Ален Делон — френски актьор и икона на европейското кино (род. 1935)
Ален Делон — френска киноикона, роден 1935: легендарни роли, сътрудничества с Висконти, Годар и Антониони, символ на стил и европейско кино.
Ален Фабиен Морис Марсел Делон (френско произношение: [alɛ̃ dəlɔ̃]; роден на 8 ноември 1935 г.) е френски актьор и една от най-разпознаваемите личности в европейското кино през втората половина на XX век. Става известен бързо и още на 23-годишна възраст е сравняван с френски актьори като Жерар Филипе и Жан Маре. Често го сравняват и с американския актьор Джеймс Дийн, а медиите го представят като „мъжкия образ“ на Бриджит Бардо. По време на кариерата си Делон работи с много известни режисьори, сред които са Лукино Висконти, Жан-Люк Годар, Жан-Пиер Мелвил, Микеланджело Антониони и Луи Мал.
През 1999 г. Делон получава швейцарско гражданство. Той има компания за управление на продукти, която е базирана в Женева.
Ранни години
Ален Делон е роден в предградие на Париж и израства в семейство с ограничени възможности. Още като млад проявява интерес към сценичното изкуство и постепенно се ориентира към актьорската професия. Първите му театрални и малки филмови роли полагат основата за по-широката му популярност през края на 1950-те и началото на 1960-те години.
Кариера и главни роли
Делон бързо се утвърждава като водеща звезда на европейското кино. Неговият външен вид — хладнокръвна харизма, интензивен поглед и строг профил — го правят идеален за роли на сложни, често мълчаливи и самотни герои. Сред най-известните филми, които утвърждават името му, са заглавия от различни жанрове — драми, криминални филми и интелектуално европейско кино. Той често работи с режисьори от висок ранг и участва в продукции, които се обсъждат и днес.
Стил и културно влияние
Образът на Делон в киното става символ на определен тип еротична и мистериозна мъжественост. Ролите му влияят върху начина, по който са представяни героите на „твърдия“ мъж на екрана в Европа — тихи, решителни и изпълнени с вътрешна конфронтация. Неговата филмография помага да се дефинира естетиката на европейския нео-нуар и авторското кино в средата на XX век.
Награди и признание
През годините Делон получава широко международно признание и множество награди и номинации за актьорската си работа. Неговата популярност и влияние се отразяват не само в професионалните награди, но и в устойчивото му присъствие в поп-културата и киноисторията.
Личен живот и по-късни години
Делон е публична фигура не само заради актьорската си кариера, но и заради личния живот, връзките и бизнеса си. Той има деца, някои от които също са свързани с киното и шоубизнеса. През 1999 г. придобива швейцарско гражданство и установява част от дейността си в Женева, където развива бизнес инициативи, свързани с управлението и лицензирането на брандове.
Наследство
Ален Делон остава една от най-емблематичните фигури на френското и европейското кино. Влиянието му върху следващите поколения актьори и режисьори, както и запазването на култови филмови образи, го утвърждават като класическа филмова икона. Неговите роли продължават да се изучават в контекста на историята на киното и естетиката на XX век.
Този преглед дава обща картина на живота и творчеството на Делон; за подробна филмография и пълни данни за наградите е препоръчително да се консултират специализирани източници и архиви.
Ален Делон (1959)
Ранен живот
Делон е роден в Сьо, Сена (сега О дьо Сена), Оле дьо Франс, което е предградие на Париж. Родителите му, Едит (родена Арнолд) и Фабиен Делон, се развеждат, когато Делон е на четири години. И двамата се женят повторно, а Делон има полусестра и двама полубратя. Учи в римокатолическо училище-интернат. Това е първото училище, от което е отстранен заради лошо поведение.
Когато е на 14 години, Делон напуска училище. След това известно време работи в месарницата на доведения си баща. Три години по-късно се присъединява към френския флот. През 1953 г. и 54 г. служи като морски фюзилиер в Първата индокитайска война. Делон споделя, че от четирите години военна служба е прекарал единадесет месеца в затвора за "недисциплинираност", което означава, че заради лошото си поведение е попаднал в затвора. През 1956 г. се завръща във Франция, след като е уволнен позорно от флота. Нямал никакви пари и живеел с каквото намерел.
Продукти
От създаването на парфюмерийната си компания Делон продава много продукти под своето име. Някои от тях са ръчни часовници, дрехи, очила, канцеларски материали и цигари.
Марката слънчеви очила на Делон става много популярна в Хонконг, след като актьорът Чоу Юн-Фат ги носи във филма от 1986 г. "По-добро утре". След това той ги носи в два филма. Твърди се, че Делон е написал писмо, в което благодари на Чоу за това, че е помогнал слънчевите очила да се продадат в региона. Режисьорът на филма Джон Ву е казал, че Делон е един от неговите идоли. Той пише кратко есе за Le Samourai, както и за Le Cercle Rou за DVD-тата на Criterion Collection.
Отличия
- На 45-ия международен филмов фестивал в Берлин той получава почетната Златна мечка.
- Делон е на корицата на албума The Queen Is Dead на The Smiths от 1986 г.
- През 1995 г. е удостоен с титлата офицер на Националния орден на меритоните (Ordre national du Mérite).
- На 21 февруари 1991 г. е произведен в кавалер на Почетния легион. През 2005 г. е повишен в офицер (Officier).
Филми
| Година | Филм | Роля | Бележки |
| 2008 | Астерикс на Олимпийските игри (Astérix aux Jeux Olympiques) | ||
| 2003-2004 | Франк Рива | Франк Рива | телевизионен сериал |
| 1999 | Актьори | сам | |
| 1997 | Une chance sur deux | Жулиен Винял | |
| 1996 | Le Jour et la nuit | Александър | |
| 1995 | Сто и една нощи (Les cent et une nuits de Simon Cinéma) | Ален Делон, на посещение | |
| 1993 | L'Ours en peluche | Жан Ривиер | |
| 1992 | Непрестъпност | Господин Шарл Дюран | |
| 1992 | Завръщането на Казанова (Le Retour de Casanova) | Casanova | |
| 1990 | Nouvelle Vague | L'homme | |
| 1990 | Танцуваща машина | Алън Улф | |
| 1988 | Ne réveillez pas un flic qui dort | Комисар Eugène Grindel | |
| 1985 | Parole de flic | Даниел Прат | |
| 1984 | Notre histoire | Роберт Авранш | печели награда "Сезар" за най-добър актьор |
| 1984 | Le Passage | Жан Диас | |
| 1983 | Le Battant | Жак Дарнай | |
| 1983 | Влюбеният Суон (Un amour de Swann) | Барон дьо Шарлус | |
| 1982 | Шокът (Le choc) | Мартин Териер | |
| 1981 | Pour la peau d'un flic | Choucas | |
| 1980 | Trois hommes à abattre | Мишел Герфо | |
| 1980 | Техеран 43 (Teheran 43. Nid d'espions) | Foche | |
| 1979 | Лекарят (Le Toubib) | Жан-Мари Депрес | |
| 1979 | Concorde ... Летище '79 | Пол Метранд | |
| 1978 | Attention, les enfants regardent | L'homme | |
| 1977 | Le Gang | Robert le Dingue | |
| 1977 | Смъртта на един корумпиран човек (Mort d'un pourri) | Ксавие Марешал | номиниран за наградата "Сезар" за най-добър актьор |
| 1976 | Monsieur Klein | Робърт Клайн | режисьор Джоузеф Лоузи, |
| 1976 | Armaguedon | Д-р Мишел Амброуз | |
| 1976 | Като бумеранг | Жак Баткин | |
| 1976 | L'Homme pressé | Пиер Ниокс | |
| 1975 | История на Flic | Роджър Борниш | |
| 1975 | Le Gitan | Le Gitan | |
| 1975 | Zorro | Дон Диего де ла Вега/Зоро | |
| 1974 | Les Seins de glace | Марк Рилсен | |
| 1974 | Borsalino & Co. | Roch Siffredi | |
| 1973 | Двама мъже в града (Deux hommes dans la ville) | Джино Страблиги | |
| 1973 | Състезанието на сенаторите (La Race des seigneurs) | Жулиен Дандие | |
| 1973 | Изгорелите хамбари (Les granges brûlées) | Larcher | |
| 1973 | Скорпион | Жан Лорие, известен като Скорпион | |
| 1973 | Без изход (Tony Arzenta) | Тони Арзента | |
| 1972 | Traitement de choc | Devillers | |
| 1972 | Il était une fois un flic | Мъж търси Родригес | |
| 1972 | La prima notte di quiete | Даниеле Доминичи | режисьор: Валерио Зурлини |
| 1971 | Un Flic | Coleman | |
| 1971 | La veuve Couderc | Жан | |
| 1971 | Червено слънце (Soleil Rouge) | Gauche | режисьор Терънс Йънг |
| 1971 | Fantasia chez les ploucs | A caïd | |
| 1971 | Убийството на Троцки | Франк Джаксън | режисьор: Джоузеф Лоузи |
| 1970 | Le Cercle rouge | Кори | режисьор: Жан-Пиер Мелвил |
| 1970 | Borsalino | Роко Сифреди | |
| 1970 | Doucement les basses | Саймън | |
| 1969 | Сицилианският клан (Le Clan des Siciliens) | Роджър Сартет | |
| 1969 | Madly | Джулиан | |
| 1969 | Джеф | Лоран | |
| 1968 | Плувният басейн (La Piscine) | Жан-Пол | |
| 1968 | Момичето с мотоциклет (La Motocyclette) | Даниел | |
| 1968 | Сбогом, приятелю (Adieu l'ami) | Дино Баран | с Чарлз Бронсън в една от главните роли |
| 1968 | Духовете на мъртвите (Извънредни истории) | Уилям Уилсън | |
| 1967 | Le Samouraï | Джеф Костело | режисьор: Жан Пиер Мелвил |
| 1967 | Diabolically Yours (Diaboliquement vôtre) | Пиер | |
| 1966 | Последното приключение (Les Aventuriers) | Ману | |
| 1966 | Изгубена команда | Капитан Филип Есклавие | |
| 1966 | Texas Across the Rive (Texas nous voilà) | Дон Андреа | |
| 1965 | Гори ли Париж? (Paris brûle-t-il?) | Жак Шабан-Делмас | |
| 1965 | Веднъж крадец | Еди Педак | режисьор: Ралф Нелсън; сценарист: Зекиал Марко |
| 1965 | Жълтият Rolls-Royce | Стефано | |
| 1964 | L'Insoumis | Томас | |
| 1963 | La Tulipe noire | Граф дьо Сен Пре | |
| 1963 | Леопардът | Tancredi | |
| 1963 | Всеки номер може да спечели (Mélodie en sous-sol) | Франсис | |
| 1963 | Joy House (Les Félins) | Марк | |
| 1962 | Дяволът и десетте заповеди (Le Diable et les Dix Commandements) | Пиер Месажер | |
| 1962 | Изстрели на карамбол (Carambolages) | Lambert | |
| 1962 | Затъмнение | Пиеро | режисьор Микеланджело Антониони |
| 1962 | Любов в морето (L'Amour à la mer) | Филмовият актьор | |
| 1961 | Скъпи приятели (Amours célèbres) | Принц Алберт | |
| 1961 | Радостта от живота (Quelle joie de vivre) | Ulysse | |
| 1960 | Пурпурно пладне (Пленер Солей) | Том Рипли | |
| 1960 | Роко и неговите братя | Rocco Parondi | режисьор Лукино Висконти |
| 1959 | Le chemin des écoliers | Антоан Мишо | |
| 1959 | Faibles femmes | Жулиен Фенал | |
| 1958 | Кристин | Франц Лобхайнер | |
| 1957 | Quand la femme s'en mêle | Jo | |
| 1957 | Sois belle et tais-toi | Loulou |
Въпроси и отговори
В: Кой е Ален Фабиен Морис Марсел Делон?
О: Ален Фабиен Морис Марсел Делон е френски актьор, който бързо става известен и е сравняван с други френски актьори като Жерар Филипе и Жан Маре, както и с американския актьор Джеймс Дийн.
Въпрос: С кои режисьори е работил Делон по време на кариерата си?
О: По време на кариерата си Делон е работил с много известни режисьори като Лукино Висконти, Жан-Люк Годар, Жан-Пиер Мелвил, Микеланджело Антониони и Луи Мал.
В: Кога Делон става известен?
О: Делон става известен бързо и на 23-годишна възраст вече е сравняван с други актьори.
В: На колко години е Делон, когато става известен?
О: На 23-годишна възраст Делон вече е станал известен.
В: Защо го наричат мъжката Бриджит Бардо?
О: Наричат го мъжката Бриджит Бардо заради славата му на млада възраст и сравненията между него и други актьори.
обискирам