Бриджит Бардо

Живот и кариера

Родена е в Париж, в заможно семейство - баща ѝ е индустриалец, а майка ѝ - домакиня. Получава строго образование, но ѝ е позволено да посещава уроци по балет с надеждата да стане професионална класическа танцьорка.

През 1949 г., по предложение на семеен приятел, тя започва работа като модел и през май 1950 г. се появява на корицата на списание Elle. Това води до забелязването ѝ от режисьора Ив Алегре, който ѝ предлага роля в един от филмите си. Филмът така и не е заснет, но по време на прослушването тя се запознава с младия му асистент Роже Вадим. Семейството ѝ е категорично против тази връзка, но накрая отстъпва и през 1952 г. те се женят.

Същата година започва актьорската си кариера и участва в два филма: Le trou normand и Manina, fille sans voile.

През следващите години се появява в малки роли в различни филми във Франция, Италия и Англия. Кариерата ѝ наистина се разраства през 1956 г., когато се появява във филма на Вадим Et Dieu créa la femme (Бог създаде жената), написан специално за нея, който моментално я превръща в звезда и международен секссимвол. От този момент нататък всяка нейна стъпка се появява на първите страници на вестниците по целия свят. През 1958 г. тя купува къщата "La Madrague" в Сен Тропе, тогава тихо рибарско селце, което оттогава се превръща в силно туристическа дестинация.

Други известни филми са: En cas de malheur (1958), La vérité (1960), считан от мнозина за най-добрата ѝ роля, Vie Privée (1962), Le mépris (1963), Viva Maria (1965) и др. Тя се радва на успех и като певица, но най-вече чрез записи и телевизионни участия.

През 1973 г. решава да се оттегли от развлекателната индустрия и да се посвети на истинската си страст - правата на животните, която продължава и до днес. През 1986 г. създава собствена фондация.

През 90-те години на ХХ в. тя публикува автобиографията си и други книги, в които открито изразява политическите си възгледи по въпроси като имиграцията и исляма във Франция, смесените бракове и хомосексуалността, което предизвиква сериозни спорове. Тя разгневи много хора, които са част от тези групи, и беше глобена за подбуждане към расова омраза.

Бардо е имала четирима съпрузи и много други романтични партньори. След развода си с Вадим през 1957 г., през 1959 г. се омъжва за актьора Жак Шариер, от когото има единственото си дете - син Никола, роден на 11 януари 1960 г. Двамата се развеждат през 1962 г. Третият ѝ съпруг през 1966-1969 г. е германският милионер Гюнтер Сакс. От 1992 г. е омъжена за Бернар д'Ормале, десен политически организатор.