Wattieza — най-ранното известно дърво от средния Девон в Ню Йорк
Wattieza е най-ранното известно дърво, чиито вкаменелости са датирани в средата на Девона — преди около 385 милиона години. Открити са в щата Ню Йорк и представляват ключов пример за ранните форми на дървовидни растения, които оформят първите гори на сушата.
Описание
Тези растения достигали височина около 8 м или повече и външно наподобявали съвременните дървесни папрати. По структура те били кладоксилопсиди — група примитивни дървовидни растения, тясно свързани с днешните папрати и хвощове. Имената на отделните части на растението включват корени, стъбло и корона, образувана от големи листовидни фрагменти (фронди), а размножаването ставало чрез спори, не чрез семена.
Откритие и връзка на находките
Части от растението — корените и стъблото — били известни още от 1870 г. като вкаменели останки от т.нар. вкаменена горичка или „пънове на Гилбоа“. Тези останки били класифицирани под името Eospermatopteris, но докато се знаело за пъновете, цялостната горна част на растенията била неизвестна дълго време. През 2005 г. била открита короната на Wattieza, която позволи тя да бъде свързана с по-старите находки на корени и стъбло и така да се реконструира цялото растение.
Еволюционно и екологично значение
Откриването на Wattieza е важно, защото то показва как и кога се появяват първите истински дървета и горски екосистеми. Появата на дървета с големи корони и дълбоки коренови системи е имала голямо влияние върху почвообразуването, ерозията, въглеродния цикъл и климата на планетата — например чрез улавяне на атмосферния въглерод и изместване на средата за живот на множество организми.
Какво още се знае (и какво остава неизвестно)
Въпреки важните открития, детайлите за биологията и точната екология на Wattieza все още не са напълно изяснени. Някои характеристики са реконструирани въз основа на фосилни отпечатъци и фрагменти, но пълната морфология и разнообразието в рамките на рода могат да се уточнят с бъдещи находки и изследвания.
Кратко резюме: Wattieza е сред най-ранните известни дървовидни растения от средния Девон, открити в щата Ню Йорк. Те са били високи, със ствол и голяма корона от листовидни фронди, принадлежали са към кладоксилопсидите и са се размножавали чрез спори. Свързването на короната, открита през 2005 г., с по-старите находки от 1870 г. (включително представяните като Eospermatopteris „пънове на Гилбоа“) помогна за възстановяване на цялостния вид на тези древни дървета.
