Черноносата акула (Carcharhinus acronotus) — описание, местообитание и размери
Черноносата акула (Carcharhinus acronotus) е вид реквиемна акула от род Carcharhinus. Този вид се среща по източното крайбрежие на Северна и Южна Америка и обитава предимно крайбрежните води върху пластове от морска трева, пясъчни равнини и мидени или коралови отломки. Черноносата акула е сравнително дребен вид акула, като възрастните екземпляри обикновено достигат около 1,2–1,4 м (4,0–4,6 фута). Името ѝ идва от характерното тъмно петно на върха на муцуната.
Описание
Тялото е стройно и сравнително късо в сравнение с много други реквиемни акули. Горната страна е сивкаво-кафеникава, а коремът е по-светъл до бял. Най-отличителната черта е тъмното или черно петно на върха на муцуната, откъдето идва и общото име. Очи са сравнително големи, зъбите — остри и триъгълни. Първият гръбен плавник е умерено голям и заоблен.
Местообитание и разпространение
Черноносата акула се среща предимно в топлите и умерено топлите води на западната част на Атлантика, включително Мексиканския залив и Карибско море. Предпочита плитки крайбрежни зони — заливи, лагуни, усти и пасища с морска трева, където намира храна и убежище. Може да се среща и по пясъчни равнини около рифове и коралови отломки. Обикновено обитава плитки води (в близост до брега), но индивиди могат да бъдат уловени и на по-големи дълбочини.
Размер и възраст
- Типичен размер: около 1,2–1,4 м (4,0–4,6 фута).
- Максимална известна дължина: около 1,4–1,5 м.
- Размер при раждане: малките са дълги обикновено 30–45 см (12–18 инча).
Хранене и поведение
Храни се предимно с малки костни риби, калмари, октоподи и ракообразни. Често се събира на групи — особено младите екземпляри — и подлютява близо до дъното при търсене на плячка. Не е агресивна към хората по природа; ухапвания са редки и обикновено не тежки.
Възпроизвеждане
Това е живороден (вивипарен) вид, при който ембрионите се развиват с помощта на плацентарна връзка (подобно на много други реквиемни акули). Обикновено акули раждат няколко малки в един помет — обичайно 3–6 малки, след период на бременност, който може да бъде приблизително една година. Малките се раждат сравнително добре развити и самостоятелни.
Взаимодействие с хората и опазване
Черноносата акула е често засегната от крайбрежния риболов — както като целеви вид при спортен и търговски риболов, така и като прилов. Месото и плавниците ѝ понякога се използват. Поради ограничения ареал и склонността да обитава плитки води, местни популации могат да бъдат чувствителни към прекомерен риболов и загуба на местообитание (например разрушаване на пасища с морска трева и крайбрежна урбанизация).
В някои региони има мерки за управление и ограничения върху улова, които целят да намалят натиска върху популациите. Защитата на крайбрежните местообитания и отговорен риболов са важни за запазване на вида.
Полезни факти
- Името идва от характерната тъмна точка на върха на муцуната.
- Дребен и спокойен вид спрямо много други акули — рядко представлява опасност за хората.
- Играе роля в приоритетните крайбрежни екосистеми като контролира популациите на малки риби и безгръбначни.
Описание
Черноносите акули са доста малки и стройни, с дълга заоблена муцуна и големи очи. Името на тази акула идва от черното петно под върха на муцуната. Черноносата акула има два гръбни плавника. Първият гръбен плавник е разположен над свободните краища на гръдните перки, а вторият - над или малко пред аналния плавник. Краят на аналната перка е дълбоко назъбен. Този вид няма интердорзален гребен (гребен между гръбните перки), а опашната кост няма кил. Черноносата акула е сива до зеленикавосива с черни връхчета на втория гръбен плавник и гръбния опашен дял. Черното петно под върха на муцуната прави тази акула лесна за различаване от други видове акули, които се срещат в същия регион. Горната челюст на черноносата акула има 12-13 реда зъби от всяка страна, а долната - 11-12 реда. Зъбите на горната челюст са доста тесни и триъгълни, с наклонени зъбци, както и с груби назъбвания по основата, а не по върховете. На долната челюст също има зъби със заострени зъбци и широки основи. Има един симфизиален зъб в горната челюст и един или два в долната челюст. Средната дължина на напълно развита черноморска акула е около 4,1 фута (1,2 метра), като достига максимален размер от 4,6 фута (1,4 метра). В зряла възраст тази акула обикновено тежи около 10 кг (22 фунта). Черноносата акула е доста бързо растящ вид, като и мъжките, и женските достигат зрялост на дължина около 1 метър.
Черното петно на върха на муцуната на черноносата акула е причина за името на акулата.
Местообитание
Черноносата акула се среща в континенталните и островните шелфове край източния бряг на Северна и Южна Америка, на север до Северна Каролина и на юг до Южна Бразилия, включително Бахамските острови, Мексиканския залив и Карибско море. Те се срещат предимно в крайбрежните води върху пластове от морска трева, пясъчни площи и мидени или коралови отломки. Този вид се среща в различни райони в зависимост от размера и пола. Обикновено само младите акули се срещат в плитки води, тъй като възрастните обичат дълбочини, по-големи от 9 метра, и се срещат най-често на 18-64 метра. Черноморските акули, които се срещат край атлантическото крайбрежие на южните части на САЩ, мигрират на север през лятото и на юг през зимата; подобна миграция се наблюдава и при черноморските акули в Мексиканския залив.
Възпроизвеждане
Черноносите акули са живородни и се чифтосват в края на май и началото на юни, а периодът на бременност е 10-11 месеца. Понастоящем изглежда, че в северозападната част на Атлантическия океан и в Мексиканския залив черноносите акули имат два различни размножителни цикъла. Проучванията показват, че женските акули в Мексиканския залив се размножават всяка година, докато женските в Атлантическия океан се размножават веднъж на две години. Едно кучило на черноморска акула може да съдържа 3-6 малки, но обичайният брой е 4. При раждането си малките са дълги 43-51 cm. И двата пола достигат зрялост на около 2 години. Заливът Булс, Южна Каролина, САЩ, е едно от известните места за размножаване на този вид.
Хранене
Черноносата акула плува бързо и се храни с дребни риби, сред които щипок, крокери, морски свине, хамсия, бодлива риба и дикобраз. Известно е, че се храни и с октоподи.
Взаимодействие с хората
Черноносата акула е с малко търговско значение за риболова, но се лови като дива риба заради приличната битка, която дава, когато е уловена с лек уред. При улов тази акула често се изсушава, преди да бъде пусната на пазара за консумация от човека. Тази акула не представлява голяма заплаха за хората и никога не е съобщавана за случай на нападение от акула. Въпреки това, когато се сблъска с водолази, се съобщава, че черноносата акула показва заплаха под формата на прегърбен гръб с вдигната глава и спуснат опашен край.
Въпроси и отговори
Въпрос: Какъв вид акула е черноносата акула?
О: Черноносата акула е вид реквиемна акула.
Въпрос: Къде се среща акулата с черен нос?
О: Черноносата акула се среща по източното крайбрежие на Северна и Южна Америка.
В: Какво е местообитанието на черноносата акула?
О: Черноносата акула се среща предимно в крайбрежните води над пластове от морска трева, пясъчни площи и мидени или коралови отломки.
В: Колко големи могат да станат възрастните черноноси акули?
О: Възрастните черноноси акули могат да достигнат максимална дължина от 1,4 метра (4,6 фута).
В: По какво се различава черноносата акула от другите видове акули?
О: Името на черноносата акула се дължи на черното петно на върха на муцуната ѝ.
В: Какъв е родът на черната акула?
О: Черноносата акула принадлежи към рода Carcharhinus.
Въпрос: Голям или малък вид акула е черноносата акула?
О: Черноносата акула е доста малък вид акула.
