Георгий Иванович Гурджиев (13 януари 1866 - 29 октомври 1949), наричан обикновено Гурджиев, е арменски гуру и писател. Той е влиятелен духовен учител от първата половина на XX век. Повлиян е от мистиците суфи, дзен и йога, които среща по време на ранните си пътувания.

Гурджиев учи, че повечето хора живеят през целия си живот в състояние на хипнотичен "буден сън":

"Честно казано... съвременният човек, какъвто го познаваме, не е нищо повече от един часовников механизъм, макар и с много сложна конструкция".

"Съвременният човек живее в сън, в сън се ражда и в сън умира".p66

Гурджиев разработва метод за работа за постигане на по-високо състояние на съзнанието и за разгръщане на пълния човешки потенциал. Той го нарича "Работа" или "Метод".

Методът на Гурджиев за пробуждане на съзнанието се различава от този на факира, монаха или йогина, затова първоначално неговата дисциплина е наречена "Четвъртият път".

В различни периоди от живота си Гурджиев открива и закрива различни школи по света, в които преподава работата си. Той казва, че учението, което донася на Запад, идва от собствените му преживявания и ранни пътувания. Ученията изразяват истината, открита в древните религии. Това били мъдри учения, свързани със самоосъзнаването в ежедневието на хората и с мястото на човечеството във Вселената.



 

Кратка биография

Ранни години и пътувания. Роден през 1866 г. (има варианти в източниците относно точната година и мястото на раждане), Гурджиев прекарва по-голямата част от ранния си живот в районите на Кавказ и Близкия изток. В младостта си предприема дълги пътешествия из Централна Азия, Афганистан и Близкия изток, където се среща с различни духовни традиции, майстори и езотерични школи. От тези срещи той твърди, че черпи някои от източниците на своето учение.

Работа в Европа. От края на Първата световна война Гурджиев живее и преподава предимно в Европа, като основава в различни периоди институти и групи за практическа работа. Един от най-известните е Институтът за хармонично развитие на човека (Institute for the Harmonious Development of Man), чиято централна дейност е в Франция през 1920-те и 1930-те години. След смъртта му негови ученици продължават да предават и развиват преподаваните практики.

Същност на учението и основни практики

Гурджиев формулира своето учение като прагматичен подход към вътрешното пробуждане. Основните идеи и практики включват:

  • Четирите пътища: той описва три традиционни пътя — на факира (работа с тялото), монаха (работа с емоциите) и йогина (работа с ума) — и предлага „Четвъртия път“, който съчетава работа върху тялото, емоциите и ума едновременно в рамките на обикновения живот.
  • Само-помненето (self-remembering): практики за съзнателно внимание, за да се преодолее „автоматичността“ и идентификациите, с които човек живее.
  • Работа с внимание и наблюдение: упражнения за развиване на съзнателното внимание и наблюдение на собствените механизми и реак­ции.
  • Неидентифициране: учение за избягване на автоматичната идентификация с мисли, чувства и образи.
  • Движения и танци: особено известни са т.нар. движения на Гурджиев — скрупулно структурирани физически упражнения и ритуализирани танци, които служат за събудване на вниманието и хармонизиране на центровете (телесен, емоционален, умствен).
  • Музика и ритъм: музикалните композиции, някои в съавторство с Томас де Хартман, се използват като средство за въздействие върху състоянията и за подпомагане на груповата работа.

Школи, ученици и книги

По време на живота си Гурджиев създава и ръководи няколко школи и общности в Европа, Русия и САЩ. Сред най-известните му ученици са П. Д. Успенски, който систематизира и популяризира идеите му в книгите си (особено в "В търсене на чудесното"), както и Жан дьо Салзман, Томас де Хартман, Джон Г. Бенет и други. След смъртта му наследството е продължено от различни групи и институти, някои от които продължават изучаването на неговите практики и днес.

Литературни произведения. Гурджиев е автор на обемни и сложни писания, най-известните от които са епичното и експериментално по форма "Разкази на Бейлзебуб до неговия внук" (Beelzebub's Tales), автобиографични и полуаутобиографични творби като "Срещи с удивителни хора" и други текстове и лекции, записвани и публикувани от учениците му.

Влияние и критики

Влияние. Учението на Гурджиев оказва силно влияние върху развитието на западния окултизъм, психологията и духовните търсения през XX в. Неговите идеи за развиване на съзнанието и практиките за едновременното работа с тяло, чувство и ум са приети и адаптирани в различни форми от по-късни автори и групи.

Критики и противоречия. Срещу Гурджиев има и критики: някои го обвиняват в авторитарни методи, други поставят под въпрос произхода на част от предлаганите от него „източни“ източници и точността на биографичните му разкази. Въпреки това мнозина ученици дават свидетелства за дълбок личен ефект от практиките и въздействието на учението върху живота им.

Наследство

Днес идеите и практиките на Гурджиев се изучават и прилагат в различни организации и независими групи по света. Повечето съвременни интерпретации подчертават практическата насоченост на неговия метод — целта е не само философска теория, а преобразяваща, ежедневна работа върху себе си и взаимоотношенията с другите.

Гурджиев остава личност, която предизвиква интерес, възторг и спорове. За мнозина той е учител, който предложил систематичен път за пробуждане и реализиране на човешкия потенциал; за други — ексцентричен практик с противоречиви методи. Независимо от това, наследството му продължава да влияе върху търсещите духовно развитие и днес.