Бриджит Бардо — френска актриса, модел и активистка (род. 1934)
Бриджит Бардо (на френски: [bʀi'ʒit baʀ'do]; родена на 28 септември 1934 г. в Париж) е френска актриса, бивш модел, певица и активистка за правата на животните, смятана за един от най-важните секс символи на 50-те и 60-те години на XX век. Тя е една от малкото актриси от Европа, на които американските медии обръщат силно внимание.
Ранни години и начало на кариерата
Бардо започва кариерата си като млада — учи танци и работи като модел. Първите ѝ роли във френското кино идват през 50-те години, където бързо привлича вниманието с външния си вид, харизмата и присъствието си на екрана. Постепенно се превръща в една от най-разпознаваемите личности на европейското кино.
Кино и международна слава
Преломен момент в кариерата ѝ е филмът "Et Dieu... créa la femme" (1956) на режисьора Роджер Вадим — тази роля ѝ донася световна известност и я утвърждава като киноидол на своето време. В следващите години Бардо участва в значими продукции и работи с известни режисьори, като демонстрира и драматичен диапазон извън образа на „секс символ“.
- Et Dieu... créa la femme (1956) — пробивният филм, който я прави световно известна;
- La Vérité (1960) — драматична роля под режисурата на Анри-Жорж Клузо;
- Le Mépris (1963) — филм на Жан-Люк Годар, смятан за класика на френското ново кино;
- Viva Maria! (1965) — съвместна работа с режисьора Луи Мал и с актрисата Жан Моро.
През 60-те години Бардо остава един от най-обсъжданите образи в световните медии и влиянието ѝ в модата и попкултурата се затвърждава.
Личен живот
Бардо е била омъжена няколко пъти; в браковете ѝ има както професионални, така и лични влияния върху кариерата ѝ. От брака си с актьора Жак Шариeр (Jacques Charrier) тя има син — Николас (роден през 1960 г.). През 1973 г. постепенно се оттегля от активната актьорска дейност, за да се посвети на други интереси, предимно на защитата на животните. От 1992 г. е във връзка и по-късно брак с Бернар д'Ормал.
Активизъм за правата на животните
След като се оттегля от киното, Бардо се фокусира върху защитата на животните. През 1986 г. основава Фондация „Бриджит Бардо“ (Fondation Brigitte Bardot), която финансира спасителни акции, защита на диви и домашни животни, кампании срещу кожодерството и други практики, които фондацията смята за жестоки. Дейността ѝ включва подкрепа за приюти, образователни акции и правозащитни инициативи в областта на хуманното отношение към животните.
В същото време Бардо е авторка на книги и често дава интервюта по въпроси, свързани с животните. Нейната активност ѝ спечелва подкрепа от много защитници на животните, но също така и критика заради рязък тон или политически изказвания.
Противоречия и правни спорове
През годините Бардо става център на обществени дискусии не само заради активизма си, но и заради политически и националистически изказвания, които предизвикват протести и водят до съдебни санкции. Някои нейни коментари са били окачествявани като противоречиви и дори в нарушение на френските закони срещу подбуждане към омраза, което е довеждало до глоби и публични обсъждания.
Наследство и влияние
Бриджит Бардо остава една от най-емблематичните фигури на френското и световно кино. Образът ѝ — начин на обличане, прическа и маниери — влиза в модните речници и попкултурата. Много съвременни актриси, дизайнери и артисти посочват Бардо като вдъхновение. В същото време нейният живот и действия са пример за сложната връзка между артистичната слава, обществената отговорност и активизма.
За подробна филмография и пълна биография е препоръчително да се консултират специализирани кинобази и биографични източници.
Живот и кариера
Родена е в Париж, в заможно семейство - баща ѝ е индустриалец, а майка ѝ - домакиня. Получава строго образование, но ѝ е позволено да посещава уроци по балет с надеждата да стане професионална класическа танцьорка.
През 1949 г., по предложение на семеен приятел, тя започва работа като модел и през май 1950 г. се появява на корицата на списание Elle. Това води до забелязването ѝ от режисьора Ив Алегре, който ѝ предлага роля в един от филмите си. Филмът така и не е заснет, но по време на прослушването тя се запознава с младия му асистент Роже Вадим. Семейството ѝ е категорично против тази връзка, но накрая отстъпва и през 1952 г. те се женят.
Същата година започва актьорската си кариера и участва в два филма: Le trou normand и Manina, fille sans voile.
През следващите години се появява в малки роли в различни филми във Франция, Италия и Англия. Кариерата ѝ наистина се разраства през 1956 г., когато се появява във филма на Вадим Et Dieu créa la femme (Бог създаде жената), написан специално за нея, който моментално я превръща в звезда и международен секссимвол. От този момент нататък всяка нейна стъпка се появява на първите страници на вестниците по целия свят. През 1958 г. тя купува къщата "La Madrague" в Сен Тропе, тогава тихо рибарско селце, което оттогава се превръща в силно туристическа дестинация.
Други известни филми са: En cas de malheur (1958), La vérité (1960), считан от мнозина за най-добрата ѝ роля, Vie Privée (1962), Le mépris (1963), Viva Maria (1965) и др. Тя се радва на успех и като певица, но най-вече чрез записи и телевизионни участия.
През 1973 г. решава да се оттегли от развлекателната индустрия и да се посвети на истинската си страст - правата на животните, която продължава и до днес. През 1986 г. създава собствена фондация.
През 90-те години на ХХ в. тя публикува автобиографията си и други книги, в които открито изразява политическите си възгледи по въпроси като имиграцията и исляма във Франция, смесените бракове и хомосексуалността, което предизвиква сериозни спорове. Тя разгневи много хора, които са част от тези групи, и беше глобена за подбуждане към расова омраза.
Бардо е имала четирима съпрузи и много други романтични партньори. След развода си с Вадим през 1957 г., през 1959 г. се омъжва за актьора Жак Шариер, от когото има единственото си дете - син Никола, роден на 11 януари 1960 г. Двамата се развеждат през 1962 г. Третият ѝ съпруг през 1966-1969 г. е германският милионер Гюнтер Сакс. От 1992 г. е омъжена за Бернар д'Ормале, десен политически организатор.
