704 Интерамния: гигантски астероид — орбита, размери и факти
704 Интерамния — гигантски астероид (≈350 км): орбита, размери, маса и ключови факти за петия по маса обект в астероидния пояс, открит 1910 г.
704 Интерамния е много голям астероид от главния астероиден пояс. Учените оценяват, че неговият диаметър е приблизително 320–350 км. Средното му разстояние от Слънцето (полу-голяма ос) е 3,067 (AU), което го поставя в външната част на основния пояс. Периодът на обиколка около Слънцето е около 5,37 години. Той е открит на 2 октомври 1910 г. от Винченцо Черули. Името му идва от латинското наименование на Терамо, Италия, където е работил Черули. Интерамния е петият най-масивен астероид след Церера, Веста, Палас и Хигия, и според оценки съставлява около 2,0% от масата на целия астероиден пояс.
Орбита и движение
Интерамния следва орбита с умерена ексцентричност и сравнително голям инклинационен ъгъл спрямо еклиптиката; това го отличава от някои по-ниско наклонени членове на пояса. Благодарение на своята полу-голяма ос от 3,067 AU, той обикаля Слънцето по-бавно от вътрешните астероиди и има орбитален период малко над пет години. Параметрите на орбитата са добре определени благодарение на повече от век наблюдения.
Размери, маса и форма
Диаметърът на 704 Интерамния е един от най-големите в пояса — оценки от различни методи (оптични наблюдения, инфрачервени измервания и окултации на звезди) дават стойности в обсега около 300–350 км. Формата му не е перфектна сфера: моделите, получени от светлинни криви и окултации, показват леко неравномерна, почти елипсоидна геометрия. Масата му е значителна в сравнение с другите тела в пояса, затова той е класифициран сред най-масивните обекти (петият по маса).
Състав и повърхност
Интерамния е тъмен обект с ниско отразяване (ниска албедо), което подсказва въглерод-съдържащ или хондритоподобен състав. Спектралните наблюдения го поставят сред тъмните класове астероиди, което означава, че повърхността му вероятно съдържа примеси от въглеводороди и незначително количество метални фази. Подробни сондажни данни все още липсват, тъй като досега не е посетен от космически апарат.
Наблюдения и изследвания
Интерамния е обект на многогодишни наблюдения от наземни телескопи. Измервания чрез инфрачервени мисии и радиометрични методи помагат да се оцени размерът и албедото. Окултациите на звезди от астероида дават по-прецизни размерни ограничения и информация за формата. Светлинните криви позволяват да се определи периодът на въртене и основните аспекти на формата.
Значение и възможности за бъдещи мисии
Като един от най-големите и масивни астероиди в пояса, 704 Интерамния е интересен за изследване на ранните етапи на Слънчевата система и процесите на акреция и вътрешна диференциация при малките планетарни тела. До момента няма реализирана междупланетна мисия до него; бъдещи проучвания с космически апарати биха могли да дадат директна информация за неговата вътрешна структура, минералогия и история.
Практическа информация за наблюдатели
- Интерамния е видим с аматьорски телескопи при благоприятни условия, но не е обект за наблюдение с невъоръжено око.
- За астрономи-любители полезни са каталози и програми за проследяване на положение и моменти на окултации, които позволяват по-прецизни измервания.
Информацията за 704 Интерамния продължава да се усъвършенства с нови наблюдения; следене на научните публикации и базите данни осигурява най-актуалните оценки за неговите параметри и характеристики.
Характеристики
Макар че е най-големият астероид освен "голямата четворка", Интерамния не е много изследвана. Той лесно може да се нарече най-големият от астероидите от тип F, но съществуват много малко подробности за това от какво е изградена вътрешността му или каква е формата му, а и все още не е направен анализ на светлинните криви, за да се установят еклиптичните координати на полюсите на Интерамния (а оттам и осевият му наклон). Очевидно високата обемна плътност (макар и да е обект на голяма грешка) предполага, че става дума за много твърдо тяло, което няма вътрешна порьозност или следи от вода. Това също така навежда на мисълта, че Интерамния е достатъчно голяма, за да издържи напълно на всички сблъсъци, които са се случили в астероидния пояс, откакто е създадена Слънчевата система.
Нейната много тъмна повърхност и сравнително голямото разстояние от Слънцето означават, че Интерамния никога не може да се види с бинокъл 10х50. При повечето опозиции нейната звездна величина е около +11,0, което е по-малко от минималната яркост на Веста, Церера или Палас. Дори при опозиция, близка до перихелия, нейната звездна величина е само около +9,9, което е с над четири звездни величини по-малко от Веста.
Нейната орбита е малко по-ексцентрична от тази на Хигия (15% срещу 12%), но е различна, защото орбитата на Хигия е много по-наклонена и отнема малко по-малко време, за да завърши една обиколка. Друга разлика е, че перихелият на Интерамния се намира от другата страна на перихелиите на "голямата четворка", така че в перихелия си Интерамния всъщност е по-близо до Слънцето, отколкото Церера и Палас на същата географска дължина. Малко вероятно е да се сблъска с Палас, тъй като възлите им са разположени твърде далеч един от друг, докато въпреки че възлите му са разположени на противоположната страна от тези на Церера, той обикновено е на разстояние от Церера, когато двата пресичат една и съща орбитална равнина и сблъсъкът отново е малко вероятен.
обискирам