Елмет (на староанглийски: Elfed ) е независимо британско кралство. То е заемало територията на по-късния Уест Ридинг на Йоркшир. Елмет се появява в регистрите през Ранното средновековие между V и началото на VII век. Негов съсед на изток е английското кралство Дейра. На юг се намирало английското кралство Мерсия. На запад то граничи с Ирландско море. Елмет е последното оцеляло британско кралство през ранния англосаксонски период.
Произход и хронология
Елмет възниква след изтеглянето на Римската империя от Британия и представлява едно от няколкото бритонски (келтски) владения, които се запазват в Северна Англия. Появява се в историческите извори през V–VII век, но точните граници и датата на основаване остават предмет на спорове сред изследователите поради оскъдността на писмените свидетелства.
География и граници
Най-общо Елмет се смята за разположено в района на днешния западен Йоркшир — в районите около долините на реките Еър, Калдър и Уърф и около съвременния град Лийдс и съседните населени места. Точните граници са трудно проследими: някои реконструкции го ограничават до плодородните долини и ниските хълмове, други допускат по-широко влияние върху прилежащите възвишения. Регионалният характер — смесица от земеделие, скотовъдство и контрол върху пътните връзки — прави зоната стратегически важна за съседите англосакси.
Политика и взаимодействия с англосаксоните
Елмет е бил политически и културно бритонска държава, която съжителствала и влизала в конфликти с нарастващите англосаксонски кралства. В източните и южните граници натискът от Дейра и Мерсия постепенно отслабва независимостта му. В източниците се споменава последният известен владетел на Елмет — крал (в различните бележки под имена като) Керетик / Кередиг — чието управление приключва при присъединяването на територията към нарастващата сила на Нортъмбрия/Дейра в началото на VII век (според някои източници около 616–617 г.). Има различни интерпретации за това кой точно е извършил присъединяването — някои историци свързват събитието с Едвин (Edwin) на Нортъмбрия, други виждат ролята на предишни северни владетели; наличните писмени извори са ограничени и понякога противоречиви.
Общество, език и култура
Жителите на Елмет говорят бритонски (към групата на келтските езици), приемник на римско-бритонската култура. Общността вероятно е била организирана около малки земеделски общини и крепости на хълмове; икономиката се базира на смесено земеделие и скотовъдство, а регионът е бил част от търговски и културни връзки както с вътрешността на Британия, така и с Ирландско море.
Археология и материални следи
Археологическите находки от района подсказват за продължаваща заетост през ранното Средновековие: открити са гробища, следи от селскостопански селища, укрепления и каменни надгробни плочи с непълни надписи. Въпреки това пряката връзка между отделни археологически обекти и политическата единица „Елмет“ не винаги може да бъде доказана със сигурност, затова реконструкцията на историята на кралството често използва комбинация от археологически данни, хронологии и топонимия.
Наследство и памет
Името Елмет оцелява като регионално означение в средновековни източници и по-късни топоними. В съвременността то се появява в литературни и културни контексти — например сборникът от поезия и фотографии „Remains of Elmet“ на Тед Хюз (1979) използва образа на старото кралство като символ на трансформацията на пейзажа и паметта за изгубени общности. Съвременни имена и конституционни наименования в Йоркшир също напомнят за историческата употреба на термина.
Източници и методологични бележки
Основните писмени свидетелства за Елмет са рехави: ранносредновековни хроники, църковна литература и уелски генеалогии, които често са фрагментарни и писани едностранчиво. Сред важните източници са англосаксонските хронографии и трудове на ранните църковни историци, но интерпретацията им изисква внимание към хронологичните неточности и политическите мотиви на авторите. Затова много от детайлите за Елмет остават реконструкция, базирана на комбинация от текстове, археология и сравнителна топонимия.
Кратко обобщение: Елмет представлява значим пример за оцелелите бритонски полиси в Северна Англия след римския период — автономно кралство с ограничени, но важни контакти с англосаксонските съседи, чието окончателно присъединяване към по-големите англосаксонски държави през VII век маркира края на едно от последните независими бритонски владения в региона.
