253 Матилда е астероид от главния пояс, открит от Йохан Палиса през 1885 г. Той следва доста елиптична орбита около Слънцето с период от малко над четири години (приблизително 4,3 години). Астероидът е с диаметър от около 52 km и има необичайно бавен темп на въртене — около 17,4 дни за едно пълно завъртане на 360°. Класифициран е като примитивен астероид от тип С, което означава, че повърхността му е богата на въглеродни съединения и други примитивни материали; това дава тъмна повърхност с албедо около 4 %, т.е. отразява само малка част от падащата светлина. Наблюденията и данните от преминаването показват и относително ниска средна плътност, което подсказва, че Матилда е силно порест обект — вероятно агрегат от отломъци (rubble-pile), а не компактно скално тяло.
Посещение от NEAR Shoemaker
Космическият апарат NEAR Shoemaker прелетя край Матилда през юни 1997 г. по пътя към астероида 433 Ерос. По време на близкото преминаване (на относително малко разстояние, от порядъка на около 1 200 km) апаратът направи поредица от снимки и измервания на едната видима страна на астероида. Снимките разкриха множество много големи кратери — някои с размери, съпоставими с размера на самия астероид — което беше изненадващо и даде важни улики за вътрешната структура и история на удара.
Данните от NEAR Shoemaker показаха, че повърхността на Матилда е изключително тъмна и пълна с големи вдлъбнатини, а ниската средна плътност подсказва висок процент пори между фрагментите. Това доведе до интерпретацията, че Матилда може да е„куп от отломъци“, който е преживял множество сблъсъци, без да се разпадне напълно. Освен това посещението на NEAR Shoemaker беше първото подробно изследване на астероид от тип C от близко разстояние, което допринесе значително за разбирането на въглеродните, примитивни тела от главния пояс и техните ударни характеристики.
Важно е да се отбележи, че в момента на преминаването през 1997 г. Матилда беше най-големият астероид, посетен от космически апарат. По-късно мисии като Dawn посетиха още по-големи тела (например 4 Vesta и 1 Ceres), което разшири и задълбочи нашите познания за разнообразието на астероидните тела в Слънчевата система.
