Артър Корнбърг (3 март 1918 г. - 26 октомври 2007 г.) е американски биохимик, носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1959 г. за откриването на "механизмите в биологичния синтез на дезоксирибонуклеиновата киселина (ДНК)" — отличието е споделено със Северо Очоа от Нюйоркския университет. През 1979 г. е награден с Националния медал за наука.

Корнбърг е сред пионерите на молекулярната биология и ензимната химия. Неговите експерименти и методи за пречистване на ензими довеждат до първото изолиране и характеристика на ензим, способен да синтезира ДНК in vitro — т.нар. ДНК полимераза I (откритие, публикувано в средата на 50-те години). Това откритие има фундаментално значение за разбирането как клетките копират своята наследствена информация и поставя основите на по-късните техники в молекулярната биология и биотехнологиите.

Научен принос

Основните му изследователски интереси обхващат биохимията, особено ензимната химия, синтеза на дезоксирибонуклеинови киселини (репликация на ДНК) и изучаването на нуклеиновите киселини, които контролират наследствеността при животните, растенията, бактериите и вирусите. Някои от ключовите моменти в неговата работа включват:

  • Пречистване и биохимична характеристика на ДНК полимеразата — демонстриране, че този ензим използва шаблонна (template-directed) синтеза, което разкрива механизма на репликация на ДНК.
  • Разработване на методи за in vitro синтез и анализ на нуклеинови киселини, които по-късно допринасят за развитието на техниките в молекулярната биология.
  • Изследвания върху ензимната специфичност, fidelity (точност) при копиране на ДНК и ролята на нуклеотидите и коензимите в реакциите на синтез.

Тези резултати дават научна основа за разбирането на репликацията, поправката и рекомбинацията на ДНК — процеси, които са в центъра на генетиката, биотехнологиите и медицинските изследвания.

Кариерa и влияние

По време на кариерата си Корнбърг ръководи лаборатории и обучи множество учени, които по-късно продължават работата в областта на молекулярната биология и биохимията. Неговите методи за пречистване на белтъци и внимателният, количествен подход към ензимната кинетика имат дълготраен ефект върху експерименталната практика в областта.

За живота и работата си той описва много теми в своята книга-мемоар, в която споделя както научни, така и лични наблюдения върху дългогодишната си кариера.

Личен живот и наследство

Той е от еврейски произход. Артър и Силви Корнберг имат трима сина: Роджър Корнберг (1947 г.), Томас Корнберг (1948 г.) и Кенет Корнберг (1950 г.). Роджър е професор по структурна биология в Станфордския университет и е удостоен с Нобелова награда за химия за 2006 г. Томас открива ДНК полимераза II и III през 1970 г. и сега е професор в Калифорнийския университет в Сан Франциско. Кенет е архитект, специализиран в проектирането на биомедицински и биотехнологични лаборатории и сгради.

Наследството на Корнбърг се простира отвъд наградите: откритията и методите му продължават да влияят върху изследванията по генетика, молекулярна биология, медицина и биотехнологии, а учени, формирани в неговата лаборатория, разпространяват и развиват идеите му в целия свят.