Уейвлет: определение, свойства и приложения в обработката на сигнали
Уейвлет е математическа функция, която се използва за представяне на произволна функция или сигнал чрез комбинация от по-прости функции (уейвлети), които са локализирани както във времето, така и в спектралната област. Това позволява анализ на сигнала при различни скали (намерение за „увеличение“), което е особено полезно в задачите на обработка на сигнали. Неформално казано, чрез уейвлет трансформацията можем да „преглеждаме“ сигнала под различни степени на детайлност — малки стойности на мащаба показват бързи промени (високи честоти), а големи стойности — по-груби структури (ниски честоти). Много практически задачи в обработката на сигнали и изображения се формулират и решават ефективно от гледна точка на уейвлет трансформация.
Английският термин "wavelet" е въведен в началото на 80-те години на миналия век от френските физици Жан Морле и Алекс Гросман. Те използват френската дума "ondelette" (буквално "малка вълна"). По-късно тя е преведена на английски като "wavelet", а терминът бързо се разпространява в теорията и приложната математика.
Формално определение и основни условия
Уейвлетът е (комплексна) функция от Хилбертовото пространство ψ ∈ L 2 ( R ) {\displaystyle \psi \in L^{2}(\mathbb {R} )}. За практическите приложения ψ трябва да удовлетворява няколко важни свойства:
- Ограничена енергия (квадрат интегруема функция) — функцията има крайна норма в L2:
∫ - ∞ ∞ | ψ ( t ) | 2 d t < ∞ {\displaystyle \int _{-\infty }^{\infty }|\psi (t)|^{2}dt<\infty }
- Условие за допустимост (admissibility) — гарантира, че оригиналният сигнал може да бъде възстановен от уейвлет коефициентите:
∫ 0 ∞ | ψ ^ ( ω ) | 2 ω d ω < ∞ {\displaystyle \int _{0}^{\infty }{{|{\hat {\psi }}(\omega )|^{2}} \over {\omega }}d\omega <\infty }
, където ψ ^ {\displaystyle {\hat {\psi }}}
е трансформация на Фурие на ψ {\displaystyle \psi \,}
.
- Нулева средна стойност — следствие от условието за допустимост, което означава, че уейвлетът няма постоянна (нулева честотна) компонента:
∫ - ∞ ∞ ψ ( t ) d t = 0 {\displaystyle \int _{-\infty }^{\infty }\psi (t)dt=0}
- Варианти за гладкост и моментни условия — много уейвлети имат допълнителни свойства като брой на нулевите моменти (vanishing moments): за някои цели е важно да имаме ψ с ∫ t^k ψ(t) dt = 0 за k = 0,1,…,N-1. Това подобрява чувствителността към преходи и елиминира полиномиални трендове.
Майчин уейвлет и мащабирани/изместени версии
Функцията ψ {\displaystyle \psi \,} се нарича майчин уейвлет. Нейните преведени (изместени) и разширени (мащабирани) нормализирани версии се определят по следния начин:
ψ a , b ( t ) = 1 a ψ ( t - b a ) {\displaystyle \psi _{a,b}(t)={\frac {1}{\sqrt {a}}}\psi \left({{t-b} \over {a}}\right)}
Оригиналният майчин уейвлет има параметри a = 1 {\displaystyle a=1} и b = 0 {\displaystyle b=0}
. Тук b
описва транслацията (позицията), а дилатацията се задава с параметъра a
— обикновено a>0. Нормализационният фактор 1/√a запазва L2 нормата на уейвлета при мащабиране, което е важно за правилно сравняване на коефициенти на различни скали.
Дискретни и непрекъснати уейвлети, бази и рамки
Уейвлетите могат да се използват като непрекъснато семейство (continuous wavelet transform, CWT), което дава подробна карта в скала-време, или да се дискретизират за практическа обработка (discrete wavelet transform, DWT). В дискретния случай често се използва двоично (диадично) вземане на проби: a = 2^j, b = k·2^j (j,k ∈ Z). При подходящ избор на майчин уейвлет и дискретизация получаваме ортонормална уейвлет база (или по-общо — рамка/фрейм), която позволява ефективно кодиране и реконструкция на сигнали.
Примери за популярни уейвлети
- Haar — най-простият уейвлет: стъпален, ортонормиран, компактно поддържан; бърз, но не гладки резултати.
- Daubechies — семейство с компактно поддържане и различен брой нулеви моменти; балансира между гладкост и компактност.
- Morlet — комплексен уейвлет, подходящ за анализ в честотно-времевата област (добро локализиране и в двете домейни).
- Mexican hat (Ricker) — втората производна на Гаусова функция, често използван при откриване на импулси и преходи.
- Meyer — гладък уейвлет с удобно поведение в честотната област.
Приложения в обработката на сигнали и изображения
- Деноизиране — уейвлет прагове (thresholding) за отстраняване на шум чрез запазване на значими коефициенти и отстраняване на малките шумни коефициенти.
- Компресия — представяне на сигнал/изображение с малко значими уейвлет коефициенти (пример: JPEG2000 използва уейвлетна компресия за изображения).
- Откриване на преходи и характеристики — локализация на ръбове в изображения, детекция на аномалии и транзиенти във времеви редове (например в биомедицински сигнали като ECG/EEG).
- Многоскалова (multiresolution) обработка — анализ на структурата на данните на различни резолюции; полезно при обработка на изображения, сливане на изображения и откриване на детайли.
- Сеизмичен и геофизичен анализ — анализ на времеви серии с различна скала за откриване на събития и характеристики.
- Филтриране и реконструкция — чрез филтърни банки и алгоритъма на Mallat за бърз уейвлетен трансформ.
Практически съображения
- Изборът на майчин уейвлет зависи от целта: за детекция на рязко променящи се структури често се предпочитат уейвлети с по-малко гладкост (напр. Haar), за гладко приближение — по-гладки уейвлети (напр. Daubechies с по-голям ред).
- Краищата на сигналите и граничните ефекти изискват внимателна обработка (padding, симетрични отражения и др.).
- Дискретната реализация често използва двоични скали и филтърни банки (низходяща/възходяща декомпозиция), което води до ефективни алгоритми с линейна сложност спрямо дължината на сигнала.
Уейвлетният анализ е мощен инструмент, който комбинира локализация във времето и честотата, мултискален анализ и ефективни числени алгоритми — затова намира широко приложение както в теорията, така и в практически задачи по обработка на сигнали и изображения.


Вълна на Морле
Въпроси и отговори
В: Какво е уейвлет?
О: Уейвлет е математическа функция, която се използва за записване на функция или сигнал по отношение на други функции, които са по-прости за изучаване. Тя може да се види под леща с увеличение, дадено от мащаба на уейвлета, което ни позволява да видим само информацията, определена от формата му.
Въпрос: Кой въвежда термина "уейвлет"?
О: Английският термин "wavelet" е въведен в началото на 80-те години на миналия век от френските физици Жан Морле и Алекс Гросман, които използват френската дума "ondelette" (която означава "малка вълна"). По-късно тази дума е въведена в английския език, като "onde" е преведена на "wave" и така се получава "wavelet".
Въпрос: На какво трябва да отговаря един уейвлет, за да има практическо приложение?
О: За практически приложения един уейвлет трябва да има крайна енергия и да отговаря на условие за допустимост. Това условие за допустимост гласи, че той трябва да има нулева средна стойност и също така да отговаря на интеграл по честота, който е по-малък от безкрайност.
Въпрос: Какво се има предвид под транслация и дилатация, когато се говори за уейвлети?
О: Транслацията се отнася до изместване или преместване на основния уейвлет по времевата ос, докато дилатацията се отнася до мащабиране или разтягане/свиване на основните уейвлети по времевата ос. Тези два параметъра (транслация и дилатация) се описват съответно с b и a.
Въпрос: Какво означава един уейвлет да има нулева средна стойност?
О: Нулевата средна стойност означава, че когато се интегрира върху всички стойности на t от отрицателна безкрайност до положителна безкрайност, сумата трябва да е равна на 0, т.е. ∫-∞∞ψ(t)dt=0 . Това изискване следва от самото условие за допустимост, както беше споменато по-горе.
Въпрос: Как се дефинират майчините вълнови линии?
О: Майчините уейвлети се дефинират като нормализирани версии на транслираната (изместена) и дилатираната (мащабирана) версия на оригиналните майчини уейвлети, които имат параметри "a" = 1 и "b" = 0 .