В: Какво е настоящото рекордно ниво на въглероден диоксид в атмосферата?

В: В кой университет Хансен е учил астрономия и физика?

В: Каква награда получава за изследванията си върху глобалното затопляне през 2001 г.?

Въпрос: Колко по-високи са сегашните емисии на CO2 на глава от населението в сравнение с нивата отпреди индустриалната революция?

В: Каква книга е написал Хансен за изменението на климата?

В: На какво отворено писмо д-р Хансен е съавтор през 2013 г.?

Търсене по буква