Демостен — древногръцки оратор и държавник (384–322 г. пр.н.е.)

Демостен — живот и риторика на великия древногръцки оратор и държавник от Атина (384–322 пр.н.е.): политически речи, борба срещу Македония и културно наследство.

Демостен (384–322 г. пр.н.е., на гръцки: Δημοσθένης, Dēmosthénēs) е един от най-известните гръцки държавници и оратори от Древна Атина. Речите му представляват върха на класическото атинско ораторско майсторство и са източник на богата информация за политиката, обществения живот и културата на Древна Гърция през IV в. пр. н. е. Демостен усвоява реториката чрез упорито изучаване и подражание на речите на предишни велики оратори; първите си самостоятелни изяви пред съд произнася още на около двадесет години. В ранните си години той води съдебни спорове, за да си върне наследственото имущество от недобросъвестните си настойници. Известно време се препитава като професионален речник и адвокат, като съставя речи за употреба в частни съдебни дела и за други граждани.

Произход и ранни години

Роден в Атина, Демостен остава без баща в ранна възраст и наследството му е поставено под попечителство. Именно споровете с настойниците му и опитите да възстанови собствеността си стимулират интереса му към правото и реториката. Според преданието, той предприема строг тренировъчен режим — говорел с камъчета в устата и се упражнявал да говори срещу шума на морските вълни — за да усъвършенства дикцията и убедителността си. Тези анекдоти илюстрират усилието и целенасочеността му, а не са единствената причина за успеха му като оратор.

Военна и административна служба

На около 21 години Демостен поема длъжността командир на военни кораби в Атина. По-късно заема и други обществени длъжности и участва в администрацията и военните дела на полиса; опитът от службата укрепва авторитета му и му дава допълнителни знания за въпросите на държавното управление и военното дело.

Политическа дейност и борба срещу Македония

Демостен се ангажира активно с държавните въпроси, докато още пише речи за другите. През 354 г. пр.н.е. произнася първите си публични политически речи и оттогава става водещ глас в атинската политика. Най-голямата и най-дълбоко мотивирана страна от дейността му е противопоставянето на нарастващата македонска мощ. Той идеализира своя град и в продължение на години се опитва да възстанови влиянието и независимостта на Атина, като убеждава сънародниците си да се организират срещу Филип IIМакедонски и по-късно срещу наследниците и привържениците на македонското владичество.

Сред най-известните му политически речи са сериите „Филипики“ и „Олинтяхи“, в които той предупреждава за опасността от македонската експанзия и призовава за съюзи и общи действия между гръцките държави. След поражението при Херонея (338 г. пр.н.е.) и по-късните събития Демостен продължава да работи за възстановяване на атинската независимост и да поддържа анти-македонска политика.

Въстанието след смъртта на Филип и смърт

След смъртта на Филип II Демостен активизира усилията си и играе видна роля в атинското въстание срещу македонското господство, което е част от по-широкото движение срещу новия македонски владетел Александър Велики. Въпреки енергичната му дейност, анти-македонските стремежи на Атина срещат силен отпор и в крайна сметка са потушени. След смъртта на Александър (323 г. пр.н.е.) и особено след разгрома на гръцките сили в Ламийската война, наследникът на Александър, Антипатър, установява строга политика спрямо водачите на въстанието. За да избегне залавяне от хората на Антипатър, които търсели да го арестуват, Демостен се самоубива през 322 г. пр.н.е. по начина, описан от античните извори: взема отрова, която не подейства достатъчно бързо, и накрая умолява приятел да му нанесе смъртоносна рана.

Речи, стил и влияние

Корпусът на запазените речи, приписвани на Демостен, показва голям заряд, гражданска страст, логическа острота и умение да съчетава доказателствена аргументация с ярки, често нападателни атаки срещу политическите противници. Някои от най-известните произведения включват политически и съдебни речи, сред които най-известна е речта „За венец“ (Peri tou stêmatos), произнесена в защита на Атинската политическа дейност и в отсъждане против Аесхин.

Александрийският канон, съставен от Аристофан Византийски и Аристарх Самотракийски, поставя Демостен сред десетте най-големи атически оратори и автори на речи. Литертурните критици и реторите от по-късни епохи — като Лонгин, Цицерон и Квинтилиан — възхваляват неговото изкуство: според Лонгин Демостен „усъвършенствал до краен предел тона на възвишената реч, живите страсти, изобилността, готовността, бързината“, а Цицерон го нарича „съвършения оратор“. Квинтилиан го смята за пример и еталон на риторическото майсторство.

Текстова традиция и изследвания

От древността до наши дни речите на Демостен са били преписвани, събирани в ръкописи и издавани многократно. Запазените произведения (ок. 50–60 речитe) са обект на филологически анализ и критически издания, а някои произведения и приписвания остават предмет на дебат сред изследователите. Съвременните класически и исторически изследвания оценяват както политическата му роля, така и приноса му към развитието на реторическата теория и практиката.

Наследство

Демостен остава символ на гражданската отдаденост и риторическо майсторство. Неговите речи и примери от политическата му дейност продължават да служат като отправна точка в изучаването на античната политика, реториката и историята на отношението между полисите и възникващите централизираните владения, каквото е било македонското кралство. В съвременната реторика и класическа филология той е считан за ключова фигура, чиито методи и произведения влияят върху поколения оратори и учени.

Въпроси и отговори

Въпрос: Кой е бил Демостен?

В: Как Демостен е научил реториката?

В: Кога произнася първите си речи в съда?

В: Каква работа започва на 21 години?

В: Защо се интересува от политика?

В: Какви са били целите му като политик?

Въпрос: Как Демостен е бил признат от други велики личности в историята?

Търсене по буква